Ден преди евровота земетресението от Гърция разлюля България, а след изборните резултати тя втори път се разтресе - невидимо, но с много по-големи и дълготрайни последици, защото гласовете разместиха политическите пластове.
Политическият трус се оказа най-страшен за управляващата БСП, а за лидера й Сергей Станишев бе дори двоен. Освен че претърпя удар в България, бе разклатен и авторитетът му в Партията на европейските социалисти, която оглавява.
Резултатът на Коалиция за България в Русе е по-нисък от националния - 16,58% срещу 18,94%
и това е близо два пъти по-малко от ГЕРБ и едва три процента над проекта на Бареков. А коалиционният партньор ДПС буквално й диша във врата, което му дава още козове и самочувствие в управлението. 
Бърз поглед върху протоколите от избирателните секции в Русе и региона показва, че БСП губи обичайните червени бастиони и в свободните ниши се наместват ГЕРБ и „България без цензура“. В Бяла, Ценово и Иваново ГЕРБ доминират. Там завиден резултат постига и Бареков с коалиционните си партньори от ВМРО, „Гергьовден“, Земеделски народен съюз.
От местното ръководство на БСП признават неуспеха си, но не смеят да изрекат оставката на лидера си, а му търсят оправдания. Основните оправдания са с „предателството на АБВ“ и „не успяхме да обясним добре на нашите избиратели добрите неща, които правителството „Орешарски“ направи“.
Сред обикновените, но мислещи социалисти обаче, витае друг дух и той е: този модел е изчерпан, нуждаем се от нови лидери и от катарзис.
Според някои основна вина за изборния провал на БСП е
откъсването на нейното ръководство от хората, както и вътрешните лагери
които късат живо месо от партията. Тези неща обаче се обсъждат в тесни кръгове, никой не заявява открито такива позиции, защото Станишев и апаратът около него вече многократно са доказали, че знаят как се смазват вътрешни бунтове.
Русенски социалисти са сигурни, че една част от членовете на БСП, макар и да не са афиширали принадлежност към АБВ, негласно са работили за Първанов. Други пък направо гравитирали към ГЕРБ. Отношението към ДПС също изиграло известна роля в разочарованието на левия избирател. Според някои ръководството на БСП се съобразявало повече с ДПС, отколкото със своите структури.
Вчера зам.-председателят на партията Янаки Стоилов открито заяви, че на следващите избори БСП трябва да отиде с друго ръководство. Сега въпросът в структурите е ще последва ли нещо от това или за пореден път сметта ще бъде заметена под черджето.
Истината е, че БСП нямат много време да умуват, защото политическият трус на 25 май даде по-голяма сила на ГЕРБ, бетонира позициите на ДПС и
извади на сцената двама нови играчи - „България без цензура“ и Реформаторския блок
Евроизборите възкресиха реформаторите и макар че останаха пета политическа сила само с един мандат, резултатът им е постижение. В Русе те спечелиха четвъртия най-добър резултат в страната - 7,09 % и така надминаха националния вот от 6,45%. Със сигурност при една по-висока активност, каквато винаги има при парламентарни избори, десните избиратели ще бъдат по-мотивирани да отидат до урните.
Не е изненада, че за реформаторите са гласували предимно русенци, които живеят в централната част на града и в по-близките до центъра квартали. Пробиви - скромни, но обнадеждаващи за десните, са регистрирани и в някои секции в Бяла и Две могили, където те претърпяха тотален срив през последните години.      
Интересни са резултатите на „България без цензура“. В Русе и региона коалицията постигна 13,42 % или с почти 3% по-висок вот от средния за страната.
Очевидно еуфорията в предизборните слова на Николай Бареков е успяла да зарази много хора
както в Русе, Бяла, Две могили, така и по селата.
Заслуга за този вот със сигурност имат и структурите на ВМРО. Няма община в региона, където ББЦ да не се представя прилично. Във Ветово не успява да откъсне от гласовете на ДПС, но пък се намества трайно в почти всички секции с резултати, близки до тези на ГЕРБ и Коалиция за България. В Две могили има секции, където е втора политическа сила след ГЕРБ. В Ценово и Борово също има добър пробив. Със сигурност много от циганските гласове в Русе и областта са отишли при Бареков.
В секция №50 в емблематичния русенски ромски квартал Селеметя България без цензура печели 147 гласа при скромни едноцифрени и двуцифрени числа за другите сили. В съседната 51 секция също е първа сила на няколко обиколки преди останалите.
Никъде другаде в градските секции Бареков няма такъв висок резултат, което дава основания на опонентите му да говорят за купен вот, въпреки приказките на самите роми, че го подкрепят, защото искат да се оправи България.
Каквото и да се говори обаче, реални доказателства няма. Впрочем капризните и рязко променящи се политически пристрастия на ромите по време на избори много, много отдавна не изненадват никого.
След изборния трус „Атака“ буквално беше затрупана
Резултатът й не само я остави далеч зад бариерата за Европейския парламент, но дори не й позволява да прескочи 4-те процента за влизане в нашето Народно събрание. Прави впечатление, че в Русе „Атака“ има малко по-висок резултат от националния - 3,59% срещу 2,96%. Но разликата е несъществена, а сривът - драстичен.
Избраната от възкръсващия от политическата пепел Волен Сидеров русофилска карта не проработи и в момента „Атака“ е в нокдаун. Рано е обаче за отписване. Националните избори носят друга енергия и други възможности, а Сидеров е доказан майстор на политическото оцеляване. Може би в момента е най-интересно да се следи тактиката му в действащия парламент, в който процесите ще стават все по-бурни.
Най-тъжната констатация от тези евроизбори обаче е огромната апатия на хората. При 30.40% избирателна активност /20.75% в областта и малко над 20% в Русе/ сме изправени пред една много горчива истина - не народът е избрал 17-те евродепутати. Избрали са ги твърдите симпатизанти и стимулираните с пари, заплахи, обещания или кой знае още как гласоподаватели, а над две трети от хората не са видели надежда в никого. А това е спирала, която води само надолу - чрез нея партиите с добре организирани твърди ядра стават всемогъщи и непоклатими, докато онези, които не виждат свое представителство в обществения живот, все повече ще се превръщат в емигранти. В буквалния или в преносния смисъл.