Ваканцията вече отива към своя край и децата, които през лятото се бяха събрали в русенския квартал Средна кула, започват да се подготвят за прибиране по домовете си и за новата учебна година. Деветгодишната София също стяга багажа. Днес тя заминава с роднините си до румънската столица Букурещ, откъдето ще лети до столицата на Египет - Кайро, където от пет години живее с родителите си.
София беше едно от слънчевите деца, които това лято оживиха с песни, игри и развлечения русенския квартал. Тамошното читалище „Св.св.Кирил и Методий“ за трети път реализира прекрасната идея, наречена „Голямата ваканция“. Много ни липсва училището, което затвори врати преди години, казва Веселина Маркова от читалището. За радост на малките момичета и момчета, които живеят в Русе, където ходят на училище, но през лятото задължително прекарват горещите месеци при баби, дядовци и роднини в потъналия в зеленина квартал, в читалището решили да направят така, че през ваканциите децата да не скучаят. Събират се тук, в прохладните коридори и зали на сградата, редят пъзели, рисуват, четат книжки, разказва Маркова. Едни от най-запомнящите се преживявания на малките, са карнавалът, в който всяко дете се пръвъплъщава в любим герой от приказките. Завчера „Голямата ваканция“ завърши и в Средна кула. Това стана с пътешествие до село Пепелина, където момичетата и момчетата слязоха в дълбините на причудливата пещера Орлова чука, а след това пуснаха в синьото небе пъстри балони. Във всяко балонче децата бяха поставили написано предварително на листче свое съкровено желание.
Хлапетата пазят в тайна написаното на листчета. Но най-вероятно пожеланието на Софи е свързано със следващото й идване отново в България. За Египет тя заминава едва четиригодишна. Там е хубаво, харесва ми - харесват ми пирамидите, хората, училището, в което уча, казва Софи. От понеделник до петък тя ходи в обикновено каирско училище, където учи всички предмети на арабски. Самата тя се справя с лекота с писането на арабското  писмо - отдясно наляво. Тази година Софи ще бъде в четвърти клас. А в българското училище, което тя заедно с други българчета посещава всяка събота и неделя, трябва да е третокласничка. Детето знае отлично арабски, английски и български - макар че откакто е заминала като съвсем мъничка, сега се връща за първи път в родината, не е забравила българския език. Затова пък знае много песни на арабски. С една от тях е участвала в импровизирания концерт по време на карнавала в „Голямата ваканция“. Софи като истинска египтянка изпяла красива песен за розови градини и мечти, а другите момичета, които живеят с родителите си в чужбина - Мариета в Италия, а Никол - в Испания, също изпълнили песнички на езика на страните, откъдето идват.   
Научих, че българското училище в Кайро е разрушено, казва с тревога в гласа момиченцето, което се притеснява, че няма да има къде да се провеждат занятията наесен. Може би няма да ходя, сега, като се прибера, ще разбера, добавя то и признава, че тези занятия с другите българчета ще му липсват. Там е весело, забавляваме се, продължава София и издава, че приятелчетата й са повече в българското училище. Малко е страшно по улиците на Кайро заради това, което се случва там в момента, казва лаконично тя, но не по детски предпочита да затвори тревогата дълбоко в себе си. Все пак, тя знае, че мама и татко вече я очакват - и самата тя се радва, че скоро ще ги прегърне. Не се притеснява да пътува сама със самолета. Близките й ще я предадат в Букурещ на стюардесата в самолета - както е станало преди два месеца на летището в Кайро при заминаването й. Пътувам като „колетче“, засмива се с красивата си усмивка Софи. И признава, че не й се ще да заминава: „Тук е толкова хубаво!..“.