- Харесва ли ви сградата, която беше направена тук с ваша помощ?
- Че има ли някой, на когото да не му харесва?! Това е част от живота ми. Чувствам се прекрасно. Това, което сме постигнали тук за толкова кратко време, ме прави много доволен. Професорът /Белоев, б.а./ успя да подбере екип от сътрудници и строители за първокласна работа.
Вълнувам се много, когато съм в родния си край, който съм напуснал на 14 години и след 73 години пак се връщам. От град Русе съм получил като малък само едно симидче, а след това ми даде една булка. Тя ми беше джакпотът в живота.
- Имате признанието и благодарността на много университети и организации.
- Горд съм, защото чувствам, че моят народ го прави. Тук ми е душевно и нямате представа с каква радост ми е пълно сърцето. Докато се строеше сградата, всяка седмица получавах снимки как вървят нещата и с нетърпение чаках да дойда и да видя с очите си. С приказки не може да се каже това, което чувствам и преживявам в момента.
- Ще продължите ли да дарявате?
- Много неща съм направил и в Канада, а тук не е за последен път. Сега научих пътя, а и имам подкрепа в идеите си. Много хора имат желание да помагат на България и аз също искам да съм част от тях.
- Какво бихте казали на студентите в Русе?
- Да знаят, че ние, възрастните, се грижим за тях, желаем им най-доброто, да работят и да знаят, че без работа нищо не става. Ако те се трудят, ние, колкото можем, ще им помагаме. Нека да използват всичко тук, което ние с кръв и пот сме създали за тях! Студентите днес имат големи възможности да учат, да се предлагат и да бъдат добри граждани на България и света.
- В какво вярвате?
- Аз вярвам в труда. Щом се трудиш, Господ ще ти дари. Много приказки са излишни, но аз съм минал по труден път, без университет. Ако студентите са мъдри да учат академично, ще им е в помощ за цял живот и в цял свят. Виждам сега, като дойдат български емигранти, колко са добри в работата си и знаят перфектно английски. На тях не им се налага да започват от А като мен. Част от тях веднага стават лидери, особено в електрониката. Нашите момчета ме правят горд с тях.
- Помага ли вярата в Бога?
- Че това е най-важното! Щом нямаш вяра, си като животно.
- Давате ли си сметка, че всеки ден вашето име ще го споменават стотици хора?
- Това е петото място, където хората всеки ден ми споменават името. За мен обаче тук е най-свидно, защото е България. Много съм горд, такива работи не стават всеки ден и съм благодарен на проф.Белоев.