„Когато издигнат моста по моя проект, той ще бъде живото доказателство за енергията, ентусиазма и богатството на градовете, които са го построили. Това ще бъде не само най-великият мост, но и произведение на изкуството. Ще бъде най-голямото инженерно постижение на този континент за всички времена.“ Думите са на Джон Рьоблинг - проектанта на прочутия Бруклински мост над Ийст Ривър, открит на днешния 24 май през 1883 година и превърнал се не само в огромно облекчение за хората от Бруклин и Манхатън, но и в световна инженерна сензация.
Това е един от най-старите висящи мостове в света и въпреки това продължава да впечатлява с мащаба си
Дълъг е 1834 м, най-широкият му проход над водата е 486 м, има ширина 26 м и максимална височина над водата 84 м. Проектиран от фирмата на Джон Рьоблинг от Трентън, която по него време има опит в проектирането на няколко моста, но значително по-малки.
Строителството започва на 3 януари 1870 г. Общите разходи за построяването на моста са около 15 милиона долара. За жалост в него са вградени и човешки сенки - при строителството загиват 27 души. Сред жертвите е и главният проектант, но работата се поема от сина му Уошингтън Рьоблинг. Той също заплаща със здравето си - поради постоянното изложение на неблагоприятни условия заболява от декомпресионна болест.
Проектът не е бил тестван в аеродинамичен тунел, което дълги години поражда опасения, че няма да издържи на силните въздушни течения, както се е случвало с други мостове от този тип. Конструкцията на моста обаче се оказва достатъчно мощна и той е в експлоатация вече над 130 години. През 1977 г. мостът е включен в регистъра на САЩ на обектите с архитектурно историческо значение.
В началото мостът обслужва единствено движението на конни впрягове и трамваи. В момента има 6 ленти за автомобили и в краищата - пешеходни и велосипедни ленти. По моста е забранено движението на автобуси и камиони с тегло над 2,7 тона.
Но мостът е не само първата връзка между Бруклин и Манхатън. Той е и една история за бащиното прозрение. И за трагичното наследство на сина му. За една жена, чиято сила и смелост спасяват и него, и целия мост. Но
Бруклинският мост унищожава семейството, което го построява
Сега той е доказателство за тяхното прозрение, саможертва и вярност. Тази четиринайсетгодишна сага се отразява от пресата и пленява милиони.
Емили Рьоблинг изрязва всяка статия и я съхранява за поколенията. Става неофициален хроникьор на построяването.
Ийст Ривър разделя Бруклин от централната част. И никой не може да прецени как да се съединят. Но един човек знае какво да направи. Той работи от 15 години в тази област и е опитен строител. Немският емигрант Джон Рьоблинг е истински пророк. Възпитаник на Хегел в Прусия, в Америка той може да развива въображението си. Знае, че на този континент може да се реализират невероятни структури. Мостовете в Питсбърг и Синсинати, както и този над Ниагарския водопад са фантастични. Но той вижда Бруклинския като свое върхово постижение. И решава, че може да го направи...
Мостът става най-дългият, най-якият, най-високият, но и най-опасният строен някога. С помощта на сина си Уошингтън Рьоблинг събира екип от най-добрите инженери. Обещава им
монумент, който може да се мери с „Висящите градини“ на Вавилон
Но само три дни след започване на работа, докато Джон Рьоблинг оглежда местата на кулите, един ферибот се удря с необикновена сила в кея. В резултат на инцидента ходилото на Рьоблинг е силно натрошено. Костите не могат да се възстановят според лекуващия лекар. Налага се да му ампутират пръстите. Рьоблинг отказва. Той смята, че може да излекува раната, ако денем и нощем я полива с вода. Рьоблинг продължава да мисли и говори за моста и не обича никой да насочва разговора към личното му нещастие. В резултат на раната Рьоблинг получава смъртоносен тетанус... Строежът на моста едва е започнал преди две седмици. Не е положен и един камък, а главния инженер вече го няма.
Тогава синът му Уошингтън Рьоблинг се изправя пред най-голямото предизвикателство на живота си
Инвеститорите са готови да се оттеглят. Строителната компания се обръща към него, тяхната последна надежда. Уошингтън Рьоблинг става главен инженер на моста. Той наследява състоянието на баща си, компанията му за телени въжета и откритията му. Той е по-директен човек и бързо печели симпатиите на работниците.
Първата задача на Уошингтън е много опасна. Трябва да направи здрави основи в дъното за двете гигантски колони. Планира да използва херметически затворени кесони - дървени кутии, обърнати с дъното нагоре. Дължината им е петдесет метра, а ширината - трийсет. Те ще бъдат изтикани надолу от калта и от тежестта на кулите, които се строят отгоре. Кесоните са направени от дебели греди с остри странични ръбове и камерата, в която работят хората, трябва да се напълни с въздух под налягане, за да се отстрани водата. При струпването на гранитни блокове отгоре тежестта забива кесоните в тинята - сантиметър по сантиметър. Това продължава докато стигнат до твърда скала. После се пълнят с бетон и така се образуват основите.
Говори се за смърт и парализа на хора, работещи при високото налягане в контейнерите. Скоро
започват да наемат цели армии емигранти
Херметическата камера е последната врата към суровия свят под повърхността. Смесицата от жега, ледена вода и високо налягане карат много хора да се чувстват като в ада. Кесоните потъват бавно в тинята на Йист Ривър. Хилядите тонове зидария на кулата ги притискат и ги забиват в речното дъно.
Екипът работи около два месеца в кесоните, но се явява проблем. Попадат на големи канари. Уошингтън смята, че трябва да използват динамит. Досега не е използван взрив при въздух под налягане. Ако херметическата камера се повреди, въздухът ще излезе и след спадане на налягането, кулата ще се срути върху кесона. Но когато правят пробен взрив, единственият проблем е гъстият дим. Работата върви добре и кесонът е невредим. Те работят пет месеца под водата, на повърхността товарят отломките в шлепове и ги изхвърлят в морето.
Уошингтън остава в кесона повече от другите, въпреки риска от заболявания
През декември откриват, че дървената конструкция тлее в дълбочина. Огънят застрашава всичко, което са направили до този момент.
Той започва да тлее в гредите от покрива. Ако покривът не издържи, двайсет и осем хиляди тона гранит ще се стоварят върху хората долу. Работниците пробиват много дупки в кесона, мъчейки се да открият скрития огън. Те работят с часове, стоят нащрек и се молят покривът да издържи.
В полунощ всичко изглежда под контрол. Уошингтън се връща в херметическата камера, след като е прекарал двайсет часа при високо въздушно налягане. Той получава първия пристъп на кесонна болест. На следващата сутрин симптомите отшумяват. Тлеещият огън не е загасен. Уошингтън се връща в кесона, въпреки състоянието си. След като пробиват гредите в покрива, тлеещата жарава лумва при високото налягане, заплашвайки цялата структура. Докарват трийсет водни помпи и хората започват работа. За пет часа те изпомпват над триста хиляди литра вода и наводняват кесона.
Огънят е загасен, но ремонтът отнема седмици и загубите са много големи. След още девет седмици екипът достига каменистото дъно. Но преди да запълнят кесона с бетон
неволна грешка на работниците става причина въздухът да излезе
Уошингтън се страхува най-много от това. Те предполагат, че без сгъстения въздух, кулата ще се срути върху тях и ще убие всички. Успяват да затворят долните люкове. За щастие няма никакви жертви при инцидента. Уошингтън е под огромно напрежение. Няколко седмици по-късно запечатват кесона, запълват го с бетон и той се превръща в носещ бетонен блок на основата. Докато едната група започва строежа на кулата в Бруклин, другите започват работа в нюйоркския кесон, който ще слезе на три пъти по-голяма дълбочина.
Броят на болните нараства. С голямата дълбочина се засилват и болките. Кесонът е спуснат на двайсет и осем метра. Резултатите са очаквани. Налягането е ужасно. Хората се разболяват и умират. Уошингтън трябва да направи изчисления. Дали да стигне речното дъно и да загуби още хора, или да издигне кулата върху твърдия камък. Ако той греши, кулите ще се наклонят, дори ще паднат. И вината ще е негова.
След двегодишен труд при силната компресия симптомите на Уошингтън се проявяват отново. Здравето му е разклатено. Той се оттегля със семейството си в Трентън и смята, че почивката ще му помогне.
Не иска да се откаже от ролята си на главен инженер въпреки болестта
Уошингтън не знае колко време му остава и дава точни инструкции на асистентите си.
Съпругата му Емили го подкрепя. Тя изучава висша математика и инженерни тънкости. Ако той умре, ще трябва друг да се грижи за работата и да тълкува плановете му. Когато й остава време след грижите за болния й съпруг, тя влиза в ролята на главен инженер на моста. Изследва трудностите и прави изчисления. Тя е най-здравата връзка между структурата и нейния създател.
Емили смайва екипа с изчерпателните си познания за теориите и плановете на полковник Уошингтън Рьоблинг. След като издигат двете кули, прокарват първия кабел. Две седмици по-късно на церемонията по откриването главният механик Фарингтън първи преминава над Ийст Ривър. След това започват да поставят държачите на дебелите кабели, които се издигат на сто метра във въздуха. Има нещо колосално, когато слънцето освети кулите на Ийст Ривър. Въжетата, съединяващи двете кули, приличат на тънки нишки. По моста ще минават всякакви возила и хора, а под него - клипери с високи мачти и крайбрежни кораби. Но пред Уошингтън се изправя неочаквано препятствие. Въпреки че семейната фирма „Рьоблинг и синове“ е известна като производител на качествени стоманени въжета, й е
забранено да участва в проекта поради вероятен конфликт на интереси
Работата е поверена на бруклински предприемач, който има връзки с членовете на борда. Той е известен мошеник, нечестен в бизнес отношенията. Един от кабелите се къса. Двама работници загиват, други трима са тежко ранени, защото ръждивата тел вече е включена в гигантските кабели и не може да бъде махната. Най-после компанията „Рьоблинг“ подписва договор за доставка, но Уошингтън си създава опасни врагове. Той наглежда последните етапи от строежа от прозорците на къщата си на Бруклинските възвишения, но ролята му на главен инженер е застрашена. Според статии в пресата той си е загубил ума. Решават, че трябва да се избере нов главен инженер, а Уошингтън да го направят консултант. Емили събира подкрепа за Уошингтън. На едно заседание тя се обръща към сдружението на американските инженери. Тя е първата жена, която го прави. На събрание на членовете на борда се гласува бъдещето на Уошингтън. Гласовете са седем на десет в полза на Уошингтън и той остава главен инженер. Мостът е свършен до края на годината.
Празненствата са паметни и прочувствени
„Джон Рьоблинг жертва живота си за този мост. Синът му също започва работа, но кесонната болест поваля и него. Рьоблинг може никога да не мине по моста, както правят неговите приятели. Емили Рьоблинг ще бъде завинаги свързана с всичко най-възхитително в човешката природа и всичко най-чудесно от света на конструктивното изкуство.“ Това са част от отзивите на съвременниците за хората, създали сагата на Бруклинския мост.
„Мисля, че всичко свърши добре. Мостът е построен и името Рьоблинг е свързано с него, както би трябвало. Съдбата ни е свързана с това произведение на изкуството. Цялото семейство е свързано. Едни могат да прекосят реката по моста, а други да го гледат отдалеч. Дали ще знаят нашата история? Не знам. Но те ще знаят как е направен, ще знаят кой го е построил и кой е умрял за него. Това е достатъчно. Това е достатъчно“, пише Емили Рьоблинг.
По материали от интернет