ОПЕК знае, че петролът е извор на богатство и мощно политическо оръжие, но и други знаят това. Точно покрай политическите интриги през 70-те години на миналия век идва най-голямата криза в организацията, предизвикана от един от най-известните и ефективни терористи в световната история - Карлос Чакала.
На 21 декември 1975 г. Ахмед Заки Ямани и други петролни министри на страните членки на ОПЕК са взети за заложници от Чакала и хората му. Това се случва във Виена, където министрите присъстват на заседание в централата на ОПЕК. Карлос планира да нахлуе по време на конференцията със сила, да отвлече всичките единадесет петролни министри и да ги държи за откуп. Изключение е предвидено само за Ахмед Заки Ямани и иранския министър Ямшид Амузегар, които според Чакала трябва да бъдат екзекутирани. Бандитът повежда екипа си покрай двамата полицаи през фоайето на сградата до първия етаж, където застрелват полицай, човек от иракската охрана и млад либийски икономист.
Когато Карлос влиза в конферентната зала и произвежда изстрели в тавана, делегатите се скриват под масата. Терористите търсят Ахмед Ямани и след това разделят шестдесет и тримата заложника на групи. Делегатите от приятелски страни са преместени към вратата, „неутралните“ са поставени в центъра на стаята, а „враговете“ са до задната стена, в непосредствена близост до експлозивите. Последната група включва делегати от гравитиращите около САЩ Саудитска Арабия, Иран, Катар и ОАЕ. Карлос иска на групата си и заложниците да бъде предоставен автобус до летището, където да ги чака самолет DC-9 с екипаж. В същото време Карлос информира Ямани за плановете си да летят до Аден, където Ямани и Амузегар ще бъдат убити.
Автобусът е предоставен на следващата сутрин в 6.40 и 42-та заложници са натоварени и отведени до летището. Групата излита във въздуха малко след 9 часа, като взривните вещества са поставени под седалката на Ямани. Самолетът първо спира в Алжир, където Карлос излиза, за да се срещне с алжирския министър на външните работи. Всички 30 заложници от неарабски страни без Амузегар са освободени.
Заредилият гориво самолет излита за Триполи, където има проблеми при прекачването на друг самолет, както е било планирано. Карлос решава вместо това да се върне в Алжир и взима „Боинг 707“. Преди да излети, са освободени още десет заложници.
Само с 10 останали заложници самолетът излита за Алжир и пристига в 3.40 ч. След като напуска самолета, за да се срещне с алжирците, Карлос говори с колегите си в предната кабина на самолета и след това казва на Ямани и Амузегар, че ще бъдат освободени в средата на деня. Карлос е извикан от самолета за втори път и се връща след два часа.
Смята се, че при тази втора среща Карлос е провел телефонен разговор с алжирския президент Уари Бумедиен, който го информира, че смъртта на петролните министри ще доведе до атака на самолета. Много е вероятно алжирският президент да е предложил убежище и компенсация на Карлос за неизпълнената му задача.
При връщането си в самолета Карлос застава пред Ямани и Амузегар и изказва съжаление, че няма да може да ги убие. След това казва на заложниците, че той и неговите другари ще напуснат самолета, след което всички те ще бъдат свободни. След излизането терористите Ямани и останалите девет заложници са взети в сградата на летището от алжирския министър на външните работи Абделазиз Бутефлика. Терористите са в съседния салон и палестинеца Халид поисква да говори с Ямани. При разговора Халид посяга към палтото си, но бързо е заобиколен от охраната. В него е намерен пистолет.
Известно време след атаката съучастници на Карлос разкриват, че операцията е била ръководена от Уади Хадад, палестински терорист и основател на Народния фронт за освобождение на Палестина. Също така се смята, че идеята и финансирането идват от арабски президент, като много вероятно това да е Муамар Кадафи.
Години след нападението над ОПЕК Басам Абу Шариф и Клайн твърдят, че Карлос е получил голяма сума пари в замяна на безопасното освобождаване на арабските заложници и я е задържал за лична употреба. Все още има известна несигурност по отношение на сумата, но се смята, че е между 20 и 50 милиона долара. Източникът на парите също така е неизвестен, но според Клайн това е „арабски президент“. По-късно Карлос казва на адвокатите си, че парите са били платени от саудитците на иранците и „отклонени по пътя и загубени за Революцията“.