„Горноаблановска народна прогимназия „Христо Ботьовъ. Свидетелство за завършенъ прогимназиаленъ курсъ № 8, издадено на Игнатъ Христовъ Къневъ“.
Красивата старовремска бланка е украсена с ликовете на Иван Вазов и Пейо Яворов и удостоверява, че роденият на 6 октомври 1926 г. Игнат на 17 юни 1940 г. е завършил успешно трети клас /днешен седми/ в прогимназията в родното си село. Документът, който със сигурност ще навее лавина от спомени у известния канадски бизнесмен и филантроп, се съхранява грижливо в русенския Държавен архив!
„Откривател“ на ценния документ, издаден, подписан и подпечатан преди 73 години, е специалистът в Архива Тодор Билчев. Билчев неведнъж е попадал на уникални документи, които имат не само сантиментална, но в повечето случаи и приносна историческа стойност. Подготвяме специално копие от свидетелството на Игнат Канев и много ни се иска да го поканим да ни гостува в архива, за
да му поднесем нашата малка изненада
а и да поговорим за много неща, казва началникът на русенското подразделение на Държавна агенция „Архиви“ Йордан Борисов.
На днешния ден, 10 октомври, той и неговите колеги празнуват Деня на архивите. Невероятни съкровища пазим във фондовете, обяснява Борисов. И припомня, че тук се съхранява масонската грамота на Захари Стоянов, цялата кореспонденция и дневникът на Васил Друмев, множество писма на поборници, разказващи за подготовката на Априлското въстание, и свидетелства за настроенията по време на Руско-турската война от 1877-1878 година, целият архив на някогашната русенска Мъжка гимназия. Само в този масив могат да се открият уникални документи за поне една трета от елита не само на Русе, но и на страната, посочва Йордан Борисов.
Известно е, че русенският архив е един от най-богатите в България. Създаден с постановление на Министерския съвет от 18 април 1952 г. като един от 12-те в страната, днес той наброява около 2050 фонда с безценни свидетелства за няколко епохи. Отделно от това са спомените и частичните постъпления, уточнява началникът на архива. Не без гордост той припомня, че вече всички фондове са качени в интернет - благодарение на усърдната работа на специалистите в институцията и на съдействието на младежи, които с удоволствие приемат да ги наричат „Приятели на архивите“. Учениците от няколко гимназии работиха усърдно по дигитализирането на описите на фондовете и успоредно с това откриха за себе си
колко ценни и интригуващи могат да бъдат едни сухи наглед описателни названия
казва Йордан Борисов. Впрочем, на 28 октомври в Историческия музей ще бъдат представени въведените в глобалната електронна мрежа информационна система на държавните архиви и европейският архивен портал APEx, създаден да обогатява с дигитални документи електронната библиотека Еуропеана.
На фона на всичко това за русенския Държавен архив си остава една стара болка: сградата и нейното място в града. Старите русенци още помнят, че до 1992 г. архивът се намираше на улица „Рила“ 10 в самия център на града. Сградата, която беше много добре оборудвана - с фондохранилища, читалня, потъваше заради проблем с ВиК и някак много бързо стана преместването - беше купена тази постройка, която се намира в двора на завод „Найден Киров“ в квартал „Здравец“, разказва Борисов. Според него е можело Архивът да остане на старото си място - проблемът с наводняването и пропадането беше отстранен, а собствениците на две трети от къщата са били склонни да я отстъпят при определени условия. „Всеки читател, който идва при нас, неизменно казва:
„Не ви е мястото тук!“
Знам това и от повече от десет години се опитваме да намерим друго място, което да е по-подходящо за тази дейност“, казва Борисов. Още през 2000 г. той като областен управител е предлагал архивът да заеме помещенията на бившата казарма на Пети полк. От няколко години Борисов постоянно пише писма, в които настоява да се намери друга сграда, която да е по-подходяща и за съхранение на съкровищата, които пази институцията, и за гражданите, които я посещават. Ето, другия месец очакваме един докторант от Съединените щати да дойде да работи при нас - и той ще мине през целия двор на завода, за да стигне до някогашната битовка на „Найден Киров“, коси се началникът.
От 2006 година Архивът води оживена кореспонденция както с областните управители и кметовете на Русе, така и с управата на собствената държавна агенция. Реалният резултат си остава нулев. Предлагали сме различни варианти, сред които най-сполучливият според нас е пустеещият в момента бивш Дом на учителя, казва Борисов. За жалост, там проблемът със собствеността на държавата в лицето на Министерството на образованието и науката си остава, като МОН нито го използва, нито го отстъпва. Борисов все пак не губи надежда, че в някакъв момент - дай, Боже, да е по-скорошен, Архивът ще се озове там, където му е мястото - в централната част на Русе. Както приляга на „културна организация“ - за такава, впрочем, преди дни Министерството на културата официално призна Държавна агенция „Архиви“ със специално удостоверение...