Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

В историята на русенските криминалисти 1976 и 1977 година са по-особени. В тогавашното време на ниска престъпност, изразяваща се главно в кражби, те са белязани от цели три убийства, които са разкрити бързо, но имат голям отзвук в Русе и в региона.
Черната серия започва от Батишница през ноември 1976-а, когато в лозе край селото е открита брутално убита жена, а колът, с който е смазана от бой до смърт е захвърлен наблизо целия в кръв.
Веднага е подаден сигнал в милицията в Бяла. Сформирана е оперативна група, която отива на място и установява, че мъртвата е 40-годишната омъжена туркиня Мелиха /всички имена са сменени - б.р./. Повикана е група от следовател, криминалисти и съдебен лекар от Русе и започва оглед в дома на жертвата. В началото разследващите не откриват нищо съмнително, но на двора ги чака изненада - купчина магарешка козина. Находката е доста необичайна, защото магаретата се стрижат през март, затова
козината е внимателно огледана и тогава се вижда, че по нея има капки кръв
Това като че ли казва всичко. Работната хипотеза на криминалистите е, че Мелиха е убита на двора, а после е пренесена в лозята. Притискат съпруга й Мустафа и той започва самопризнанията.
Предния ден излизах до центъра на селото и ми подшушнаха, че жена ми май кръшка. Ядосах се, тръгнах веднага за вкъщи, но още като влязох магарето ме ритна, заболя ме и ми падна перде пред очите. Пребих го с един кол, остригах го, за да му е студено през зимата, а после, както ми беше причерняло, подкарах и жената. Не съм разбрал как съм я убил. Като видях какво е станало, увих я в една черга заедно с кола и закарах вързопа в лозята, казва Мустафа.
За следствието всичко се нарежда като по ноти. Убиецът е заловен за часове, дори още преди да се е разчуло за зверството му.
Старите кучета в групата обаче знаят, че много хубаво не е на хубаво
затова изчакват резултатите от пратената за анализ в София окървавена магарешка козина. И когато те пристигат, става ясно, че охотно признаващият си Мустафа ги води за носа. Не е известно само защо го прави.
Резултатите от лабораторията са категорични - кръвта по магарешката козина не е човешка. Това поставя под сериозно напрежение криминалистите, които разбират, че имат убийство, но нямат убиец.
Следват нови разпити на доброволно обричащия се на смъртна присъда съпруг, но той не отстъпва от думите си. В опит да разберат нещо повече милиционерите разпитват съкилийника на Мустафа и тогава става ясно, че той все пак се е пропукал. В килията
ревнивецът разказал, че е решил да си измисли историята за убийството на жена си
но не казал защо. Другият арестант започнал да го убеждава, че е направил най-голямата грешка в живота си и заради неговата лъжа един главорез е на свобода, но Мустафа не щял и да чуе за признаване на истината през милиционерите.
Тогава следва друг ход - фалшивият убиец е изолиран в самостоятелна килия при тежки условия, където рухва психически и желанието да разкрие истината скоро го спохожда.
Мустафа признава, че е скалъпил цялата история, а за да има кръв по козината на магарето и всичко да изглежда истинско, заклал един от пуяците в двора си.
Преди да излезе на свобода, той обяснява защо е лъгал така упорито. Мелиха наистина си имала любовник и той знаел всичко, но нямало какво да направи. Като разбрал, че е мъртва,
решил да спаси мъжката си чест
с историята за кървавото отмъщение към невярната съпруга.
Така разследването се оказва на кота нула и всичко започва отначало. Следва серия разпити в Батишница, в които става ясно, че любовната история на Мелиха е добре известна и е една от най-коментираните клюки в селото, защото шавливата булка на средна възраст зарязала свестен и добър мъж заради изпечен крадец, който доскоро бил в селото, но пак влязъл в затвора да излежи поредната си присъда.
Разследващите издирват затворника и по най-бързия начин организират разпита му. Групата се подготвя внимателно за срещата, защото очаква от рецидивиста твърдо мълчание, но греши - любовникът сакъш само е чакал някой да го пита за Мелиха, за да си излее душата.
Разказът е кратък и потресаващ.
Двамата влюбени се разбират като дойде денят мъжът да влиза в плевенския затвор, жената да го изпрати до края на селото, за да се простят подобаващо, а после всеки да си тръгне по пътя - крадецът към затвора, а любовницата му към дома си.
По пътя
любовникът започва да заклева Мелиха да не се дава на друг
и да го изчака докато излезе след три години от затвора, за да бъдат отново заедно. Разкрепостената селянка го взела на подбив и го питала саркастично как си представя цели три години мъж да не поглежда. Тогава отиващият към затворническите нарове Ромео кипва, изважда един кол от лозята край пътя, смила от бой устата си Жулиета, захвърля я като парцалена кукла и поема към килията.
Скоро след този разказ истинският убиец е осъден на смърт, а освободеният Мустафа се връща на село, където заживява със срама и болката си.
Само няколко месеца по-късно, през пролетта на следващата година, в къщата му в близкото село Могилино е намерен починал възрастен мъж. Това е 86-годишният бай Мишо, живее самотно в малка кирпичена къщурка, а децата му са женени и живеят настрани от селото. Тъй като няма причина някой да го убие, а и по дрехите му няма следи от кръв, никой не се съмнява, че старецът е жертва. Всички мислят, че просто е дошъл часът му да се пресели на небето. Пристигналият от Бяла доктор обаче, който трябва да подпише смъртния акт, прави шокиращо за близките откритие. Лекарят забелязва
неестествени синини по шията и гърдите на бай Мишо
и праща трупа в Русе за аутопсия. Патоанатомите са категорични - покойникът е удушен и има пет счупени ребра.
Това слага началото на разследване, при което започват разпити на хората в Могилино, които продължават близо месец. От тях се разбира, че при бай Мишо всеки ден ходят мъж и жена без брак. Мъжът се казва Кольо, на 50 години е и е преселник от Русе. Дошъл да си търси късмета, защото не можел да си намери работа в града и станал пастир. Освен нов поминък обаче гражданинът си намерил и нова разтуха - завъртял любов с 30-годишната Ганка, която тъй си останала стара мома, защото била бавно развиваща се.
При поредния разпит един свидетел се сеща, че в деня на смъртта на бай Мишо е видял до къщата му Кольо. В началото преселникът отрича, но 
Ганка обаче прави пълни самопризнания
и разкрива една примитивна разправа на оскотял от пиене мъж с друг човек само заради една закачка.
Във фаталната вечер Кольо и Ганка отиват както обикновено у бай Мишо и започват да се черпят. След няколко ракии старецът ни в клин, ни в ръкав изтърсва „А бе ко ми се фраскаш, Ганка ми каза, че съм по-добър в леглото от тебе, макар че си много по-млад“. Темата явно е болезнена за Кольо и той озверява. Скача от мястото си, хваща домакина за врата и го натиска с коляно на леглото. Скоро бай Мишо остава да лежи бездиханен и с натрошени ребра.
Кольо е осъден на смърт, а Ганка е освидетелствана в психоболницата в Бяла и получава пенсия, с която изкарва до старини.
След още няколко месеца милицията отново е вдигната по тревога. През лятото се получава сигнал за убийство в Тракцията. В една от къщичките в квартала оперативната група намира труп на 80-годишен мъж с рани по главата и кървава драскотина по бузата.
Жената и синът на стареца са привикани на разпит, при който
бабата упорито твърди, че мъжът и е паднал и си е ударил смъртоносно главата
Синът решава да помогне на следствието и разказва, че на стари години баща му започнал да пие и редовно да бие майка му, която едва издържала на тормоза.
Разпитващите отново се заемат с бабата, но тя продължава да си знае нейното. Тогава отново се намесва синът и убеждава майка си да каже истината.
А истината е грозна като всяка подобна семейна драма.
Предната вечер дядото за пореден път се напива и започва обичайния тежък скандал. Замътеният от алкохола старец по навик посяга да удари жена си, но тя вече е решила да не търпи побоищата и гаврите покорно като животно, а да се отбранява. Грабва предварително сложения до печката чук и нанася няколко удара по главата на насилника. После слага трупа му на леглото, изхвърля чука в тоалетната на двора и повиква сина си.
За да се извади оръжието на престъплението се налага повдигането на бетонната плоча на тоалетната с кран.
Дръжката на чука веднага се появи и това беше финалът на случая. Жената беше задържана за кратко, после излезе на свобода до делото заради напредналата си възраст, а в съда й дадоха условна присъда. Тя обаче не можа да преживее срама, притесненията и мъката и скоро се спомина, разказва опитен криминалист, участвал в разкриването и на трите убийства през горещите 1976 и 1977 година.