1.3 милиарда продадени албума. Номер 1 след стоте най-добри изпълнители на всички времена в класацията на списание „Роулинг Стоунс“. Статут на полубожества в целия западен свят и признание за една от най-влиятелните групи в историята на поп музиката. Барикада в идеологическата война между Изтока и Запада през 20 век. Това са само част от щрихите на портрета на прочутата Ливърпулска четворка или иначе казано „Бийтълс“. Една истинска легенда, проходила официално на днешния 5 октомври 1962 година с издаването на първия й сингъл „Love Me Do“.
Всъщност биографията на „Бийтълс“ има дълга и сравнително слабо известна за широката публика предистория.
През март 1957 година Джон Ленън сформира скифъл групата „Куоримен“
а на 6 юли провежда една съдбоносна среща. Тогава Ленън се запознава с Пол Маккартни, който няколко дни по-късно вече е част от групата. Преди това, на 6 февруари 1958 година, Джордж Харисън е поканен да гледа изпълнения на „Куоримен“ и след прослушване през март е приет за соло китарист.
През този период и Ленън, и Маккартни свирят на ритъм китара. След като първоначалният барабанист на „Куоримен“ Колин Хантън напуска групата през 1959 година, на ударните се изреждат доста хора. Приятелят на Ленън Стюарт Сътклиф се включва като бас китарист през януари 1960 година.
Групата сменя неколкократно името си, като преминава през „Джони и Муундогс“ и „Лонг Джон и Бийтълс“. Сътклиф предлага името „Бийтълс“ в памет на загиналия Бъди Холи и неговата група „Крикетс“. През 1960 година групата окончателно приема името „Бийтълс“. По идея на Джон Ленън името става The Beatles за да се отбележи бийт (beat) музиката, която групата изпълнява.
След като неофициалният мениджър на групата Алън Уилямс успява да им уреди договор за участие с клуб в немският пристанищен град Хамбург, главна задача става да си намерят барабанист и на 12 август 1960 година Пийт Бест получава покана да се присъедини към групата. Четири дни по-късно „Бийтълс“ заминават за Хамбург, където свирят 48 вечери в „Индра Клуб“ и за кратко в „Кайзеркелер“. След това те прекратяват договора си със собственика на тези клубове Бруно Кошминдер и се преместват в конкурентния „Топ Тен Клуб“. Кошминдер съобщава на властите, че
Джордж Харисън е прекалено малък, за да работи
и на 21 ноември той е депортиран от Западна Германия. Седмица по-късно Маккартни и Бест са арестувани за палеж, след което също са депортирани. Ленън се връща в Ливърпул в средата на декември, а Сътклиф остава в Хамбург с германската си годеница Астрид Кирхер. Групата свири отново заедно на 17 декември в „Касба Кофи Клъб“ в Ливърпул, като Сътклиф е заместван от Час Нюби.
„Бийтълс“ се връщат в Хамбург през април 1961 година и отново свирят в „Топ Тен Клуб“. Те са наети от работещия там певец Тони Шеридан, за да свирят като поддържаща група в поредица негови записи в Западна Германия. След първите записи на 22 юни
продуцентът му Берт Кемпферт сключва договор и с „Бийтълс“
На 31 октомври „Полидор Рекърдс“ издава от името на Тони Шеридан и Бийт Брадърс сингъла „My Bonnie“, който влиза в западногерманските класации. Когато групата се завръща в Ливърпул, Стюарт Сътклиф решава да остане в Хамбург с Астрид Кирхер, поради което Пол Маккартни с нежелание поема бас китарата. След като Брайън Ъпстейн става мениджър на групата през януари 1962 година, Кемпферт се съгласява да ги освободи от договора им с „Полидор“. Компанията „Дека Рекърдс“ отказва да работи с тях и те сключват договор с продуцента Джордж Мартин от „Парлофон“. При завръщането на „Бийтълс“ в Хамбург те са посрещнати от трагична новина - на 10 април Стю Сътклиф умира от мозъчен кръвоизлив.
След първите записи на „Бийтълс“ в студиото „Аби Роуд“ Джордж Мартин се оплаква на Ъпстейн от свиренето на барабаниста Бест и предлага групата да използва студиен музикант на ударните инструменти.
Бест е освободен от групата и мястото му заема Ринго Стар
Дотогава той участва в групата „Рори Сторм и Хърикейнс“, като е свирил и с „Бийтълс“, замествайки Бест, когато той е болен. Мартин все пак наема барабаниста Анди Уайт за една сесия и той свири в песните „Love Me Do“ и „P.S. I Love You“. През октомври 1962 година излиза сингъла „Love Me Do“, който се качва до 17-то място в класациите във Великобритания.
През ноември групата записва втория си сингъл, „Please Please Me“, последван от телевизионния им дебют, изпълнение на живо в програмата за регионални новини „People and Places“.
Така „Бийтълс“ вече трупа слава, в която и с просто око се забелязва набиращата сила Бийтълмания. Последните им изяви в Хамбург са през ноември и декември 1962 година. За малко повече от година и половина там те имат изпълнения през 270 вечери, но момчетата от Ливърпул вече не са група за клубни изяви.
Веднага след умерения успех на „Love Me Do“ сингълът „Please Please Me“ е по-успешен и достига второ място в британската класация след издаването си през януари 1963 година. Джордж Мартин първоначално възнамерява да запише дебютния албум на групата на живо в „Кавърн Клъб“, но не одобрява акустиката му и решава да направи записите в студиото „Аби Роуд“. Включени са десет песни, характерни за репертоара на „Бийтълс“ по това време, както и четирите, издавани преди това като сингли.
Издаденият през март 1963 година албум „Please Please Me“
достига първо място в британската класация
С това поставя началото на поредица, включваща единадесет от дванадесетте студийни албума на „Бийтълс“, които стават първи във Великобритания. Третият сингъл на групата, „From Me to You“ излиза през април и също оглавява класацията, като с него започва почти непрекъсвана поредица от седемнадесет сингъла, достигнали първо място при общо осемнадесет през следващите шест години. Четвъртият сингъл, издаденият през август „She Loves You“, става най-бързо продаваният сингъл във Великобритания дотогава, като за по-малко от четири седмици са продадени 750 хиляди копия. Това е и първият им сингъл, продаден в повече от 1 милион копия и най-продаваният запис във Великобритания до 1978 година, когато е надминат от „Mull of Kintyre“ на групата на Пол Макартни „Уингс“.
През 1963 година се появява и
известната емблема на „Бийтълс“ с удължената буква „T“
нарисувана от дизайнера и продавач на музикални инструменти Айвър Арбитър. Тя е използвана за първи път на бас барабан, закупен от Ъпстейн и Ринго Стар от магазина на Арбитър в Лондон. През първата половина на годината групата прави три турнета във Великобритания - четириседмично турне през февруари и две триседмични турнета през март и май-юни. С нарастването на популярността на „Бийтълс“ се появява и френетичното поклонничество към групата, станало известно като Бийтълмания. Макар и да не са обявявани за водещи музиканти в турнетата, те засенчват останалите изпълнители, сред които утвърдени американски изпълнители, като Томи Роу, Крис Монтес и Рой Орбисън. Изпълненията им навсякъде са посрещани с бурен ентусиазъм от крещящи тълпи почитатели. В някои случаи полицията решава да използва водни струи за разпръскване на тълпите, а в Парламента се провеждат дебати във връзка с хилядите полицаи, подложени на риск, за да защитават групата. В края на октомври петдневно турне в Швеция става първото участие на групата в чужбина след престоя им в Хамбург. При завръщането си в Лондон те са посрещнати на летище „Хийтроу“ от силен дъжд, хилядна тълпа почитатели и десетки представители на медиите. На следващия ден те започват ново британско турне, което трябва да продължи 6 седмици, като вече групата е безспорният водещ изпълнител.
Това е началото на бурния възход
на „Бийтълс“, които се превръщат в икони на цялото си поколение. Няма връх, който Ливърпулската четворка да не покорява с лекота. Първите места в класациите, милионните продажби на албуми, френетичните овации където и да се появят стават част от рутинното им ежедневие. Парите текат като река и когато всичко изглежда розово и безоблачно за боговете от музикалния Олимп, идват първите пукнатини, които довеждат до разпада на групата през 1970 година. Всъщност реалният й край е през 1969-а, когато индивидуалните предпочитания и вкусове на всеки от бандата започват да се засилват и да се опитват да доминират над останалите. Тогава идва връзката на Джон Ленън с Йоко Оно, която и до днес е обвинявана за разрушаването на „Бийтълс“. Има ли японката пръст в раздялата на легендите или не никога няма да се установи с математическа точност, но е факт, че
през 1969-а Джон заявява на колегите си, че напуска
Останалите успяват да го убедят да не прави официални изявления до излизането на последния албум на групата. Разпадането на звездната компания е обявявено през април 1970, един месец преди да излезе може би най-успешният й албум „Let It Be“ и документалният филм със същото заглавие. Пол Маккартни не е доволен от много от песните, счита ги за незавършени и се опитва да спре албума, но неуспешно. И слава Богу! Официално, със съдебни документи групата престава да съществува на 31 декември 1970 година.
След края на приказката всеки от членовете на групата поема по собствен път.
Джордж Харисън продължава соловата си кариера и издаването на албуми до смъртта си на 58-годишна възраст през 2001 от рак на белите дробове. Участва в концерти с „Дийп Пърпъл“, Боб Дилън, Принс и на фестивала в Сан Ремо. Интересува се дори от българска народна музика, впечатление му прави хор „Мистерията на българските гласове“ с необичайното си звучене.
Джон Ленън участва в различни политически акции, пацифист, през 1971 излиза албумът му Imagine („Представи си“). След дълги борби с имиграционните власти в САЩ най-накрая му е позволено да остане да живее в страната през 1975. През същата година му се ражда син, когото наричат Шон. Джон Ленън официално прекратява музикалната си кариера и с удоволствие се заема с отглеждането и възпитанието на сина си. На 8 декември 1980 година вечерта е застрелян на прага на нюйоркския си апартамент. Той е само на 40 години. По цял свят в продължение на часове радиостанциите и телевизията предават песни на „Бийтълс“ и Джон Ленън.
Пол Маккартни създава група на име „Wings“ („Крила“) и дълго време гастролира с жена си Линда. След нейната смърт продължава соловата си кариера. Записан е в книгата на Гинес като най-успешния музикант за всички времена.
Ринго Стар продължава да прави турнета със състава си „All Starr Band“, да издава албуми и да участва във филми.