- Комисар Колев, все повече стават случаите от типа „връстници тормозят връстници“ в интернет. Има ли начин да се противодейства на детската агресия?
- Създаването на група във Фейсбук срещу едно дете или срещу възрастен човек, придружена със снимки на лицето, е нарушение на Закона за защита на личните данни и по него следват много жестоки глоби.
Може да се хване кой е създал групата, тъй като ние като сектор имаме добра връзка с Комисията за защита на личните данни. Всяка снимка е нарушение на личното право. В такива случаи детето би трябвало да информира родителите си и те от своя страна да подадат сигнал до Комисията за защита на личните данни. От там нататък служителите на комисията се свързват с нас за съдействие, предават ни случая и ние разкриваме кой е създал групата и кой ще си носи наказанието. Без такава жалба не можем да направим нищо. Доколкото съм информиран, тази комисия има подразделения в повечето големи български градове и няма никакъв проблем да бъде сигнализирана. Като доказателство за случая се прилагат скрийншотове /снимка на екрана/ на съответната страница. С обидните коментари е същото - снимат се и се изпращат. Ако има обиди и клевети, се преминава към гражданско дело в Районния съд. По Закона за съдебната власт полицията пак е длъжна да извърши проверка и да предостави данните за извършителя на тъжителя.
- Фантомните профили и насилието могат ли да бъдат спрени?
- В интернет няма нищо скрито, колкото и анонимно да изглежда. Някой може да се представя за Иван Иванов, а всъщност да е Петър Петров от същия клас например. Децата масово имат в джобовете си смартфони и достъпът до мрежата им е напълно безпрепятстван. В това няма нищо лошо, ако не извършват някакви злонамерени действия. Проблемът е там, че голяма част от децата нямат домашно и училищно възпитание. Когато говорих пред учителите в Русе, точно на това акцентирах - давайте им повече домашни, за да не мислят за глупости!
Децата са се обиждали в класната стая, разправяли са се в двора и ако никой не ги спре навреме и да им потуши конфликта, те го пренасят в мрежата и стават още по-жестоки. Тази измамна анонимност им дава някаква увереност и те атакуват безпощадно.
- Каква е най-често схемата на действие на педофилите - другата голяма опасност за децата в интернет?
- Наскоро имахме случай, който решихме успешно и той е по класическа схема. Един от най-популярните сайтове сред педофилите маниаци е jivotno.com. Той е сред любимите на хлапетата, тъй като има занимателни игри, а и всяко дете може да си направи виртуална ферма, за която да се грижи. В него обаче свои профили са регистрирали педофили. Те стават приятели с децата първо там, а след това разговорите продължават по скайп. Често нещата ескалират, тъй като педофилите принуждават хлапетата да правят стриптийз пред камерата или да гледат изпълненията на маниаците. Понякога се стига до изнудване и заплахи. В Пловдив заловихме педофил, който се е занимавал с 9-годишно момиченце от София.
Името му е Иван Лойков, който е осъден на 2 г. и 8 месеца затвор. Мъжът се подвизавал повече от година в jivotno.com. Представял се за момче на 12 г. Имал 4 профила и натрупал 870 приятели между 7 и 11 г. След известно време педофилът извеждал хлапетата в скайп и ги принуждавал да го гледат как се самозадоволява. Лойков бе задържан след сигнал на майката на това момиченце от София. Маниакът го принуждавал да прави стриптийз, а докато то се е събличало, го снимал с камера. След това използвал кадрите, за да го изнудва. Казвал, че ще намери момичето в училище и ще ги покаже на съучениците му, на родителите и се стига до заплаха за убийство. Тревожното е, че това е сайт за много малки деца. Педофилите са много изкусни манипулатори и е редно децата да имат по-голямо доверие на родителите си, да споделят с тях и да не приемат приятелства с хора, които не познават в реалния живот.
- Вие самият притеснявате ли се за децата си?
- Моите са големи - дъщеря ми е на 27 г., а синът ми завършва гимназия, но винаги съм ги възпитавал така, че да внимават с кого общуват и да се обаждат къде са, с кого са и в колко часа точно ще се приберат у дома.
- А когато родителите липсват и изкарват пари в чужбина?
- Обикновено такива деца стават жертви на престъпления. Независимо от това, че сега интернет е модерен, когато и ние сме били малки, децата на разведени родители бяха в риск. Ето това е истината - здраво семейство, с добри отношения има защитени деца. Интернет не е нещо лошо, ако нямаш лоши намерения.
- Голям проблем е разбиването на електронни пощи. Какво може да направи един обикновен потребител, ако това му се случи на него? Има ли към кого да се обърне за помощ?
- Хакването на пощи е много популярно и преди да кажа как се реагира в такива случаи, ще трябва да обърна внимание на това как ние създаваме пощенски кутии. Най-чест обект на атаки са пощите на abv.bg чрез промяна на контролния въпрос. Когато се регистрираме, не гледаме как да се защитим, бързаме и от един елементарен въпрос чрез три налучквания може да се влезе в кутията. Контролният въпрос в много случаи е „Ти ли си?“ с отговор „Аз съм“ или „Кой?“ - „Свой“.
Когато се разбие една поща, това е свързано с огромен брой информация за други профили - във Фейсбук, в e-bay, електронно банкиране и т.н. Много хора държат такава ценна информация в пощенската си кутия, за да им е винаги под ръка. Още по-лесно е когато влезеш в пощенската кутия и напишеш в търсачката „password“, излизат всички файлове, в които си оставял пароли. Отделно много хора ползват за всичките си профили една и съща парола.
За такова разбиване може да се сигнализира в полицията, тъй като това е престъпление по смисъла на чл.171, ал.3 от Наказателния кодекс с наказание лишаване от свобода 1 година. Имаме много хванати, тъй като хакерите не се спират само до разбиването на пощенската кутия, а продължават с бизнесинформация и банкови тайни.
- Как стават кражбите в Gmail.com?
- Най-често там се пробва със социалния инженеринг - получаване на електронно писмо, което изглежда като изпратено от Gmail, в което те приканват да си изпратиш потребителското име и паролата, тъй като не си си ползвал определено време пощата. Ти си ги пускаш и след 5 минути вече нямаш поща. Друг е въпросът, че там пощата е свързана с телефона и може да се възстанови през телефона чрез код за достъп.
- Какво препоръчвате?
- Паролите на пощите и профилите да се сменят периодично, да не се записват никъде в компютъра, а на физическо място, т.е. на листче, което се държи вкъщи.
- Сайтовете за търговия с фалшиви стоки, най-често парфюми и хранителни добавки, попадат ли под ударите на закона?
- Всички измами са на принципа „Докато има овце, ще има кой да ги стриже“. Интернет дава изключително голямо поле за изява на такива престъпници. За да спечелиш 100 лева от един измамен на улицата, когото трябва да убедиш, че си добър бизнесмен и ще му предоставиш качествена стока, преди отнемаше поне един ден. Сега можеш да изпратиш до 100 000 човека една оферта и да получиш много повече пари от всички, които ти се хванат.
Тези с парфюмите наистина са много и печелят добре. Те вземат оригинални снимки на продукти, слагат ги и пишат отдолу цена 25-30 лева. Вземат ги от Турция по 2-3 лева и са на голяма печалба.
- Как да разпознаем фалшификата от оригинала?
- Първото е цената - не може „Булгари“ да струва 30 лева, нали? Обясненията им, че е толкова евтино, защото не плащат наем на магазин и заплата на продавачка, не са истинни, тъй като най-много 5% или 10% да е разликата с магазина. Когато е с 300%, е ясно, че е фалшификат.
По принцип според Закона за електронната търговия в рамките на 2 седмици можеш да върнеш стоката, ако тя не ти харесва. При тези сайтове обаче няма адрес за обратна връзка и не можеш да върнеш нищо. Когато пазарувате от някакъв сайт, е добре първо да го проучите. Добре е да имате отзиви, например ако ваш приятел вече е опитал и е доволен. Ако домейнът му е с ясна регистрация, също може да се доверите. Трудно е да се разясни на много хора, но е важно да се види къде се хоства сайтът - дали е в българското интернет пространство или някъде другаде, където не можеш да откриеш кой стои зад магазина. Честните търговци нямат проблем и дори имат желание да се рекламират и да увеличават оборота си с коректност и лоялно отношение към клиентите. Те не се крият, защото държат на името си. Когато липсват тези данни, значи нещата не са много наясно.
- Системите на банките могат ли да бъдат разбити?
- Много трудно. Базата от данни на банките е почти невъзможно да бъде открадната. Те са толкова добре защитени, че е много по-лесно за хакера да атакува един потребителски компютър и от него да открадне данни за една сметка. Както е много по-лесно да ограбиш някого на улицата или в автобуса, отколкото да влезеш в дома му и да му вземеш портфейла от чантата. Никой няма да тръгне да краде от банката, след като може направо от тебе. Изпраща ти новогодишна картичка /в същото време си получил още поне 300/, отваряш доверчиво и в компютъра ти влиза „Троянски кон“, който си взема каквото му трябва. Повечето от нас не искат да плащат 50 лева за антивирусен софтуер, защото смятат, че могат да си го свалят от Zamunda или Arena, но не знаят, че там тази програма не е оригинална и не е обновявана на всеки час. Фирмите, които се занимават с такъв софтуер, обработват по 5000 малуера /злонамерен софтуер/ дневно и постоянно ъпдейтва базата си данни. Когато свалиш такава програма безплатно, тя е мъртва и не може да работи. Хакерите не атакуват трудните места, а най-лесните за достъп.