Хирургът д-р Пламен Кожухаров временно оглавява Отделението по палиативни грижи към Комплексния онкологичен център в Русе. Самото отделение се намира в сградата на бившата гинекологична клиника „Ескулап“, която бе купена от Онкото.

- Д-р Кожухаров, откога в Русе има отделение за палиативни грижи?
- През септември миналата година бе разкрито нашето отделение, което е третото в страната след София и Враца. Години наред има трайно увеличение на онкоболните в страната и почти винаги се стига до момент, когато някой трябва да полага грижи за умиращите хора.
В закона за здравето е записано, че всеки нелечимо болен има право на палиативни грижи. Право, което досега беше само на хартия. Вариант за тези семейства са хосписите, но те са платени и не всеки може да издържи на таксите. Колкото и да е напреднала медицината, хората са смъртни, а в онкологията е най-видно кога трябва да се престане с лечението на всяка цена. Човек трябва да си отиде в мир и покой.
- Каква е целта на грижите?
- Палиативните грижи нямат за цел удължаването или скъсяването на живота на болния, а само подобряване на неговото качество. Основната ни работа е да контролираме симптомите - да намалим до минимум болката, гаденето, повръщането и т.н. Оказваме и психологическа подкрепа на болните. Някои изпадат в различни състояния на гняв или негативизъм, но ние реагираме с лекарства и разговори.
- Грижата за болните в последен стадий не е ли също част от задълженията на държавата към тези пациенти?
- Директива на Съвета на Европа от 2003 г. казва, че палиативните грижи са задължителни и всяка страна членка трябва да ги развива. Първият министър, който даде заповед да се разработи медицински стандарт за целта, беше Десислава Атанасова. Проблемът е в парите, тъй като действително и тази дейност е скъпа. В нейната стойност влизат лекарства, апаратура, режийни разходи, поддръжка на сградния фонд, трудът на лекари и сестри.
- Колко е продължителността на клиничната пътека?
- Точно 20 дни и те могат да се ползват в разстояние на шест месеца. По разчети на Здравната каса на ден на пациент са определени по 53 лева. Когато премине този период, хората могат да останат, но под платена форма.
- Това означава ли, че държавата ти дава срок от 20 дни, за да умреш, а в противен случай ще натежиш на финансовото състояние на близките си?
- Тук са хора, за които всички възможности за лечение са изчерпани. На тях не им предстои нито операция, нито химиотерапия, нито лъчетерапия. В последния си стадий онкологичните заболявания са съпроводени с много силни болки. Когато дойдат тук обаче, успяваме да овладеем за няколко дни тези симптоми и болният може да се прибере у дома. Тогава той е спокоен, защото знае, че има към кого да се обърне в труден момент. На едно семейство му е невъзможно да поставя системи, да дава обезболяващи и да се грижи подобаващо за болния, колкото и да го обича.
- Има ли ограничения за достъп до болните тук?
- Абсолютно никакви. Разрешаваме свиждане по всяко време на деня, а също така не възразяваме да се дават на пациентите всякакви нетрадиционни рецепти за справяне с болестта. Кои сме ние, че да забраняваме на хората да направят всичко възможно за близките си?! Дори и минимален шанс за подобрение да има, те са длъжни да опитат, а ние да не ги спираме.
- Давате ли съвети на близките как да се грижат за болния?
- Да, стараем се да отговаряме на всички въпроси на семействата. Разговаряме много, обясняваме им и сме готови да помагаме.
- Знаете ли как са уредени палиативните грижи в другите страни?
- В някои страни е добре развит доброволческият труд. Хора се грижат за тежко болните, без да получават възнаграждение за това. У нас обаче няма закон за доброволчеството. В Западна Европа например има дневни центрове. Ако болният е зле, но не е чак за болница, близките го карат в центъра, плащат храната му и го оставят за деня. За него се грижат, а роднините могат да отидат на работа. Често тези структури са част от църквата и тя активно участва в дейността по грижата за последните дни на хората.
- Какво е условието, за да се приеме тук болен?
- Онкодиагноза. Това е единственото, което е нужно. Разбирам, че има нужда от такива грижи за хора след инсулти например или след тежки други операции, когато възстановяването е почти невъзможно, но засега такива са правилата на Здравната каса.