Бяхме на състезание в София миналата година и трябваше да се придвижа от централната част към гарата. На метростанция „Сердика“ видях един незрящ господин, който с белия си бастун „виждаше“ стъпалата и препятствията по пътя си, но не и надписа, че едната линия е затворена. Това беше случката, която ме накара да се замисля как живеят хората с намалено зрение и от колко възможности на съвременния отворен свят са лишени те. Всичко това разказва Атанас Атанасов, ученик в 12 клас на Математическата гимназия, който е част от отбора на училището, заел второ място на състезанието „Социални иновации“, организирано от „Джуниър Ачийвмънт“.
Отборът е сформиран от учителката по информационни технологии Нели Тихомирова
която води клуба по предприемачество. Голяма част от нашите ученици избират икономически специалности за висшето си образование, затова решихме, че такъв клуб ще им е полезен за началото на кариерата им като предприемачи и управленци, пояснява Тихомирова. В екипа, който работи по проекта за „Социални иновации“, се включват Станислав Славов от 12 Г и две момичета, които вече са студентки. Това са Мартина Филипова, приета графичен дизайн във Флоренция, и Милена Куюмджиева от Американския университет в Благоевград.
Таблетът за незрящи хора, наречен от гимназистите Vision, представлява електронен четец, който вместо екран за визуализация на текста
използва малки цилиндърчета, които трансформират текста в брайлово писмо
Макар мнозина да смятат, че четенето на книги е отживелица, фактите показват, че изданията просто се насочват към електронния формат като по-достъпен и удобен за потребителите. Въпреки това, хората със зрителни проблеми няма как да се възползват от новите технологии. Поради тази причина екипът на Математическата създава устройство, което да използва електронните формати на текстови файлове, но те да бъдат подходящи за незрящи хора. Такива могат да бъдат epub, pdf, rtf, doc(x), txt, поясняват бъдещите информатици и допълват, че по този начин четецът може да се използва и в обучението на деца със зрителни проблеми. За тях ще е достатъчно в началото да се въвежда текстът, а след доразвиване на таблета да се премине към гласови команди.
С едно подобно устройство ние
ще накараме хората да се чувстват по-самостоятелни
което е изключително важно за тях, като и по този начин личното им самочувствие ще се повиши, казва Станислав, който пък създава кратък клип за представянето на таблета.
За учениците е ясно, че ако някоя от големите компании, произвеждащи подобни електронни устройства, се реши да им се довери, ще трябва да търсят подкрепа от правителствени и неправителствени организации за разпространение на техния продукт. Освен че чрез релеф ще могат да бъдат четени книги, тийнейджърите са помислили и за аудиоформата и възпроизвеждането на звук от таблета. Смятаме, че дори няма да има нужда от постоянно зареждане на батерията, тъй като липсата на екран спестява много енергия, пояснява Атанас.
Според техни данни
в България има над 12 000 хора с нарушено зрение над 90%
а в световен мащаб това е един на всеки 500 души. Такова устройство досега не е правено никъде по света и това прави идеята на русенските ученици уникална. Проучването, което сами са направили, показва, че са представяни няколко концепции, но нито една от тях не е била достъпна. Пример за това е система, с която се снимат страници и след сканиране на изображението се извежда текстът чрез звук, който е машинен и това го прави неприятен и най-важното неразбираем, уточняват момчетата. Друг проблем, който те забелязват, е, че системата не може да се ползва от незрящите.
С нашето устройство, което е лесно за пренасяне и използване, се предоставя на незрящите нов хоризонт на възможности, категорични са в полезността Наско и Слави. За тях е важен и фактът, че чрез доусъвършенстване на софтуера в техния таблет
могат да се поставят GPS карти, електронна поща и чат
които ще улеснят ориентацията и комуникацията между хората със зрителни увреждания. През декември, когато ще се проведе поредната среща между ученици и софтуерни гиганти, русенските ученици ще се опитат да убедят производителите в полезността на идеята си и да запишат имената си в списъка с хора, които променят света.