Посланикът на Украйна в България д-р Микола Балтаджи беше в Русе по повод Дните на украинското кино, а в рамките на това културно събитие откри и изложба „Тарас Шевченко и България“.
Негово Превъзходителство оглавява украинското посолство у нас от април 2011 година. Той има български корени, роден е в с. Петровск, Одеска област. Завършил е Киевския университет със специалност „Международни отношения“, кандидат е на историческите науки и старши научен сътрудник. Бил е на дипломатическа служба в Литва, Словения и Германия.

- Ваше Превъзходителство, какви са последните новини от Украйна след последното изявление на президента Путин?
- Ситуацията в Украйна остава много сложна и напрегната. След незаконното анексиране на автономна република Крим Руската федерация продължи своята откровена намеса във вътрешните работи на моята страна и продължава да изпраща терористи и диверсанти, които дестабилизират ситуацията, пречат на нормалния живот на хората в Източна Украйна, саботират подготовката на президентските избори на 25 май. Всичко се дирижира от Москва и досега украинското правителство, следвайки задълженията си, поети в Женева, правеше и прави всичко възможно да се деескалира ситуацията. В същото време от страна на Русия имаме повече декларации. Както казахте, завчера президентът на Руската федерация заедно с председателя на ОССЕ огласи намерения за успокояване на ситуацията в Украйна, но съдържанието и риториката нямат нищо обшо с истинското търсене на пътища за диалог. За нас е неприемливо за Украйна да се говори без Украйна. Ние сме готови на мирен диалог, на общоукраински диалог с участие на политическите сили, представителите на украински региони, на гражданското общество, а от Русия вместо изявления искаме реални действия.
- Какви реални действия очаквате?
- Не само призиви за отлагането на т.нар. референдум, който от самото начало е незаконен, тъй като той не е организиран от украинската власт. Искаме Руската федерация да се дистанцира от терористите, защото те са точно такива, да ги призове да предадат оръжието си и да се оттеглят, едновременно с това Русия да оттегли войските си от границата. Това са реалните стъпки, които биха могли да успокоят ситуацията. Повтарям, украинското правителство е готово на преговори, но естествено не с терористите, тъй като те създават заплаха за всички хора, които живеят в Украйна.
- В Украйна има голяма българска диаспора, какви са настроенията сред тези хора?
- Като представител на това малцинство искам  да кажа, че българите в Украйна също преживяват  драматичната ситуация в страната ни. Разбира се, заплахата от политическата нестабилност съществува за всички. Но заедно с това държа да подчертая, че българите не са застрашени като общност, каквито заключения можем да си извадим от изявленията на някои български политици. Нито по отношение на българите, нито по отношение на рускоговорящите и което и да е от повече 100-те малцинства и етноси в Украйна има реална заплаха.
- Но езиковата политика на украинското правителство  създаде напрежение?
- Не ставаше дума за забрана на руския език, а за отмяна на Закона за езиците на националните малцинства от 2012-а, който предвиждаше право на националните малцинства, живеещи компактно, когато представляват 10 и повече процента от населението, да ползват своя език като регионален. Тя обаче не се състоя и в момента се изработва нов закон с експертиза на украински и европейски политици и специалисти, с участие на представители на националните малцинства и мисля, че всички въпроси ще бъдат решени. Но руските медии спекулираха с този въпрос, като твърдяха, че новата власт, която не се признава от Русия, е забранила руския език. И това говорят най-високите руски ръководители, което не съответства на действителността.
За положението на българите, както и на останалите малцинства в Украйна не бива да се спекулира. Имаме хора, които идват у нас като тъй наречени „политически туристи“. Това са неканени „гости“, които нахлуват от Крим и Приднестровието, които специално се подготвят от руските спецслужби и идват със задача да дестабилизират ситуацията в Украйна. Знаете, че е важно за руската страна да се бламират изборите, макар сега да говори, че те трябва да се състоят. Но ние искаме делата да съответстват на думите, не един път руското ръководство правеше изявления, а реалните дела бяха съвсем други.
- Говорите, че има български политици, с чиято позиция не сте съгласни. Нека да конкретизираме.
- Тук върви предизборна борба, което не е моя работа, но като дипломат и гражданин не бих искал да се спекулира със заплахата за българите в Украйна. Какво да правим с терористите? Мисля, че отначало някои български политици не са осъдили незаконните действия на Руската федерация, която стана агресор в Крим, а сега реализира същия сценарий в Източна Украйна. Разбира се, всеки политик има своите виждания и демокрацията позволява да ги изразява, но нека все пак не се правят изявления, че българите като общност са застрашени или могат да бъдат застрашени. Това не е така. 
- Какво мислите за позицията на българското правителство по отношение на Украйна?
- Българското ръководство има европейска позиция, подкрепяйки териториалната цялост и суверенитета на Украйна. Имаше становище на Консултативния съвет за националната сигурност при президента и там тя също беше отразена, но все пак ние трябва да внимаваме, защото ситуацията в Украйна е много сложна и деликатна.
- Ако правилно сме Ви разбрали, одобрявате официалната българска позиция, но не и някои изявления на отделни български политици?
- Не осъждам никого, това не е работа на един дипломат, само искам да отбележа да се въздържаме от непремерени изявления. Правителството, в това число външният министър, лидерите на партии апелират всички страни към мирен диалог. Обаче може ли да се призовават украинските управляващи да вземат мерки срещу Десен сектор и нищо да не се говори за терористите, които  тероризират мирните хора в Източна Украйна и се дирижират от руските спецслужби? Искам да обърна внимание, че антитерористическата операция на украинското правителство не се провежда срещу украинския народ, не бива да се качваме в тази пропагандна каруца, която води в задънена улица. Това е руската пропаганда, че украинската армия и правоохранителни сили водят война със собствения народ. Това не е така. Те вземат мерки срещу терористите, за да осигурят мирния живот на хората. Нека не забравяме, че самата Русия извършва антитерористична операция във Северен Кавказ, а в същото време изнася терористи и диверсанти в Украйна.
- Говорите за диалог, това означава отстъпки от двете страни. Какво е склонна да отстъпи Украйна и въобще склонна ли е да отстъпи? Знаете, има коментари например, че Крим е неправилно подарен на Украйна.
- С „подаръка“ много се спекулира, Крим е бил предаден на Украйна през 1954 г. от Хрушчов и това не е било еднолично решение, а колективно. Крим географски е свързан с континентална Украйна, а не с Русия и това позволи там да се осигури инфраструктурата - вода, ток и всичко друго. Не искам да влизам в детайли, но подаръци не се връщат със сила. След 60 години някой да дойде и със сила да си вземе подаръка?! Нито една държава, както и Украйна, никога няма да предаде дори един квадратен метър от своя територия. На 27 април влезе във сила Закон за осигуряване на правата и свободите на гражданите и правния режим на временно окупираната територия на Украйна. В него се регламентират въпроси, свързани със сухопътната територия на автономна република Крим, Севастопол, вътрешните морски води, морската икономическа зона, континенталния шелф, върху които се простира юрисдикцията на Украйна в съответствие с нормите на международното право, конституцията и законите на Украйна. Временно окупираната територия на Украйна е интегрирана част на Украйна, а всички органи, служебни лица и тяхната дейност на тази окупирана територия са незаконни, ако те са съдадени в противоречие с украинските закони.
- Възможна ли е по-голяма самостоятелност на територии с компактно руско население?
- Автономна република Крим беше добър пример, имаше своя конституция и 58-те процента руснаци имаха всички права, в т.ч. сводобно да говорят руски. В Крим имаше над 200 училища, докато украинските бяха десетки пъти по-малко, а сега закриха единствената украинска гимназия в Симферопол. За голямо съжаление в момента в Крим има тотално нарушение на правата на украинците и кримските татари, които са единственият коренен народ тук. На 18 май се навършват 70 години от насилствена депортация на кримските татари. След обявяването на независимостта Украйна пое отговорност за тяхната съдба, като извърши за своя сметка мащабна дейност, насочена към решението на социално-икономическите и културни проблеми на 266 хиляди етнически кримски татари. Сега техните права пак се нарушават и те, като и украинците, са принудени да напускат полуострова и да търсят спасението си в континенталната Украйна. А руските власти не допускат в Крим лидера на Меджлиса на кримско-татарския народ Мустафа Джемилев.
„Референдумът“, който се проведе на 16 март, е незаконен. Той изцяло противоречи на законодателството на Украйна и на Крим, в което не е предвидено провеждането на локални референдуми. Това е в компетенцията на централната власт, но ето че сега Русия се опитва да прокара същия сценарий в източната част на Украйна.
Друг е въпросът дали докрай са били ползвани предвидените в кримската конституция права на автономията. Мисля, че не. Имаше още възможности, но това би могло да стане чрез диалог между Киев и Симферопол.
Не зная дали ви е направил впечатление един интересен документ. На сайта на Съвета за гражданско общество и правата на човека при президента на Руската федерация неотдавна се появи информация от независими експерти, че в „референдума“ са взели участие 30% от гражданите и само половината от тях, т.е. около 15 на сто, са гласували за присъединяване на Крим към Русия. Но тази информация, която отрича обявената от Кремъл 97-процентна подкрепа на референдума, изчезна от сайта.  Това потвърждава анализите и адекватната реакция на Украйна и на международната общност по отношение на престъпния, насилствен аншлус на Крим.
- Как се отразява тази политическа ситуация върху икономиката на Украйна и на търговските отношения между България и Украйна?
- Има директна връзка, политическата нестабилност  пречи за реформите в страната, които са много важни. Да не забравяме, че украинската икономика е на ръба на фалита не благодарение на новата власт, а поради действията на предишната. Знаете, че хазната е обрана. Провеждането на радикални икономически реформи, излизането от дълбоката финансово-икономическа криза е невъзможно без помощта на международните финансови институции, партньори, отделни държави. Затова подписахме споразумение с МВФ, по което ще получим около 17 млрд. долара. Първият транш пристигна. Освен това ЕС ни предложи макроикономическа помощ, вече подписахме политическата част на спогодбата за асоцииране. Европейският съюз от април предостави автономен либерализиран режим за украинските стоки, което е много важно. Сега правителството извършва непопулярни икономически реформи, но то е принудено да фокусира вниманието си върху осигуряването на териториалната цялост и независимост на Украйна.  Реформите трябва да се вършат и в социалната сфера, хората не могат да чакат, те трябва да получават заплати, медицинско обслужване и т.н. Това е особено важно в Източна Украйна, където икономическата ситуация се влошава катастрофално. Именно там е съсредоточена индустриалната част, там хората са в много тесни икономически връзки с Руската федерация, така че освен икономическият съществува и деликатен социален проблем. Правителството прави всичко възможно приоритетно да защити териториалната цялост и суверенитета на страната, но и да реализира реформите.
- Има ли опасност от газова криза?
- Ние сме против газовите доставки да се ползват като инструмент за политически натиск. Вижте последните действия - почти двойна цена на газа, от 268,5 щатски долара той стана 485. Това е драстична политическа цена, която не можем да издържим и сме в една предарбитражна процедура. Ако в продължение на 30 дена Русия не промени отношението си и не върне старата цена, ще се наложи да се явим на арбитраж в Стокхолм. Повтарям, това не е по наша вина, защото след присъединяването на Крим Руската федерация наруши спогодбата за Черноморския флот, Харковската спогодба и установи тази неприемлива за нас политическа цена. На срещата във Варшава не стигнахме до положителен резултат, но ще има още срещи и се надявам на споразумение със активното съдействие на ЕС.
Заплаха от газова криза същестува, разбира се, и за Украйна, и за Европа, в т.ч. и за България. Украинската газопреносна система е много мощна, но тя в момента не може да осигурява доставките на газ до Европа по такива високи цени. Единственият изход е да се договорим за икономически обоснована цена.
А по „Южен поток“ нашата позиция е еднозначна. От самото начало ние сме против този проект, но в последно време има критика и от Европейската комисия. „Южен поток“ трябва да отговаря на изискванията на европейските норми и заради това имам съмнение, че той ще се реализа. Отначало още съм скептик, но след като Русия си позволи да се постави над международното право в Крим, над двустранните спогодби, Будапещенския меморандум, спогодбата за приятелство и сътрудничество с Украйна, то едва ли тя ще играе по европейските правила и тук.