Те са свидетели не на години, а на епохи. Техните жизнени сокове са идвали от земята, по която са стъпвали велики владетели и жестоки нашественици. Листата им са треперели от конски копита и бури, до стъблата им хора са се докосвали за първи път и са търсели утеха в силата им. Това са вековните дървета на България, част от които още живеят в парк „Русенски Лом“, но вече се нуждаят от човешката грижа, за да оцелеят от брадвите на бракониери.
Когато се обособява ПП „Русенски Лом“, на картата на областта са отбелязани само две вековни дървета - вековен бряст край Нисово и вековна круша, която изследователите така и не открили. Всъщност и с бряста нещата не били много точни и дървото се оказало на около пет километра встрани от отбелязаното на картата място. Трябвало да бъде в местността Батаклията, а той си беше и си умря в Одалийка, разказва инж.Милко Белберов, директор на парка. Тъй като никой не открил отбелязаната круша, лесовъдите си харесали една много стара сладуна, а край Хотанца открили цяла гора.
Дядо Бряст, както го наричаха с любов туристи и лесовъди, издъхна тази пролет с първите мощни живителни сокове от влажната земя край реката.
Той беше връстник на цар Иван-Александър
а до него се стигаше по пътека, която се извива на изток от моста над реката в края на Нисово. Оттук по целия маршрут има поставени указателни табели, като пътят минава покрай старо християнско гробище, което накара историка Николай Овчаров да предположи, че това са могили на кръстоносци. Следва изкачване, откъдето се открива панорама към нисовските рибарници, а по-нататък  маркировката отвежда към Мечото дере. Пътеката слиза от североизток до реката и отвежда до вековен бял бряст, спечелил националния конкурс „Дърво с корен 2011“ и заел третото място в международния конкурс „Европейско дърво на годината 2012“. Този лауреат се виждаше отдалеч, тъй като неговата корона се извисяваше на 18 метра височина. Вековният бял бряст край Нисово бе вероятно най-старото дърво в Русенска област, оценен като такъв още през 1984 г. Връщането от него към  Нисово е по пътека край ръба на скалите, откъдето се открива панорама към поречието на река Бели Лом, гората Батаклията и рибарниците до селото.
Няма как в продължение на седем века този Дядо Бряст да не е събрал надеждите и вярата в доброто на хората от района. Легендата, която нисовчани разказват, е за
сляпа танцьорка, внучка на воденичаря хаджи Добрил
останал след страшната чума сам с малката Златица и своята воденица. Внучката израснала красива девойка, с пъргава и гъвкава снага. Харесал я Кадир Кърджията и я отвел в Русчук, където Златица веселяла ханъмите с танците си. Станала истинска одалиска. Но един ден до хаджи Добрил достигнала лоша вест - момичето ослепяло и го върнали във воденицата. Тя била толкова хубава, че мливарите идвали хем да смелят брашното, хем да погледат сляпата танцьорка, за която се говорело в цялата околия. Като самодива с разпилени смолисти коси танцувала своя див и неудържим ръченик, който възпламенявал сърцата на българите. Било на Гергьовден, когато след танца Златица полегнала да си почине край бряста. От разранената от въжетата на гергьовденската люлка кора потекъл сок. Яно, чиракът на дядо Добрил, събрал „сълзите“ на вековното дърво и намокрил невиждащите очи на девойката. Пробола я пареща болка, но тя не се оплакала. На сутринта щастливата Златица обгърнала ствола на величественото дърво и цялата долина заехтяла от нейния глас - „Виждам! Виждам!“. Целебната прегръдка бе част от ритуала и днес, макар и паднал, Дядо Бряст все още се радва на пълните с надежда сърца на хората. Местните вярват, че ако се докосне брястът и после се напишат три желания, а листчетата се пуснат в Бели Лом, те ще се сбъднат.
На мястото на загиналия през пролетта Дядо Бряст край Нисово в дирекцията на парка имат идея да се направи заслон и туристическа атракция.
Хората обикалят и го търсят, макар вече да е паднал
обяснява инж.Белберов. Заедно с художника Гриша Кубратов в момента се чертаят планове как би могъл да бъде изправен брястът и експониран за вечни времена. Ще има кът за отдих, заслон и ще се превърне в място за поклонение към стареца. Изправянето вероятно ще е най-трудната част, тъй като в този район не може да се достигне с каквото и да е превозно средство и използването на машини е невъзможно. С въжета и на ръка природозащитниците са убедени, че ще успеят да дадат нов живот на загиналия вече Дядо Бряст. Идеята да бъде пренесено цялото дърво в историческия музей е невъзможна за изпълнение, тъй като само дънерът му е 3 метра в диаметър. Радостното е, че вече има издънки, които ще подновят вида.
В посетителския център на Нисово пък ще бъде изложена шайба от дънера, за да видят туристите по пръстените какви са били годините, как е растяло дървото и кои царе са властвали, докато той си е растял в Одалийка. По нея най-после ще стане ясно дали брястът беше на 600 или 700 години, каквито са споровете между специалисти през годините на този век.
Всички дървета, които са определени като вековни, са на възраст над 400 години, според световните стандарти. Сега тези вековни мълчаливи титани не са отбелязвани, но пък имат късмета да са в защитена територия, в която никой няма право дори един пирон да забие, ако няма разрешително от еколозите и лесовъдите. Срещу бракониерите няма противодействие, но истински загрижените за гората хора се опитват и това да пресекат. Защото има
иманяри, които секат дънерите и корените в търсене на съкровища
В Писанец, след големия мост по пътя за Разград, след гората вдясно имало ограден вековен бряст, който обаче изчезнал. Как е станало това, няма обяснение.
В Балев дол, след летището в Щръклево, останал вековен дъб, който си е там и си стои преди завоя за Нисово от лявата страна. Той е обозначен като вековно дърво и е един от малкото останали представители на вида си. Същият вид може да се види и в Сваленик, местността Глиновица.
На територията на парка няма регистрирано в книгите вековно дърво. Но пък около Церовец има цяла вековна дъбова /дъб цер/ гора, от която и селото носи това име. След един смерч част от гигантите били повалени, но все още има достатъчно величествени церове в гората.
По „Натура 2000“ е задължително 10% от зоната да бъдат стари гори със стари дървета, които са над възрастта им за изсичане. Различните видове достигат максимума си по различно време. Така например дъбовете, които са възстановявани издънково, се секат след 50-та си година, а семенните над 60-тата си. В зоните на „Натура“ и тези представители са защитени, тъй като
всяко от дърветата си образува своя малка екосистема -
буболечки, птици, прилепи - всякакви живинки намират дом и храна в едно единствено дърво. Другата много важна причина за оставянето им е генетичният материал, на който те са носители.
Отделно изискване на „Натура“ е да се оставят и 10% сухи и паднали дървета. Така се създават условия за живот на всички обитатели на гората - от безгръбначните до бозайници и прилепи. Всъщност точно в старите дървета прилепите правят своите хралупи и се крият в тях. Големите и стари дървета са пък идеалната „строителна площадка“ за гнезда на едри грабливи птици.
Новите лесоустройствени планове, които се изготвят, трябва задължително да са съобразени с изискванията на „Натура 2000“. Цялата територия на парк „Русенски Лом“ е в границите на защитената зона и там властват единствено природните закони. Когато се прави сеч в парка, се отстраняват само тези видове, които не са типични за района, каквато е акацията. Навсякъде е поставена задача за смяна на чуждоземните /инвазивни/ видове с местни. Наскоро бяха залесени 300 декара липа, дъб /цер/, ясен и бряст, допълва инж. Цонка Христова, която лично е описвала всеки от старците и младоците в горите.