Последният ден на май е и последен за една епоха в модерната история на човечеството. Но е и ден първи на една легенда. Легендата за един автомобил, качил света на колела. Това е Форд Модел Т, произведен точно в 15 007 003 екземпляра.
Днес този автомобил изглежда трогателно безпомощен и непохватен, но за времето си е нещо изключително и свидетелството за това е възможно най-обективното - главоломният му пазарен успех.
Бащата на това
техническо и икономическо чудо
е Хенри Форд, талантлив инженер и смел предприемач, основал собствена автомобилна корпорация, която и днес е сред световните гиганти в бранша.
Бъдещият магнат е роден на 30 юли 1863 година в Грийнфийлд, днес част от Диърборн, в процъфтяващата ферма на своите родители. Баща му Уилям Форд, е роден в ирландското графство Корк. Майка му, Мери Литого Форд, е родена в семейство на белгийски имигранти в Мичиган, но родителите й умират, докато е малка, и е осиновена от ирландското семейство О‘Хърн.
В близост до фермата на родителите си Форд има възможност да посещава само селското училище. Като дете много се интересува от механични части и детайли. Получил от баща си джобен часовник, на петнадесетгодишна възраст той многократно го разглобява и сглобява, изучава в детайли фините му механизми, а след това започва да поправя часовниците на приятели и съседи. Това е и
първият му досег със сложната техника
който само потвърждава правилото, че апетитът идва с яденето.
Хенри преживява тежко смъртта на майка си през 1876 година. Баща му очаква от него да наследи семейната ферма, но той не обича земеделската работа и три години по-късно напуска дома. Предпочита да чиракува като механик в Детройт, първо във фирмата „Джеймс Ф.Флауър енд Брос“, а след това в „Детройт Драй Док Ко“. През 1882 година се връща във фермата на баща си и става специалист в работата с неговата преносима парна машина, производство на Уестингхаус. Малко по-късно е нает от самите Уестингхаус като работник по поддръжката на техните парни машини.
През 1888 година Хенри Форд се жени за Клара Ейла Брайънт, като се издържа със земеделска работа и ръководството на дъскорезница. Семейството има само едно дете, Едсел Форд (1893-1943).
През 1891 година Форд постъпва на работа като инженер в „Едисън Илюминейтинг Къмпани“ - фирма, основана от Томас Едисън, която по това време изгражда едни от първите електроцентрали в света. През 1893 година
Форд е повишен в главен инженер
и получава повече време и финансиране за работата си върху бензиновите двигатели. През 1896 година експериментите му се увенчават с успех със завършването на неговото първо самозадвижващо се превозно средство „Форд Куодрисайкъл“, което изпробва на 4 юни. През следващите месеци той започва да търси начини за подобряването на „Куодрисайкъл“.
През същата 1896 година Форд присъства на среща на ръководството на компанията, където се запознава с Томас Едисън. Той одобрява неговите експерименти с автомобилите и, окуражен, Форд проектира и построява втората си кола, завършена през 1898 година.
На 5 август 1899 година Форд напуска „Едисън Илюминейтинг“ и с финансовата подкрепа на детройтския магнат от дървообработващата промишленост Уилям Мърфи основава „Детройтската автомобилна компания“. Произведените автомобили са с по-ниско качество и по-висока цена от очакванията и през януари 1901 година дейността на компанията е прекратена.
С помощта на Чайлд Уилс до октомври 1901 година Форд създава
успешен модел с мощност 26 конски сили
След този успех Мърфи и някои други бивши инвеститори в „Детройтската автомобилна компания“ основават на 30 ноември 1901 година нова фирма „Хенри Форд Къмпани“, като Форд става главен инженер. Мърфи довежда като консултант в компанията Хенри Лийланд, в резултат на което Форд напуска през 1902 година, а фирмата е преименувана на „Кадилак“.
Форд получава подкрепата на своя стар познат Аликзандър Малкъмсън, търговец на въглища от Детройт и двамата създават дружеството за производство на автомобили „Форд енд Малкъмсън“. Форд се заема с разработването на евтин автомобил, като двамата наемат производствени помещения и сключват договор за доставка на части с предприятието на братята Джон Франсис Додж и Хорас Елджин Додж.
Първоначално продажбите не потръгват и предприятието е изправено пред криза, когато трябва да плати на „Додж“ първата доставка. Тогава Малкъмсън привлича нова група инвеститори и убеждава братята Додж да приемат дял от фирмата срещу вземанията си от нея. На 16 юни 1903 година „Форд енд Малкъмсън“ е преобразувана във „Форд Мотър Къмпани“, дружество с капитал 28 хиляди долара. Сред основателите му са Форд и Малкъмсън, братята Додж, чичото на Малкъмсън Джон Грей, адвокатът Хорас Ракам и бъдещият сенатор Джеймс Каузънс.
Форд прави демонстрация на новоконструиран модел върху леда на езерото Сейнт Клеър,
изминава една миля за 39,4 секунди и подобрява световния рекорд за бързина
достигайки скорост от 147 км/ч. Убеден от този успех, състезателят Барни Олдфийлд дава на модела името 999, в чест на известен локомотив, и предприема демонстрационна обиколка с него из цялата страна.
На 1 октомври 1908 година Форд пуска на пазара своя Модел T, който се превръща във фурор, става първият масово произвеждан модел и утвърждава компанията като лидер в автомобилната промишленост. Воланът е разположен отляво, което и другите компании скоро почват да копират. Целият двигател и трансмисията са затворени, четирите цилиндъра на мотора са отлети като един общ блок, а окачването е с две полуелиптични пружини. Колата е лесна за управление, с проста и евтина поддръжка и през 1908 година струва едва 825 долара. И това не е всичко - цената пада с всяка следваща година, а това прави модела толкова популярен, че до 20-те години
преобладаващата част от американските шофьори се учат да шофират с Модел Т
През 1914 година броят на продадените автомобили от Модел T надхвърля четвърт милион. През 1916 година цената на базовия модел е намалена на 360 долара, а продажбите достигат 472 хиляди броя. Преизчислена през индекса на потребителските цени тази цена съответства на 7020 долара от 2008 година. През 1918 година половината от всички автомобили в Съединените щати са Форд Модел T, който продължава да се продава с много ограничен набор от опции. Както пише Форд в своята автобиография, „всеки клиент може да има кола в цвят по свой избор, стига той да е черен“.
Преди въвеждането на конвейера, който налага черния цвят поради по-бързото му изсъхване, Модел T се продава и в други цветове, включително в червено. Конструкцията на Модел T е енергично популяризирана и защитавана от Хенри Форд и производството му продължава до 1927 година, като общият брой на произведените коли достига точно 15 007 034 броя - рекорд, достигнат само за 19 години производство и останал ненадминат през следващите 45 години.
С извеждането на Модел T на пазара Хенри Форд организира
широка рекламна кампания
в Детройт, като във всеки вестник се публикуват репортажи и реклами за новия продукт. Създадената мрежа от местни дилъри дава възможност колата да бъде купена в практически всеки град на Северна Америка. Дилърите са независими предприятия, организирани на принципа на франчайзинга и полагат значителни усилия за популяризирането не само на марката Форд, но и на самата идея за използването на автомобила. В цялата страна се появяват автомобилни клубове, които помагат на новите шофьори и окуражават автомобилния туризъм. От самото начало една от целите на Форд е да продава автомобила на фермерите, които го използват по работа. В резултат продажбите скачат рязко, като в продължение на няколко години на всеки 12 месеца се удвояват спрямо предходната година.
През 1911 година Хенри Форд става един от първите инвеститори на състезанията Инди 500.
Стремейки се непрекъснато към по-голяма ефективност и по-ниска себестойност,
през 1913 година Форд въвежда в заводите си конвейера
който довежда до силно нарастване на производителността. Въпреки че често идеята за това нововъведение е приписвана на самия Форд, в действителност конвейерът е разработен от неговите служители Кларънс Ейвъри, Питър Мартин, Чарлс Соренсен и Чайлд Уилс.
На 5 януари 1914 година Форд предизвиква истинска сензация, като въвежда петдневна работна седмица и увеличава над два пъти минималната дневна надница за квалифицирани работници до 5 долара (над 150 лева приведени към 2011 година). По това време заплатите в Детройт вече са относително високи, като конкуриращите се производители на автомобили се борят за привличането на най-добрите работници, а като грижа за работниците разпорежда на входа на завода да се постави надписът „Помни, че Бог е създал човека без резервни части“.
Шумно популяризираното рязко повишаване на надниците дава много добър резултат - постоянното текучество е преустановено и
най-добрите механици се стичат във „Форд“
носейки със себе си човешки капитал и умения, повишавайки производителността и намалявайки разходите за обучение. В допълнение към това в заводите Форд е въведен осемчасов работен ден, първоначално при шестдневна, а по-късно при петдневна работна седмица.
По-късно Форд описва политиката за по-високи надници като форма на споделяне на печалбата и сочи като допълнителна полза нарастването на потреблението - с по-високите заплати работниците имат възможност да купят автомобили, увеличавайки по този начин търсенето.
По-високото заплащане се отнася за работници, които работят в компанията поне от шест месеца и освен това са одобрени от специален социален отдел на предприятието. При въвеждането на системата отделът включва 50 инспектори, които проверяват работниците за нежелателно поведение - пиянство, хазарт, недостатъчни грижи за децата. Тази намеса в личния живот предизвиква много критики и скоро е премахната. През 1922 година Форд пише:
„Патернализмът няма място в индустрията
Социална дейност, която се състои в ровене в личните проблеми на служителите, е отживяла времето си.“
През декември 1918 година Хенри Форд се оттегля от поста президент на „Форд Мотър Къмпани“ и мястото му е заето от неговия син Едсъл Форд. Той основава нова компания „Хенри Форд и син“ и демонстративно се премества в нея заедно с най-добрите си служители. Целта му е да предизвика паника сред акционерите на „Форд Мотър Къмпани“ и да изкупи дяловете им в компанията. Ходът се оказва успешен и Хенри и Едсъл Форд придобиват пълен контрол над „Форд Мотър Къмпани“.
В средата на 20-те години продажбите на Модел T започват да намаляват в резултат на засилващата се конкуренция. Други производители на автомобили предлагат на клиентите изгодни финансови планове, а самите коли включват различни технически подобрения и нововъведения в дизайна. Въпреки настояванията на сина си Хенри Форд упорито отказва да включи някои от тези елементи в Модел T или да предложи продажби на изплащане.
Едва през 1926 година намалелите продажби на Модел T убеждават Форд
да започне разработката на нов модел
В проекта са вложени значителни усилия, като Хенри Форд се занимава предимно с техническата част, а Едсъл Форд - с дизайна, като успява да убеди баща си да използват скоростна кутия с плъзгащи се валове. Резултатът е представеният в края на 1927 година успешен Модел A.
Това е краят на легендата Т. Наследникът се произвежда до 1931 година, като са произведени общо над 4 милиона автомобила. След това „Форд Мотор Къмпани“ започва да използва система на ежегодна смяна на модела, подобна на въведената малко преди това от техния конкурент „Дженерал Мотърс“.
Едва през 30-те години Хенри Форд преодолява своята неприязън към финансовите предприятия и създава „Юнивърсал Кредит Корпорейшън“, която през следващите години е водеща компания в кредитирането на продажбите на коли.
Патриархът на автомобилната индустрия Хенри Форд умира на 7 април 1947 година на 83 години в родния Диърборн и е погребан в Гробище Форд в Детройт.