Едни от най-известните джуджета в света, равни по популярност на приятелите на Снежанка и помощниците на Дядо Коледа, навършват цели 76 години. Това са хобитите, проходили на днешния ден през 1937 година, когато е публикувано първото издание на Джон Роналд Руел Толкин „Хобитът“.
Романът проследява приключенията на хобита Билбо Бегинс по време на неговото пътешествие през Средната земя. В пътуването той е придружаван от група джуджета, както и от магьосника Гандалф. Пътешествието им има за цел да върне на джуджетата тяхното кралство и огромното им съкровище, които са откраднати от дракона Смог. В пътуването участват тринайсетте джуджета: Торин Дъбощит (Дъбовия щит), Оин, Глоин, Дуалин, Балин, Бифур, Кили, Фили, Бофур, Дори, Бомбур, Нори и Ори.
У нас книгата излиза през 1975 г. под името „Билбо Бегинс, или дотам и обратно“.
„Хобит“ е прелюдия към историята, която се описва в книгите от „Властелинът на пръстените“
написани в периода 1939-1948 г. и издадени през 1954 г. и 1955 г. Всъщност първият хобит се „ражда“ още в края на 20-те години на миналия век и свидетелството за това е на самия му създател в негово писмо от 1955 година. В него писателят разказва, че докато преглеждал една вечер съчинения на студенти в колежа Пембрук, където Толкин е професор по английски език, написва на гърба на едно от тях: „В земята имаше дупка и в нея живееше един хобит“.
Образът вече е узрял в главата му, но професорът продължава едва в следващите години, когато рисува картата на Трор и създава основата на историята.
Самата фентъзи приказка е написана в началото на 30-те години и в публикуването й има малко вълшебство.  Толкин я дава като четиво на болна от грип монахиня от Черуъл Едж. Докато ръкописът бил у нея, го вижда Рейнър Ънуин, 10-годишният син на издателя сър Стенли Ънуин. Момчето е толкова възторжено от историята, че баща му не се колебае да я пусне на пазара чрез издателството си „Алън и Ънуин“ и по-късно разбира, че това е бил гениалният му бизнес ход.
Кой е създателят на митичните дребосъци и на жанра фентъзи?
Прадедите на Джон Роналд Руел Толкин са от Саксония, родителите му Артър Руел Толкин и Мейбъл Съфилд са англичани, а самият Роналд, както го наричат в семейството, е роден на 3 януари 1892 г. в Блумфонтейн, главен град на живописната Свободна провинция в Южна Африка. Там баща му се мести заедно с младата си съпруга заради получено повишение в банката, в която работил в Англия.
На тригодишна възраст момчето заминава с майка си и едногодишното си братче на гости на леля си в Бирмингам, а малко по-късно от Африка долита ужасната вест, че инсулт е покосил главата на семейството.
През есента на 1900 година Джон Толкин успешно полага изпит за училището „Кинг Едуард“.
Само 4 години по-късно съдбата му нанася втори удар
На 14 ноември 1904 г. умира и майка му и двамата братя се местят при леля си Беатрис Съфилд. Там техен настойник става отец Франсис Ксавиер Морган, свещеник в Бирмингамската оратория.
Скоро отношенията на двете момчета с леля им се обтягат и отецът им помага да си намерят евтин пансион, където Роналд се запознава с красивата девойка Идит Мери Брат. С голям интерес Толкин попива знания за нови езици, участва в училищния отбор по ръгби. Поради това отец Морган не е очарован от появата на Идит, която е с три години по-голяма от него. Той обяснява на Роналд, че без стипендия не би могъл да завърши образованието си, а за тази цел трябва да се справи блестящо на приемните изпити в Оксфордския университет. Толкин обещава да прекрати връзката си с Идит до навършването на двадесет и една години.
В началото на 1908 г. Роналд и брат му се местят да живеят в общежитие зад църквата и Роналд започва първата си година в Оксфорд. Там скоро
забелязват таланта му да попива чужди езици
и на 17 декември 1911 г. го отличават с първата му награда в колежа Екзитър. През 1913 г., след навършване на пълнолетие, той изпраща писмо до Идит с молба да се омъжи за него. Три години по-късно отец Морган благославя брака им. През същата година държи държавни изпити за степен бакалавър на хуманитарните науки. След две години получава първа степен за Английски език и литература. Същевременно е назначен в полка на Лангширските стрелци.
На 22 март 1916 г., докато в Европа се разгаря Първата световна война, младият офицер сключва брак с Идит Брат, а три месеца по-късно участва в настъплението при река Сома. Но само след четири месеца служба заболява тежко от тиф и се завръща в Англия. По това време Толкин вярва че някога Англия е била богата с множество легенди и предания, такива като скандинавските митове, ирландските саги и келтските епоси. Те обаче според него са изгубени след завладяването на Острова от норманите през 1066 година. Така страната остава „пропита“ с келтската, но не и с англосаксонската митология и фолклор. Хрумва му мъглява идея за творба, която именува „Книга на изгубените предания“.
През 1917 г. се ражда и първият син на семейство Толкин - Джон. Година по-късно Роналд и Идит се преместват да живеят в Оксфорд. През 1919 г. той работи като помощник по списването на Оксфордски речник за две години. На следващата година се ражда и вторият му син Майкъл. Междувременно
Толкин вече е направил няколко по-забележими опита в областта на литературата
с „Таласъмска крачка“ (1915) и „Веселите моряци“ (1920). През 1921 г. той се премества в Лийдс и започва работа като преподавател по английска литература. Година по-късно е издаден и „Речник на средноанглийски език“. През 1924 г. Роналд вече е професор в Лийдс и се ражда най-известният му син - Кристофър Толкин, бъдещ редактор на посмъртно издадените творби на своя баща и техен най-голям познавач.
През лятото на 1925 година той и жена му Идит, заедно със синовете си Джон, Майкъл и Кристофър  заминават на почивка във Файли, градче на Йоркширския бряг, където и до днес ходят много туристи. Там наемат вила, построена върху скала, надвиснала над плажа и морето. По това време Майкъл е болезнено привързан към мъничко оловно куче-играчка, което носи навсякъде със себе си. По време на една плажна разходка той се увлича в хвърлянето на камъчета във водата и за миг оставя кученцето на пясъка. На този фон мъничката петниста играчка изчезва безследно и момчето е съкрушено. До вечерта и през целия следващ ден Толкин и малкият Джон търсят кученцето безрезултатно.
За да успокои Майкъл, давайки му разбираемо „обяснение“ за съдбата на любимата му играчка,
Роналд измисля приказка, в която живо кученце на име Роувър е превърнато в играчка от магьосник
впоследствие изгубено на плажа от момченце досущ като Майкъл, среща забавен пясъчен вълшебник и преживява цял куп приключения на луната и в морето. Това е приказката известна днес като „Роувърандъм“. Тя не е създадена наведнъж. Много нейни части са допълвани през годините. Освен това тя е записана в писмен вариант години по-късно, а е публикувана за първи път едва през 1998 година под вещата редакция на Кристина Скъл и Уейн Г. Хамънд, които намират в текста й препратки към различни източници - от норвежките саги до Едит Несбит, както и първообраза на елементи от класическата Толкинова митология.
През април същата 1925 година Джон Р.Р.Толкин и Е. В.Гордън публикуват техния превод на „Сър Гауейн и Зеленият рицар“, а през октомври започва работа в Оксфорд, като преподавател по англосаксонски език. Преподава и в колежа Пемброук за следващите 24 години.
1926 г. не е особено продуктивна за Толкин, но пък му носи запознанство с Клайв Стейпълс Луис. През следващите няколко години Роналд се отдава на преподавателската си работа. Заедно с приятелите си Луис, Чарлз Уилямс и Оуен Барфийлд, поставят началото на неформалния литературен кръг Инклинги.
След няколко години започва писането на
епичния цикъл от митове и легенди за Средната земя
наречен „Силмарилион“. Всъщност Толкин започва да пише поеми, включени по-късно в същата книга, още по фронтовете на Първата световна война, но едва по-късно изгражда основната част от повествованието.
През 1929 г. се ражда дъщеря му Присила. Идеите на Толкин за неговата митология вече се развиват, но само в ума му. Около 1933 г. той за пръв път подхваща историята за едно малко същество наречено Билбо Торбинс и през 1936 г. завършва „Хобитът“ - първата му издадена книга, свързана със Средната земя.
Макар че излиза от печат през 1937-а, пълната версия на романа е публикувана едва през 1948 г., може би за да подчертае една характерна особеност на Толкин. непрекъснато да допълва творбите си. Година по-късно е завършен и отпечатан окончателният вариант на сагата „Властелинът на пръстените“, която превръща автора си в идол за милиони почитатели на растящия все по-бурно фентъзи жанр.
Писателят-преподавател Джон Роналд Руел Толкин си отива от света на 81-годишна възраст на 2 септември 1973 г., но дълго след смъртта му продължава издаването на негови книги, на което се посвещава най-малкият му син Кристофър.