Помпената станция на „Напоителни системи“ в местността Люляка е безсрамно разграбена. Състоянието й е трагично - тръбите са извадени, кабелите са издърпани, няма едно табло в изправност. Да не говорим за тоновете желязо, които вече ги няма. С тези думи се обърна към „Утро“ отчаяният пенсионер Йордан Христов. 70-годишният мъж разказа, че близо половината му живот е минал в станцията, където обитавал собствена стаичка срещу задължението да пази обекта. Особено тежко станало положението преди няколко месеца, когато съоръжението било тотално разграбено, а Христов бил изгонен.
Какво е реалното състояние и на станцията, и на русенския клон на „Напоителни системи“ е трудно да се разбере. Разпространяването на информация за дружеството е забранено със заповед отпреди повече от 2 месеца и единствено централното ръководство може да отговори на журналистически въпроси, зададени в писмен вид. За получаване на информация по този канален ред ни посъветва и Мирослав Карапетков, който замества шефа си Михаил Милчев, изпратен на специализация в Кайро от 1 октомври.
Проверка на място на станцията също е трудно да се извърши, тъй като входът е забранен и се охранява не само от пазачи, но и от агресивни кучета.
От доклад на Карапетков, изнесен пред Областната управа, стана ясно, че „Напоителни системи“ няма източници на доходи, нито варианти за разплащане със своите служители занапред. Ситуацията е толкова тежка, че дори се е стигнало до налагане на запор на сметка от страна на данъчните. Към края на септември касовата наличност на клона била преведена към централното управление.
Съмненията за разсипия на дружеството започнаха покрай масовото рязане на тръби миналата година. То се извършваше по съвсем законен път и след избор на фирми. В Русенско като „ликвидатор“ на тръбите нашумя името на Върбан Върбанов.