„В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.“
Ако сте склонни да видите в тези твърдения образа на България, няма да спорим с вас. Но ако сметнете, че те са част от опозиционната реторика, ще се наложи да ви оборим. Непреходно верните и актуални думи са изречени преди около 2500 години от родения на днешния 28 септември 551 пр.н.е. в китайския град Цюфу Конфуций. Това е мъдрецът, повлиял върху живота и мисленето на милиони хора в Китай, Япония, Корея и Виетнам. Това е
една от най-влиятелните личности в китайската и световната история и религия
признат още приживе за „Учител на 10 000 поколения“.
Истинското име на Конфуций е Кун Циу, като Кун е широко разпространено китайско фамилно име. Тъй като в традиционната китайска култура се смята за неуважително обръщението към учителите само по име, той е наричан Кун Фудзъ (Кун Учителя), което в съвременния китайски често се съкращава до Кун Дзъ. През 16 век името Кун Фудзъ е транскрибирано на латински от мисионера Микеле Руджери като Confucius и тази форма става основа на имената, използвани в повечето европейски езици, включително и българската - Конфуций.
Съгласно китайската традиция освен полученото при раждането си лично име Конфуций има и официално име, което се дава на около двадесетгодишна възраст - Джун Ни.
Посмъртно той получава официално и няколко други имена
През 1 век е наречен Боачънсюеннигун (Соченият за похвала господар), през 16 век - Джъшънсиеншъ (Най-мъдрият почитан починал учител), а също и Джъшън (Най-великият мъдрец), Сиеншъ (Пръв учител) и Уаншъшъбяо (Пример за учителите през вековете).
Макар че данните не са съвсем категорични, традиционно се приема, че Кун Дзъ е роден през 551 пр.н.е. Това е през Периода на пролетта и есента от китайската история, в зората на движението на Стоте философски школи. Родният му град Цюфу е част от древното китайско княжество Лу (в наши дни - част от провинция Шандун). За баща му е известно, че е обеднял дребен благородник, наскоро избягал от китайската държава Сун.
В „Записки на великия историк“, съставени четири века след смъртта на Конфуций, се споменава, че той е извънбрачен син. Когато се ражда, баща му е едва на седемдесет години, а майка му - на осемнайсет. Когато Конфуций е едва на три години, баща му умира и майка му го отглежда сама в дълбока бедност. По произход той е свързан с увеличаващата се обществена прослойка Ши, която се намирала между старата аристокрация и обикновените хора в обществената йерархия.
Казват, че
като дете Конфуций обичал да поставя ритуални вази на масата за жертвоприношения
На деветнайсет годишна възраст той се жени за младо момиче на име Чи Чуан, което ражда първото му дете - сина му Кон Ли, през следващата година. Конфуций работи като пастир, чиновник и счетоводител. Когато е на 23, майка му умира и той влиза в тригодишен официален траур.
Като младеж бъдещият велик философ работи като дребен администратор в Лу, но благодарение на качествата и авторитета си на 53-годишна се издига до поста министър на правосъдието. Това е най-високият пост в живота му, който обаче напуска по собствена воля само две години по-късно, при това по начин, който малцина могат да си позволят.
Според „Мисли за Конфуций“ държавата Лу просперирала бурно именно заради мъдрото управление на Конфуций, но това едва ли е вярно, тъй като постът му не е позволявал да влияе на цялата държава и Конфуций е по-скоро високопоставен чиновник, отколкото реален управленец. Една легенда сочи, че в съседната държава Чи се притеснили от възхода на Лу и решили да саботират развитието на княжеството, като изпратили 100 великолепни коня и 80 красиви танцьорки на владетеля на Лу. Той пък се отдал на безкрайни веселби и удоволствия и въобще не поглеждал държавните и религиозни дела. В знак на неодобрение към поведението на господаря Конфуций напуснал Лу.
След това
побелелият мъдрец започва дълго пътуване из малките царства в древния Северен и Централен Китай
включително в тогавашните държави Уей, Сун, Чен и Кай. Навсякъде проповядва политическите си възгледи, но никъде не ги вижда приложени на практика. Според едно предание по време на митарствата му владетелят на една от държавите научил за голямата слава на проповедника и никак не му харесало, че народът го приема като кумир. Затова го извикал в двореца и му заповядал да каже едно философско изречение, което никой не може да обори, за да запази главата на раменете си. „И това ще мине“, отвърнал мъдрецът, а изкушеният от философията монарх не само прозрял дълбочината на тази мисъл, а и я възнаградил щедро с богатство и почести. Впрочем почти по същото време на хиляди километри от Китай, в антична Гърция един друг философ казва същото нещо по друг начин. Това е Хераклит, останал в историята със сентенцията си „Панта рей...“ /“Всичко тече, всичко се променя“/.
На 68-годишна възраст Конфуций се връща у дома и прекарва последните години от живота си в обучение на ученици и предаване на старите мъдрости чрез пет книги, наречени Петте класики. В една от тях е записано последното послание на мъдреца към царство Лу и неговите ученици: „Мислиш ли различно - развиваш, мислиш ли логично - поправяш, грешиш ли - се научаваш, но само съчетани водят до прогреса“
Поразен от загубата на сина си и на любимия си ученик, Конфуций умира на 72 (или 73) години, но мъдростта и учението му остават вечно живи.
Конфуцианството се основава на патерналистката концепция за държавата
където владетелят е pater familias /баща на семейството/. Конфуций приема, че държавата е едно голямо сплотено семейство. Членовете на държавата са свързани един с друг така здраво и многостранно, както и членовете на семейството, където всичко се гради на уважението, предаността, доверието и отговорността на един към друг. На основата на традицията той извежда и нормите на авторитета като основа на нормативността в държавата. Конфуций определя пет вида отношения между хората:
между баща и син;
между мъж и жена;
между братя;
между различни семейства;
между владетеля и поданиците
Във всички тези отношения е налице подчинението на по-нископоставения към по-високопоставения.
В своята книга „Лун Ю“ Конфуций се представя като прост „проводник, който не е изобретил нищо“. Най-важното според него е учението и опознаването, което е причината той да бъде възприеман от китайците като „Най-великият учител“. Без да се стреми да изгради систематична теория за живота и обществото или да установи формални ритуали, той иска неговите ученици да мислят задълбочено и самостоятелно и непрестанно да изучават околния свят, най-вече с помощта на древните текстове и съпоставяйки съвременните етични проблеми с исторически събития или с някогашни прояви на чувства, запазени в поезията на сборника „Шъ Дзин“.

Наследство от Конфуций

* И най-дългият път започва с една малка крачка.
* Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.
* Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.
* Ако с добро накажеш враговете, с какво ще наградиш приятелите си?!
* Благородният човек предявява претенции към себе си, обикновеният - към другите.
* Блажен е този, който нищо не знае, той не рискува да остане неразбран.
* В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес - за да смаят другите.
* В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си.
* Да изпращаш хората на война без обучение, означава да ги предаваш.
* Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват - това е скромност; да ги разкриеш пред приятели - това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички - това е горделивост.
* Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.
* Да се пребориш с лошите навици е по-лесно днес отколкото утре.
* Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три.
* Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.
* Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.
* Който не вижда далечната опасност, го заплашва близка беда.
* Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.
* Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител.
* Мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него.
* Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.
* Най-голямата грешка е да не поправяш старата си грешка.
* Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.
* Не убивай комар с меч.
* Нещата имат корени и клони, делата имат край и начало. Когато знаеш кое стои отпред и кое следва, ще се приближиш до верния път.
* От сина на небето (императора - б.р.) чак до простолюдието само усъвършенстването на личността може да придобие на всекиго здрав корен.
* Позорно е да се държиш приятелски с човек, комуто тайно завиждаш.
* Покоят е благоденствие.
* Проклятие е да живееш в интересни времена.
* Простият се оплаква, че хората не го познават, а мъдрецът - че той не познава хората.
* Работи върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки.
* Само най-мъдрите и най-глупавите не се поддават на обучение.
* Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.
* Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост.
* Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.
* Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението - това е най-благородният път, пътят на подражанието - това е най-лекият път, и пътят на опита - това е най-горчивият път.
* Трудно ще срещнеш човек, който, отдал три години на учението, да не желае да заеме висок пост.
* Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен. Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш.
* Човекът е човек, когато е закусил.
* Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.
* Продавачът на идоли не се кланя на боговете - той знае от какво са направени.