Проф.Ваня Добрева е родена на 20 юли 1965 година в София. Завършила е Българска филология в Софийския университет и е един от изследователите на възрожденската ни литература. Проф.Добрева е бивш зам.-министър на образованието, а сега е председател на комисията по образование и наука в Народното събрание.  Тя бе в Русе заедно с колегата си от БСП Кирчо Атанасов, за да се срещне с директорите на училища и детски градини от областта.

- Проф.Добрева, каква е целта на обиколката ви заедно с Кирчо Атанасов?
- Тъй като в момента се подготвя промяна в закона за средното образование и още законодателни актове, искаме да чуем мнението на образователната общност. Това е причината да правим такива срещи в цялата страна и да си формираме по-точно мнението и нуждата от промени. Предстоят промени и в закона за професионалното образование, което трябва да стане по-близо до практиката и бизнеса. Предлага се въвеждане на определено съотношение между теоретичен и практически материал - т.н. дуална система.
Другият ни проблем е свързан с лицата над 16 г., които нямат нито начално, нито средно образование и искат да работят. За тях ще се създаде възможност за учене чрез работа, като това ще се финансира от държавните и европейските фондове. Това определям като крачка напред в разбиранията за квалификация. Тези хора имат нужда от втори шанс, а и обществото ще се възползва от труда им.
- Сега също съществува вечерна форма на обучение.
- Това е така, но те и от нея не са успели да се възползват. Тук има и една доста обезпокоителна тенденция. Не сме преодолели ранното напускане на ученици и за момента сме на първо място сред европейските държави по ранно напуснали ученици, което изисква много спешни мерки. Още повече, че сме в демографска криза. Излизаме от финансовата криза, но тепърва имаме да решаваме проблеми и с кадрите.
- Ваша е идеята да се задължат правителствата да не намаляват средствата за образование. Как ще се развие тя?
- Това е обща идея на комисията по образование и наука. Оказа се, че ние не се вслушахме в съветите на ЮНЕСКО да не се отнемат публични средства от социални сектори като здравеопазване, образование и култура. В противен случай проблемите се задълбочават. През 2008 г. ЮНЕСКО точно това предупреди човечеството, като нарече това „спестяване“ криза на хуманизма. Ето защо, след като предишното правителство намали средствата, ние изпаднахме от европейските стандарти и се наредихме до държави като остров Мадагаскар и Соломонови острови.
Така не се чертае пътят към общество на знанието. Надявам се, че веднага след изборите Министерството на образованието ще подложи на широко обществено обсъждане промяната в закона за образованието. Ние вече имаме решение за названието на този нов закон и то е той да е Закон за народната просвета, защото това е понятие, измислено от Иван Вазов, а не някакво ново откритие за света.
- С какво средствата за образование и увеличението на учителските заплати ще повиши нивото?
- Има два възможни подхода. Единият предполага публични средства, тъй като образованието е публичен сектор. Оказва се, че има региони в България, в които компютрите и интернетът са голям лукс. Една от причините децата да са на 47-мо място на тестовете PISA по справяне със социални проблеми, е бедността. Ето защо учителските заплати са важен въпрос и ще се постараем да увеличим базовите нива. Разбира се, че ще останат диференцираните заплащания, но стартът ще е по-висок. Смятам, че същото трябва да се направи и за учените. Ако обществото приеме за свой основен приоритет образованието, то ще обърне повече внимание на хората, които са носители на знанието. Все пак трябва да сме наясно дали искаме да сме общество на знанието, или на неграмотността.
Ако действително приемем, че образованието ще ни е приоритет, ще задължим всяко едно правителство да не пипа публичните средства за просвета, а да ги увеличава. Всяка една стъпка в образованието трябва да е много добре премислена, тъй като рисковете са големи и за дълго време. Тук не говорим за някакъв партиен закон, а за национален приоритет.
- По какъв начин би могло да се ограничи отпадането на деца от училище?
- Смятам, че през юни ще започнем разговори с Министерството на образованието по детайлите на новия закон. Разбира се, че трябва да бъдат въведени различни видове програми и да се работи индивидуално с отпадащите ученици и да се предлагат нови условия. Ще има и контрол, но се оказа, че санкциите не дават добър резултат, независимо от това, че цялото общество иска да се глобяват всички нарушители на законите. И в момента има въведени санкции, но резултати няма. Световният опит показва, че по-добрият вариант е стимули. Българското общество е крайно бедно и какво можеш да вземеш на един човек, който няма нищо.