Новият председател на Групата на русенските художници е Георги Пасев. Той бе избран на тази позиция преди няколко седмици, когато досегашният председател Володя Кенарев приключи ангажиментите си на поста. На събранието на групата е избран и нов управителен съвет. В него освен Георги Пасев влизат Красимира Кирилова, Таня Пасева, Владимир Цоневски, Пламен Монев, Пейно Пейнов, Николай Бузов, Димитър Стерев и Стоимир Иванов.
Поставяме си важни задачи, с които много се надявам да се справим, заяви за „Утро“ новоизбраният председател. Според него управителният съвет обединява представители на художници от различни поколения и различни стилове и направления в изобразителното изкуство, което означава, че има всички шансове опитът да бъде комбиниран с добри идеи, а фактът, че един от членовете на УС е юрист - Стоимир Иванов - би трябвало да означава гаранция за успешно преплуване през
подводните рифове на административните и юридическите казуси
които предстои групата да преодолее.
Много хора помнят едни не тъй отдавна отминали времена, когато Русе е бил известен именно като град на художниците, точно те са били артистичната емблема на града, казва Георги Пасев. Днес обаче фактите говорят съвършено друго: статутът на художника и неговото място в обществения живот са някак неясни и понякога имам чувството, че сме едва ли не на ръба на изчезващите явления, обяснява новият председател. Днес фактически никой художник не е на заплата - никой не може да си позволи лукса да работи само това и от това да преживява, но по-страшното е, че уважението към тази професия се стопява постоянно, констатира Пасев. Разговорите за „някога“ неминуемо предизвикват въздишки от типа на
„Ех, каква група имаше Русе!“
- и у русенските художници, и у наши колеги от други градове, добавя Пасев. Затова той и неговите съмишленици от новоизбраното ръководство възнамеряват да направят пореден опит /като се надяват, че това няма да е и последен!/ да предизвикат своеобразен ренесанс за групата.
Имаме няколко основни проблема, решаването на които трябва да стане в най-близко време, обяснява председателят. Като начало той смята да поиска среща с кмета Пламен Стоилов и с представители на общинската администрация, за да се изясни какво ще се прави със залата на „Борисова“6, където членове на групата разполагат с площ за изложби. Залата е общинска собственост и е предоставена на групата с договор, чийто срок изтича. Много се надявам, че Общината ще изрази своята подкрепа към русенските живописци, графици и скулптори - и това ще стане, като предостави залата с такива условия, които да не принуждават групата да вдига наема за експозиции. Във всички големи градове има по една такава зала, а това е израз и на отношението на местните управи към хората, които създават изобразително изкуство, обяснява Пасев. Според него
русенската Община е в дълг към културата в града
и в частност към художниците. Да вземем само дребния наглед факт, че в туристическия гид на града не присъстват нито Художествената галерия, нито малката зала на „Борисова“ 6, казва той. И продължава: „Всичко това може да бъде променено с нашите общи усилия - на отговорните за това хора в градската управа, на самите художници и на хора, които могат и искат да помогнат.
По някакви причини ние въобще не й влизаме в полезрението на Общината, а и това не е от вчера, коментира Георги Пасев. Да вземем само колко галерии има в града и да се сравним с някои други градове, дори със значително по-малки по територия и население от Русе - сравнението няма да е в наша полза, убеден е той. И посочва примери с Плевен, Велико Търново, Бургас, където пространствата, които се отделят на художниците, са значително повече, а и самите художници се радват на значително по-голям авторитет. Всичко това говори, че във въпросните градове има политика в тази насока, констатира не без горчивина русенецът. Ето защо ние от ръководството на групата имаме сериозно желание най-после да обърнем процеса в положителна посока, казва Пасев. Той смята, че би било добре
Общината да влезе в ролята на Медичи
- според него това би било не само разумно и перспективно, но би било твърде полезно за града, а и за самата градска управа.
Другата голяма болка на новото ръководство е офисът на групата, който също е общинска собственост. Имаме желание да го реновираме и да възобновим клубната дейност - да провеждаме там срещи между художници както от нашия град, така и гости от други градове и държави, разполагаме с чудесна библиотека, която можем да превръщаме и в пространство за съвместни изяви с поети, музиканти, бихме искали също да развием работата си с деца в специални ателиета, за да провокираме у тях интереса към това, което правим, казва Пасев. Там обаче също има нужда от ремонт, още повече, че покривът също тече - както и в самата Художествена галерия. Ако Общината подаде ръка и направи покрива, останалото можем да го свършим и самите ние с доброволчески акции, но пък след това там също можем да правим изложби, базари, така
ще отворим нови културни пространства
за русенската общественост, посочва художникът.
Търсим партньори - единият е напълно естествено да бъде Общината, но с радост ще приемем подкрепа и от хора, които ценят изкуството и са готови да ни помогнат, посочва Георги Пасев. На всички нас ще ни бъде много хубаво, ако Русе наистина се превърне в град на свободния дух и културна столица на Североизточния район, но за това трябва да се потрудим всички - и ние, художниците, и представителите на градската управа, и русенци, които ценят изящното изкуство, добавя той. Имаме нужда от съмишленици - за да можем не просто да върнем славата на Русе като град на художниците, но и да не допуснем една грешка, която скоро може да стане непоправима: да „изтървем“ безвъзвратно младите художници, които като не усещат тук творческа атмосфера, много бързо си намират своето артистично равновесие другаде, убеден е председателят на групата. А има много талантливи млади хора, добавя Пасев, който сам има своите ученици и приятели сред новото поколение русенски художници.