Как би изглеждал списъкът с най-могъщите хора на Земята - президентите на САЩ и Русия, канцлера на Германия, първия човек в Китай, лидерите на ЕС, папата... Да, всеки от тях има огромно влияние не само в страната си, но и в целия свят, ала би било неправилно, дори и наивно, ако в Топ 10 не поставим шефа на може би най-мощната спецслужба в света - Федералното бюро за разследване. Днес е по-особен ден за страшилището за мафията в Америка и по света, защото това е ден първи от дългата и противоречива, но безспорно ярка директорска кариера на създателя на ФБР и негов първи шеф Джон Едгар Хувър.
На 10 май 1924 година президентът Калвин Куледж назначава Хувър за директор на новосформираната служба за федерални разследвания към правосъдното министерство на САЩ. Новото бюро идва на мястото на сходна стара структура, която е
успяла безвъзвратно да се опетни като гнездо на корупция
Затова Хувър, който формално е трябвало да изкорени порока сред агентите, на практика е създал съвсем нова служба.
Задачата изглежда като първообраз на сценария за холивудската сага „Мисията невъзможна“, но не и за новия бос, който управлява с желязна ръка и непоколебима, стигаща дори до цинизъм грубост ФБР по времето на Сухия режим, Голямата депресия, Втората световна война, Корейската война, Студената война и Виетнамската война. Това са десетилетията, през които Съединените щати се превръщат от изолирана, слабонаселена и самодостатъчна територия в урбанизирана световна суперсила.
През цялата си кариера във ФБР
Хувър е атакуван за превишаване и злоупотреба с властта и има защо
Архивите свидетелстват, че мрачният всемогъщ шеф, обсебен от чувството, че има мисия да не допусне разпространението на комунизма в Щатите, е разследвал отделни граждани и цели групи хора заради политическите им убеждения и действия, Макар че всичко е оправдавано с подозрения в криминални престъпления.
Хувър често уволнява служители на ФБР с мотива, че изглеждат „тъпи, като автобусни шофьори“ или пък просто са „малоумници“. Агенти, които си навличат гнева му, са забивани в служебна трета глуха, с което кариерата им приключва. Поради продължителното и противоречиво управление на Хувър мандатът на директорите на ФБР днес е ограничен на 10 години.
Джон Хувър е роден на 1 януари 1895 година във Вашингтон, окръг Колумбия, и е трето дете на Анна Шейтлин и Дикерсън Хувър. За младежките му години не се знае почти нищо. Явно
бъдещият господар на тайните отрано е и господар на мълчанието
/изразът повтаря една позабравена премиерска  препоръка на Симеон Сакскобургготски/. Младият Джон завършва университета „Джордж Вашингтон“ през 1917 със скромен успех. Докато е там, работи в Библиотеката на Конгреса и е член на братството „Капа Алфа“ („Kappa Alpha Order“). И макар че не блести с високи оценки, студентът с остър поглед не е част от сивото безличие. Той си има пристрастия и ги следва упорито. Демонстрира силен интерес към дейността на Антъни Комсток - пощенски инспектор в Ню Йорк, който провежда дългогодишни кампании против измамите и лошите нрави, за каквито смятал например порнографията. Предполага се, че Хувър изучава в детайли методите на Комсток, които прилага по-късно в своята кариера.
По време на Първата световна война Хувър работи в Министерството на правосъдието. През 1919, той е назначен начело на Главното разузнавателно поделение в министерството. През 1921 се присъединява към Бюрото за разследване и през 1924 става негов изпълнителен директор.
В началото на 1930 година в Близкия Запад излиза модата на банковите обири.
Знайни и незнайни банди атакуват офисите на трезорите и задигат всеки намерен в тях долар
Това е времето на легендарните Бони и Клайд, но те са само една малка частица от проблема. Бързите и лесни пари дават едно голямо предимство на криминалните шайки - подобно на българските мутри в началото на прехода те се сдобиват с най-мощните и бързи коли, разполагат с най-съвременните оръжия и борбата с тях изисква цялата воля на държавата. Вместо това ударите по банките се приемат с доза симпатия от обикновените хора, които обичат да казват, че така се пие кръвта на кръвопийците. А лошата репутация на банките не е случайна - те са разорили много фермери и са превърнали в бедни хора без перспектива цели фамилии. Обществената симпатия към обирджиите стига дотам, че те добиват ореола едва ли не на съвременни следовници на Робин Худ, а „подвизите“ им винаги са на първите страници на вестниците.
За да се справят с тази напаст
местните чиновници търсят помощ от федералното правителство
и Хувър намира начин да включи цялата мощ на ФБР на страната на закона - започва разследване по подозрение, че бандитите прекарват през щатските граници крадени коли.
Капката, която окончателно прелива чашата, е убийството на няколко агенти на ФБР при опит за банков обир на Франк Неш и неговата банда през 1933 г. След тази касапница Хувър обявява общонационална война на престъпния свят. Това става чрез публична декларация, направена на конференцията на Международната полицейска асоциация, която е подкрепена от правителството със специални закони, даващи на разследващите правото да извършат арести и да носят оръжие. През юли същата година служители на Бюрото успяват да застрелят един от най-прочутите бандити - Джон Дилинджър - човека, наречен от Хувър „обществен враг номер едно“. През октомври възмездието застига Прити Бой Флойд, а малко по-късно, след като е ранен смъртоносно от агенти на Бюрото, умира и Бейби Фейс Нелсън.
Така със смъртта на криминалните „суперзвезди“ се слага край на епидемията от престъпления
тормозила с години цяла Америка, а ФБР придобива авторитет на твърд и безкомпромисен пазител на закона.
На пръв поглед изглежда парадоксално, но всъщност е напълно логично, че човекът Едгар Хувър  прекарва живота си в самота. Той е заклет ерген и цялото му поведение говори, че е женен за службата си, която обича страстно. Към 1940 година враговете му пускат слух, че е с обратни наклонности, но доказателство за това не е намерено и до днес. Предполага се, че в основата на тези слухове стои дългогодишното му приятелство с помощник-директора на ФБР Клайд Толсън, когото посочва като наследник в завещанието си.
Хувър описва Клайд Толсън, като неговото „второ аз“: двамата мъже не само работят заедно през деня, но също така вечерят заедно, ходят в нощни клубове заедно и прекарват отпуската си заедно.
Извънредно близките взаимоотношения между двамата често са сочени като доказателство, че са любовници
въпреки че някои служители на ФБР, които ги познават, казват, че отношенията им са по-скоро братски. Федерални агенти съобщават също, че Толсън е докарван първи и откарван последен от колата, която е превозвала Хувър до неговия офис и обратно.
След смъртта на Хувър, Толсън наследява неговото имущество на стойност приблизително $551 000 и се премества да живее в неговата къща, като също приема американското знаме, с което е погребан Хувър. След смъртта си Толсън е погребан близо до гроба на Хувър в Конгресното гробище.
Биографът на Хувър Ричард Хак, съобщава, че агент №1 е имал
романтична връзка с актрисата Дороти Ламур
в края на 1930-те и по време на 1940 година, както и че след смъртта на Хувър Ламур не е отричала слуховете за подобна връзка в годините между нейните два брака. Хак посочва още, че през 40-те и 50-те години Хувър често се е срещал на културни мероприятия с Лила Роджърс - разведената майка на актрисата Джинджър Роджърс и много от техните най-близки приятели са смятали, че те вероятно ще се оженят.
По зловеща ирония на съдбата всичко за Хувър свършва няколко дни преди поредната годишнина от датата, на която е започнало - на 1 май, макар че официално кончината му се води на 2 май 1972 година. Причината - на този ден е открит мъртъв в спалнята си от агента Джеймс Крауфорд, който го взима със служебна кола. Рано сутринта Крауфорд отива да го вземе както обикновено и с изненада разбира, че иначе точният като часовник шеф още не е станал. Отива в спалнята и го открива студен и бездиханен. След задължителната аутопсия става ясно, че причината за смъртта на 77-годишния пазител на закона е сърдечна недостатъчност, предизвикана от високо кръвно налягане. Внезапната смърт на директора на ФБР отприщва лавина от спекулации и предположения, но тя утихва също тъй бързо, както и избухва.
След края на ерата „Хувър“ ФБР се променя изключително много. Непроменени остават трите основни стълба на службата - несъмнената почтеност и всеотдайност на директора, безкомпромисното преследване на нарушителите на закона и авторитетът на най-могъщата невоенна организация в света.
По материали от интернет