Във горите мъдреците говорят за Шива. Всички - и боговете, и демоните - славят Шива.

С това безхитростно стихче, в което всеки ред е съпроводен с конкретно движение на ръка, рамо, очи, колене и с деликатни стъпки встрани, назад или напред, две танцьорки обясниха достъпно и показаха основни движения, характерни за индийските танци. Облечени в красиви индийски сарита, Катя Тошева и Емануела Атанасова въведоха събралите се в Пленарната зала на Общината русенци във вълшебството на танците, багрите и философията на далечната и примамлива Индия. Това се случи по време на третия национален йога фестивал, домакин на който беше Русе преди седмица. Десетки участници на различна възраст - мъже, жени, момиченца и момченца - внимателно следяха изящните движения на Катя и Ману, като старателно повтаряха указанията. Двете са софиянки и танцуват в школата „Натараджа“ на известната Мина Паталенска. Самата Паталенска е единствената българка ученичка на известния танцов гуру Анитха Гуха от Ченай и в своята школа „Натараджа“ преподава класически индийски танци бхаратанатям - едно от най-древните сценични изкуства. В тях има значение всеки детайл -
основните позиции с една ръка, известни като мудри
теорията за ритъма /Тала/, философските концепции, които стоят в основата на едно цяло светоусещане, предопределящо... всичко, което човек представлява и върши.
В паузата след уъркшопа по танц Катя и Ману бяха подготвили друго не по-малко цветно преживяване за хората, събрали се на фестивала. Десетки жени и деца се подредиха на кротка опашка във фоайето на Пленарната зала, където двете млади софиянки обясняваха и показваха що е то мехенди. Мехенди или мехнди /mehndi/ е изкуството да се рисува с къна по тялото - ритуален обичай, широко разпространен в Индия, но не само там, а и в арабските страни. Когато екзотиката се преплита с хармонията на шарките и цветовете и с желанието да научиш нещо ново, тогава логично идва и обяснението за големия интерес, който предизвика рисуването с къна. Малки момиченца, тийнейджърки, дами в по-зряла възраст, дори и няколко мъже се оказаха привлечени от
магията на финия рисунък с къна в различните оттенъци на червеното
- от нежномаслиново през рубиненочервено до откровен кармин.
Причудливи орнаменти и фини шарки - цветя, кръгове, точки, листа, клонки, плетеници от овали и други геометрични фигури постепенно се очертават в резултат на точните движения на Катя и Ману. От миниатюрните триъгълни пликчета-шприцове течната къна излиза на деликатни струйки, които двете жени с вещина превръщат в картини върху горната и вътрешната част на дланите на десетките желаещи да станат съпричастни към древното изкуство.
А докато двете рисуват, Катя Тошева разказва: „Рисуването с къна в Индия съпътства задължително големите празници - фестивали, тържества, особено е характерно за сватбите. В нощта преди сватбата бъдещата булка остава сама с по-възрастните жени в семейството и тогава започва нейното мехенди - първа започва да рисува с къна по тялото й свекървата, а след това се включват и останалите. Докато превръщат цялото тяло на младоженката в дивна картина, те й разказват какви ще бъдат задълженията й като съпруга, като я подготвят за семейния живот“.
Знаете сигурно, че и до днес голяма част от браковете там са уредени - и често булката и младоженецът се виждат едва в деня на бракосъчетанието, усмихва се Катя. И допълва още нещо: „За да стане опознаването на двамата младоженци някак по-естествено, често някъде
по тялото на булката жените предната вечер са нарисували инициалите на съпруга й
- и в първата брачна нощ той трябва да ги открие. А откривайки изписаните индийски букви, младоженците се откриват и един друг“.
Има и още нещо, продължава сладкодумния си разказ Катя. „В Изтока къната много се използва, като в арабските страни пак е свързана със сватбените обичаи. Там пък е прието младоженката да не хваща никаква работа, докато къната по тялото й не избледнее съвсем. И в това е заложен много разум  - така се дава време на младата булка да се огледа и да се осъзнае в новото си качество, да свикне с новия си дом и да си изработи необходимата нагласа на стопанка. На много места в арабските държави къносването е в пряка връзка с менструацията - жената си прави къна, след като свърши месечният й цикъл и така дава знак, че е в овулация, когато къната започва да избледнява, това пък трябва да говори на мъжа, че е по-добре да не закача спътницата си, а да я остави на спокойствие. Ето как в държавите със специфичен морал, където не е прието да се говори за тези
„тайни“ неща, свързани с биологията на човека
хората са намерили начин да се разбират и да си подсказват интимни неща“, обяснява Катя.
Докато рисуват върху ръцете на млади и по-зрели, Катя и Ману разкриват и други подробности - за символиката на всеки един детайл в рисунките, за значението им. Ако рисунката е върху горната част на ръката, това означава, че човекът повече „прикрива“ неща, свързани с него, ако ли пък рисунката е върху дланта, това говори за откритост, за щедрост и „раздаване“. Индийското рисуване с къна използва повече детайли, рисунъкът е по-фин и по-изпипан, докато арабските мотиви са по-едри, по-контурни. Жените, които умеят да рисуват майсторски с къна, векове наред са били на почит и са се ползвали дори със специални привилегии, казват майсторките на мехенди от София и припомнят, че къната има не само разкрасителни функции, а също и медицинско действие - антисептични свойства, използва се и като средство против изгаряне на слънце.
Самата Катя Тошева стига до мехенди постепенно. Тя първо е изучавала индийски танци при Милена Давидова, която е преподавател в Софийския университет, след това намира мястото си в школата на Мина Паталенска „Натараджа“, където вече е от две години. Покрай танците започнах да си правя и къна на ръцете - взе да се получава, увлякох се, разказва Катя. Това ме успокоява, сякаш ме прехвърля в друго измерение, усмихва се тя. Една година е учила хинди, а с йога се занимава от 7-8 години. И когато миналата година заминава за Индия, където обикаля три щата, за нея това е не просто интригуващо и пълно с впечатления пътуване, а преоткриването на собствената й същина. Вероятно затова преди две седмици Катя Тошева напуска работата си /13 години се е занимавала със софтуер/ и се посвещава изцяло на заниманията, които й носят пълно равновесие. Реших, че
животът е твърде кратък, за да го пилея в неща, които не ме правят щастлива
казва софиянката и огромните й очи се усмихват. Подобна е историята и на Ману, която е графичен дизайнер, но от 3-4 години практикува йога, индийски танци, рисуване с къна. Това ни балансира, казват двете. И се радват на това, че все повече откриват равновесни човешки истини във философията на индийците. „Знаете ли, при тях когато искат да изразят принадлежност, не казват за нещата „Това е мое“, а изразът е „Това е близо до мен“. Какво означава нещо да ти принадлежи? И не принадлежиш ли и ти на него в същата степен? Защото всъщност всички съществуваме заедно - един до друг - и когато приемаш значението на всичко наоколо, твоят собствен живот става много по-хармоничен и смислен, не мислите ли?“, задава въпрос-отговор Катя.