Георги Иванов-Гонзо е роден на 2 юли 1976 г. в Пловдив. Син е на легендата на “Ботев” Александър Иванов. Но сам в детска възраст избира да играе в школата на “Локомотив”. Дебютира за “черно-белите” още на 16 г. На 21 преминава в “Левски”. Рекордьор е по отбелязани голове във вечното дерби с 15 попадения във вратата на ЦСКА. Има 22 вечни дербита - 15 победи, 5 равни и 2 загуби. А 13 от 15-те му гола носят “сини” победи. Има общо 135 гола за “сините” във всички турнири и е един от четиримата с над 100 гола за “Левски” в “А” група - 105. По двата показателя е изпреварен само от Наско Сираков, Павел Панов и Георги Аспарухов. Последното му вечно дерби - на 9 май 2009 г., е и последният му мач в кариерата. Със счупена скула и разкъсан мускул на прасеца на десния крак слага капитанската лента и извежда “Левски”. Но получава тежка травма в дясното коляно. Той спира с футбола, но “сините” грабват титлата след успеха над ЦСКА. Гонзо е назначен за спортен директор. На два пъти води и тима като треньор. На 5 април 2012 г. напуска постовете и на директор, и на треньор. От декември 2012 г. до 18 май 2014 г. е наставник на “Черно море”. Но от другия ден Гонзо отново е на “Герена”. Върна се като директор, но и като нещо повече за “Левски”. 

-Георги, честит юбилей. Съдбата реши “Левски” да влезе във втория век от историята си начело с теб. Какво са 100 години в историята на една институция? И колко години си представяш, че живеят големите клубове?

- Надявам се “Левски” да е вечен. Тази 100-годишнина след дълга история на футболна обич е една от гаранциите за дълголетие и както всички левскари вярваме - безсмъртие. Ние няма да доживеем посрещането на 200-годишнината. Затова всеки един трябва да е горд, че съдбата ни е предоставила шанса да сме част от вековния юбилей на “Левски”. Бивши и настоящи футболисти, ръководители и най-важният актив на “Левски” - феновете, всички трябва да сме благодарни, че честта да посрещнем вековния юбилей се падна на нас. Големият ни празник и събирането на миналото, настоящето и бъдещето на “Левски” може да се окаже решаващо за следващите 100 години - надявам се да сплоти левскарите, да се превърнем в истинско здраво семейство. И като юмрук да вървим през следващите години - още по-силни.

- Какво пожелаваш на левскарите за следващите 100 години?

- Да имат много повече радостни моменти. Нищо, че те не са малко и през първите 100 години на клуба. Но левскарите винаги трябва да се стремим към повече. Пожелавам им да има малко кризисни години като тази, в която се намираме сега. И да търсим позитивното - в крайна сметка, когато нещата се развалят, понякога е и по-добре, за да се почне ново начало.

- Кой си ти за “Левски” и какво е “Левски” за теб?

- Не мога да дам оценка сам за себе си какво съм аз за клуба. Всеки футболист и ръководител, който е дал от себе си през тези 100 години, има място в историята. Аз съм против всички тези класации за най-добър, най-заслужил и така нататък. Всеки от нас е бил член на голямото семейство “Левски”. И спрямо годините и възможностите си е дал, каквото е можел. Но при всички положения на мен “Левски” ми е дал много. Изградил ме е и като човек, и като професионалист. Затова - където и когато да се намирам, в клуба или извън него, аз ще остана верен на “Левски”.

- Едва ли си имал време да мислиш за съвпаденията или ролята на съдбата, защото от съблекалнята на “Черно море” директно врезе в директорския кабинет на “Герена”. Но как ще коментираш следните факти: първият мач в Европа на Георги Иванов е на 29 септември 1993 г. срещу “Лацио”, първата ти кампания като директор и треньор на “Левски” минава през два мача с “Лацио” в Лига Европа през 2009 г., а в навечерието на 24 май 2014 г. постави своеобразно ново начало пак с мач срещу “Лацио” – този път и като играч, и като директор?

- Явно “Лацио” е отбор, който срещам често по своя път. И споменът ми винаги е бил позитивен. Никога няма да забравя първия си мач в евротурнирите, който изиграх за “Локомотив” (Пд). Загубихме 0:2, но аз бях току-що навършил 17 години. Този мач ми е постоянно в главата. Вторият мач срещу “Лацио” през 2009 г., в който победихме с гол на Христо Йовов в Рим, също е ценен спомен. Това ни беше първи успех в групата, но с него завършихме позитивно кампанията. А и беше изобщо първа победа за български отбор в Италия и първа победа за наш отбор в груповата фаза на Лига Европа. И бяхме доста горди от успеха. Мачът срещу “Лацио” за честването на 100-годишнината ни вярвам, че ще остане вечен спомен за участниците, за феновете по трибуните и милионите пред телевизионните екрани.

- Минавали ли са ти мисли за провал след няколкото слаби мача на старта на кариерата ти в “Левски” през 1997 г.? Как запази самообладание в началото младият Георги, за да се превърне в идол на левскарите по-късно?

- Аз никога не съм губил надежда, защото винаги съм вярвал в собствените си качества. Имал съм тежки моменти в кариерата. И те не са били един или два. Но винаги съм успявал да се изправя на крака, за да вървя по пътя, който съм избрал още като дете. Няма футболист, който дори в един момент да не е бил освиркван от феновете. Аз не правя изключение. Но като цяло феновете на “Левски” винаги са държали на мен и са били с нужното уважение - и като футболист, и като треньор, и като директор. За мен публиката е барометърът, който определя доколко футболистът се раздава за отбора си.

- Кога за първи път се почувства истински левскар?

- Много е интересно - всички футболисти, които идват в клуба, през първата година още не осъзнават какво е “Левски”. Но след първата година манталитетът им се променя изцяло. Едни се смачкват от голямото напрежение, други ги мотивира да израстват още повече и да гонят по-големи резултати. Спомням си един разговор, който ми е разкрил какво е да си истински левскар. След като бихме ЦСКА с 5:0 във финала за купата на България още в първия ми сезон в “Левски”, в съблекалнята влезе Томас Лафчис и каза: “Момчета, тази година не беше добра за “Левски”, догодина да е по-добра.” Ние завършихме втори в първенството след “Литекс” и току-що бяхме взели купата с 5:0 над ЦСКА. А президентът не беше доволен от резултатите. В тази първа своя година разбрах, че в “Левски” няма друг вариант освен победата и трябва да се преследват всички трофеи.

- Сега цесекарите имаха четворен повод за радост в навечерието на 100-годишнината на “Левски”, но се оказва, че ти си се осъзнал като истински левскар с онова 5:0 навръх 50-годишния юбилей на ЦСКА, с какво повече помниш този мач?

- Спомням си еуфорията. Стадион “Васил Левски” тогава събираше 55 000 души, за последно там имаше над 50 000 души на мач, целият стадион беше пълен. Когато излязохме на терена, не можехме да се чуем на един метър. Такава беше атмосферата. Феновете и на двата отбора бяха направили страхотна атмосфера. В ЦСКА имаше отлични футболисти, беше се върнал Стоичков, Емил Костадинов беше в отбора. Но ги бихме 5:0. Това е и първият ми трофей, който съм завоювал като футболист.

- Много хора се представят като левскари по рождение. Други просто стават левскари. Ти като какъв се определяш?

- Аз съм юноша на “Локомотив” и в началото съм държал абсолютно нормално на родния си клуб. Но от момента, в който дойдох на “Герена” през 1997 г., душата и сърцето ми вече изцяло бяха отдадени на “синия” клуб.

- Кървавият гол, черният слип или маската на Гонзо, с която излезе в последния си мач за “Левски” – кое ти изскача на преден план като най-силна емоция?

- Кървавият гол ще остане завинаги в историята, защото “Левски” не беше ставал шампион от 5 години. И в пряк двубой решавахме кой да е първи. Реално с този гол “Левски” стана шампион. Това с оставането по черен слип, след като сме били ЦСКА, е било плод на емоциите. Като футболист не съм имал някакви ритуали за празнуване на головете и победите, не съм имал някакви заготовки. Просто така съм реагирал. Най-пресният ми спомен е маската. За две седмици получих три контузии, които и ме отказаха от футбола. Моментът е неприятен, но пък изпитвам и хубави чувства, защото “Левски” стана шампион. В мача срещу ЦСКА през 2009 г. аз не бях готов да играя. Първо срещу “Беласица” получих счупване на скулата. Докторите бяха категорични, че 40 дни не трябва да правя никакви натоварвания. В следващия мач, който играхме със “Сливен”, скъсах мускул на прасеца - 3 сантиметра. Всички доктори бяха категорични, че няма шанс да играя. Тогава заминах за Сърбия. Един приятел ми препоръча лечителката Марияна. И излязох срещу ЦСКА. Но да пазя единия крак, се случи тежката контузия на другия, заради която спрях с футбола. Но не съжалявам за нищо. Постъпих правилно. Всеки футболист трябва да се подчинява на колектива и отборния дух.

- Вярваш ли, че тази саможертва поведе “Левски” на Емил Велев към измъкването на титлата от ЦСКА и последния “син” трофей в историята?

- Тогава имахме проблеми и аз, и Христо Йовов. Той също беше с контузия, която не му позволяваше да играе. Но тогава двама играчи на 32 и 33 години показахме как трябва да се жертваш за “Левски”. Което може би беше стимул за играчите да победят след това без нас, когато излязохме.

- 13 от 15-те ти гола срещу ЦСКА носят победи за “Левски”, как се вкарват все победни голове в дербито?

- Успехите и головете ми са плод на целия колектив. Никой не може да се изтъква, че сам играе и сам бие. Бяхме събрани такива футболисти, които превъзхождахме ЦСКА не толкова като качества, колкото като характери. Което в днешния “Левски” липсва. Надявам се с времето да намерим нужните характери. Иначе аз не отличавам някой от головете си като любим, примерно “кървавия”. Всички голове срещу ЦСКА са ми ценни и съм им се радвал като за последно.

- За кариерата ти на футболист се оказа, че си рискувал всичко само за да играеш в едно вечно дерби... Но май никога не ти е пукало за цената, когато става дума за “Левски”. Не рискуваш ли да загубиш много и някои да оплюят и твоето име, като се връщаш точно в този момент – без отбор, без треньор, без достатъчно пари, без визия, с наследена липса на левскарски дух, и то точно във вековната година?

- В “Левски” са тежки времена. Клубът има и чисто финансови проблеми. Трябва да се преструктурира. Бюджетът се намалява. Българите ще бъдат водещи в отбора. Юношите трябва да имат приоритет. Трябва да направим така, че след 2-3 години в отбора ни да преобладават наши юноши, за да се върне духът, който липсваше на “Левски” в последната година. Времената са тежки, страхливци в “Левски” не трябва да работят. “Левски” трябва да е кауза. Да събере уверени хора, които могат да понесат трудностите, които “Левски” ще има в следващите една или две години. Независимо от бъдещите тежки времена на нас ни трябват хора, които да могат да посрещнат с гордо вдигнати глави несгодите в името на “Левски”.

- Никъде в отговора не спомена какво рискува Георги Иванов...

- Не приемам нещата, че рискувам. Правя най-доброто за клуба. Единственото, което мога да обещая, е работа. И нищо друго. Който в тази ситуация обещава резултати, значи говори глупости.

- Какво искаш от “Левски” в сезона на 100-годишнината? Какви са ти реалните обещания за левскарите?

- Трябва да върнем доверието на хората, което “Левски” е градил с години. Като коректност и организация. Да направим така, че другите отбори пак да се съобразяват с нас. Футболистите да бъдат личности, които се гордеят, че носят синята фланелка. Всички знаем, че ще е тежко. Но бивши, настоящи футболисти, деятели, отбор, ръководство и фенове - всички трябва да бъдем семейство, ако искаме да успеем. Защото с отминалата година настанаха тежки времена. Знаем, че е криза и в цял свят. И ние трябва да правим компромиси със себе си, за да успеем.

- В началото на ХХI век си главна фигура при спечелването на трите поредни титли на “Левски”. После участваш и при титлите през 2006-а, 2007-а и 2009-а. Всъщност това е и последната в “синята” витрина. Има ли шанс за прекъсване на сушата? Или от думите ти дотук да разбирам, че левскарската общност трябва да се пренастрои, че не може да се говори за шампионска титла на всяка цена в първата година от втория век на клуба?

- След този сезон не би трябвало да говорим за титла на всяка цена. Първо “Левски” трябва да оправи стила си на игра. Хората да почнат отново да се гордеят с отбора си. Когато си оправим организацията в клуба и играта на отбора, тогава можем да чакаме резултати. Те няма да дойдат веднага. При положение че има отбори, които в момента са пред “Левски” в развитието си - и “Лудогорец”, и “Ботев”, и “Литекс” дори. Те имат гръбнак, а ние започваме да градим всичко отначало.

- Не обещаваш титли, но има и ревниви фенове, понесли много болка последните години, които бленуват само трофеи. Търпение ли е твоят призив вместо високопарните обещания?

- Търпение ще ни е крайно необходимо. Отбор не се гради за месец-два или шест. Всички искаме да станем шампиони, най-много аз. Но това са реалностите. Не можем да обещаваме нещо, което не можем да изпълним.

- Въпреки това при първите загуби неминуемо ще има оплюване - и от чужди, и от свои. Именно защото това е “Левски”. Как ще създадеш имунитет за себе си и играчите?

- Аз не се притеснявам от това. Чел съм и съм чул всякакви неща за себе си. Ако такива неща ме притесняваха, нямаше да бъда аз. А за играчите неслучайно казвам, че трябва да са с левскарски дух, готови да преодоляваме трудности. За “Левски” трябва да докажем, че това е клуб, който не може да се влияе от една загуба.

- Имаше ли дилема дали да се върнеш като директор, или като треньор?

- Дилема не съм имал. В момента, в който Тодор Батков ми се обади, а и феновете направиха инициатива, не съм се замислял. Бях готов да се върна. Но трябваше да изчакам да ми приключат ангажиментите с “Черно море”. Благодаря на ръководството на “Черно море”, че имах договор до декември, но те ми позволиха да се върна сега. Относно дилемата за поста - “Левски” реално нямаше човек и на двете позиции. Сега предстои да намерим най-добрия вариант за треньор. Пробвахме два варианта, които смятах, че са добри и “Левски” има нужда от тях - Мъри и Херо. Те решиха да работят в “Ботев”. Следващият е Ивайло Петев. Ако Ивайло откаже, тогава вече трябва да си променим вижданията. Ще мислим дали да е чужденец, дали да е българин, дали да съм аз.

- Събличането на Петев не може да се изтрие с гума, отпечатъкът остава. Как приемат той и тарторите на агитката евентуално завръщане?

- От привържениците няма проблем да го приемат, те знаят, че е било грешка. Ивайло е добър треньор. Той трябва да реши дали може да забрави тази случка, дали може да го преодолее чисто психически. Но сега говорим хипотетично. Трябва да се съобразим и с неговото желание, защото насила хубост не става.

- Ще има ли таван на заплатите в “Левски”?

- Таванът няма да е поставен, той ще е съобразно бюджета ни. А бюджетът ще бъде намален наполовина.

- Визията за “Левски” като отбора от последния кръг и победата в Ловеч ли е - 11 българи титуляри и трима българи резерви?

- Ще работим с финансите, които имаме. Не може да си поръчваме в ресторанта за 1000 лева, при положение че в джоба имаме 200. Не може да си позволим да бъдем некоректни към играчи и служители. Сега ще поставим основата. И като дойдат по-добри времена, да стъпим на нея.

- На кой левскар си се възхищавал най-много?

- Ако трябва да бъда честен, човекът, който изпъкваше като лидер и футболист и на когото аз съм се възхищавал най-много, това е Наско Сираков. Имах удоволствието да работя с него и когато беше директор и спечелихме три титли. Сфера, в която също беше много добър. Това е човекът, когото мога да посоча като някой, от когото съм се учил и на футбол, и в работата си.

- Ако зависи от теб, би ли се съгласил да се смени името на стадион “Георги Аспарухов” заради милиони, които да подсигурят следвашите 5 или 10 години от историята на “Левски”?

- Това е много деликатна тема. Но Гунди е такава фигура в историята на “Левски”, че независимо какво се случва, стадионът трябва да остане на негово име. Гунди е символ на “Левски”.

 Интервю на Найден Тодоров