-  Д-р Гайтанджиев, в края на лятото сме, есента приближава. Кои са характерните за този период заболявания на стомашно-чревния тракт?
-  През летния период най-съществен е диаричният синдром. Хората обикновено се завръщат от почивка на море или планина, когато преживяват среща с летни вируси, които се поселват в храносмилателната им система и там причиняват този диаричен синдром.
- Как тези вируси ни заразяват?
- Проучванията сочат, че контактът с тях става по-често тогава, когато човек е на плажа и времето е ветровито. Вирусите навлизат по въздушен път или директно попадат с храната в храносмилателната система. Те са устойчиви на атмосферните влияния и се предават от човек на човек, когато има по-голямо струпване на хора на едно място.
Тези заболявания протичат в общи линии еднотипно: с кратко неразположение, с или без гадене и повръщане, но най-често срещаното явление е диаричният синдром, като изхожданията могат да стигат дори до 9-10 пъти в денонощие. Понякога преминава бързо, тъй като организмът е настроен имунно да се бори с тези вируси, но в повечето случаи това не е така.
- Кога трябва да се търси лекарска помощ?
- Когато диаричният синдром продължава, защото тези вируси променят микробното число в тънкото, респективно в дебелото черво. В тънкото черво има добри и лоши бактерии и се потиска растежът на добрите, които участват в преработката на хранителните вещества. Тогава се размножават лошите бактерии и те предизвикат едно неспецифично възпаление, в червото се отделят повече течности и оттам изпражненията стават течно-кашави, броят им се увеличава, усеща се коремен дискомфорт, куркане на червата, подуване на корема. Именно тази дисбиоза е добре да бъде обект на медицинска помощ, тъй като жегата плюс възрастта - доста малка или доста напреднала, може бързо да доведе до обезводняване. За да се предотвратят тези моменти, тъй като те обикновено водят заболелия в болница, е хубаво да се направи консултация с лекар по-рано и да се предпишат необходимите медикаменти.
- Едно такова заболяване, което не е лекувано и се изчаква да мине от самосебе си, може ли да даде негативни отражения върху организма?
- Ако проблемите продължават и не се обърне внимание, процесът може да хронифицира. Може да се стигне до по-сериозни увреди на тънкото черво и  нарушенията в храносмилането да останат трайни. Това не е големият процент случаи, които срещаме в практиката си, но опасността трябва да се има предвид. Самолечението в конкретния случай не е желателно. Когато се срещнем с пациенти, които са се самолекували седмици и месеци наред, стигаме до извода, че състоянието им е хронично и не може да бъде подобрено и те трябва да пият медикаменти цял живот, за да поддържат добро храносмилане.
- Като говорим за медикаментите, се сещам, че често след антибиотици полезните бактерии в червата намаляват и това създава големи проблеми. Какво да правят хората в такива случаи?
- Сред помощните средства при такива проблеми първо влязоха в употреба тъй наречените пробиотици. Те са бактерии от добрия спектър, които наготово се внасят в организма, за да възстановят равновесието в чревния тракт. После излязоха пребиотиците. Те са средства, които подпомагат ускореното размножаване на полезните микроорганизми в тънкото черво. В последните години се появиха синбиотиците - комбинация от пробиотици и пребиотици. Внасяме наготово тези щамове и се потиска развитието на колониите патогенни бактерии. Те са актуални в европейски мащаб, но в България още не са придобили голяма популярност.
- Кога е добре да се приемат пробиотиците, заедно с антибиотиците или след това?
- Лекарят трябва да прецени дали да комбинира антибиотик с пробиотик, или синбиотик с антибиотик. Пребиотиците обикновено не се комбинират с антибиотика. По-добре е да се пие антибиотик с пробиотик, а ако това не помогне, тогава да се изпише синбиотик. Важно е да подчертаем, че пробиотиците, пребиотиците и синбиотиците не помагат, когато зад стомашно-чревните проблеми стои гъбична инфекция. Откриваме я при голяма част от пациентите, а организмът сам не може да я преодолее.  
- От какво се получава гъбичната инфекция?
- Обикновено е следствие от вирусна инфекция, ентероколит, антибиотично лечение, общо заслабване на организма, диабет и други. При гъбичките нещата са доста сложни. Ако дисбиозата, за която стана дума вече,  може да премине спонтанно, то гъбичната инфекция е нещо страшно упорито и ако не се вземат мерки с противогъбни медикаменти, организмът не може да се справи с нея.  
- До какво води тя, особено ако не се лекува?
- До намаляване на теглото, хронифициране на сериозни храносмилателни проблеми, до поява на примеси от слуз и кръв в изпражненията. Отново ще кажа, че самолечението, което продължава поне месец-два, докато хората не се убедят, че трябва да потърсят специализирана помощ, е опасно.
За да се установи гъбичната инфекция, задължително трябва да се направи диагностика с микробиологично изследване. Изследват се изпражненията и се установява от какъв вид е гъбичката и с какъв медикамент може да бъде повлиян причинителят. Има гъбични инфекции, които са много резистентни на повечето известни препарати и ако не се установи точното лекарство, лечението няма ефект.
- Язвената болест е едно много разпространено заболяване. Какво бихте посъветвали хората, които страдат от това заболяване?
- Язвената болест на дванадесетопръстника е свързана със сезоните пролет и есен. Затова точно през есента започват болки, киселини, гадене. Подобна е картината през пролетта.
За разлика от стомашните язви, където проблемите могат да бъдат целогодишни, то при язвата на дванадесетопръстника сезоните имат значение. Има едно проучване върху киселинността на стомаха и дванадесетопръстника. Изследва се солно-киселия стомашен сок, неговата сила, повишеното му производство. В резултат по безспорен начин е установено, че киселинността се увеличава още през февруари-началото на март и след това от август- началото на септември. Или тъй нареченото pH пада до ниски стойности. Точно през тези периоди на годината болните от язва на дванадесетопръстника  започват да се оплакват от болки, киселини, парене. Затова профилактика на язвата на дванадесетопръстника трябва да бъде направена във втората половина на август или втората половина на февруари, което ще намали киселинността и няма да се стига до обостряне на заболяването.
- В какво точно се изразява профилактиката?
- В двуседмични курсове с подходящ препарат - Н2 блокери или инхибитори на протонната помпа. Н2 блокерите за профилактика са малко слабички и не са толкова актуални. За препоръчване са инхибиторите на протонната помпа. С тях се провежда двуседмичен курс на лечение при прием сутрин и вечер. Кой точно препарат ще се използва, зависи от преценката на лекаря и от финансовите възможности на пациента. Не мога да пропусна да кажа като диетолог, че медикаментите трябва да бъдат комбинирани със съответния хранителен режим. Пролет и есен се сменят хранителните режими. Есента преминаваме от по-леките храни към по-тежките, пролетта пък излизат салати и други зелени зеленчуци, които дават голямо отражение върху оплакванията на хората. Хората с язва на стомаха целогодишно трябва да спазват диетичен режим. При тях изключваме силните люти и кисели подправки, прекалено запържените храни, за предпочитане е да са варени, на пара, печени. Те не бива да пушат и да пият алкохол, горещо и газирано. Не бива да се забравя, че всичко минава през стомаха, не само на мъжа.
- В днешно време язвата може ли да се лекува?
- Язвата е напълно лечима. Особено след като се доказа, че към язвената болест на стомаха и дванадесетопръстника има отношение Хеликобактер пилори. Не случайно двамата австралийци, които направиха това откритие, получиха Нобелова награда за медицина. По техните схеми бяха излекувани много милиони пациенти по света и това е голяма крачка.
Разбира се, преди да пристъпим към лечение, трябва да имаме доказана диагноза с ендоскопски и серумни изследвания. Медицината в 21 век е наука на доказателствата. Ако не докажем болестта, не знаем какво лекуваме. И понеже при индивидуалния човек има индивидуални оплаквания, се иска индивидуално отношение. Не бива да казваме пий еди какво си, ако пациентът се оплаква от болки в стомаха, защото може да се окаже, че болни са жлъчката или панкреасът. Има инструментални методики, които не бива да се пренебрегват. Но като говорим за лечение на язвената болест, трябва да подчертая, че язвата на стомаха е трудно лечима. 
- Ако не се открие навреме и не се лекува, какви са последствията?
- Някои язви на стомаха хронифицират, т.е. не се затварят, а част от тях отиват към злокачествено израждане. Има наследствен фактор по първа, втора родствена линия и такива хора трябва да се обръщат към лекар и задължително да бъдат изследвани. Защото когато човек няма апетит, не му се яде това, не му се яде онова, понаболява го стомахът, слабее, после се оказва, че намираме рак на стомаха. Затова е нужно да се обръща внимание, а поради факта, че няма сезоннност, диетата трябва да е по-строга и целенасочена.
Аз съм се учил от старите гастроентеролози и затова уважавам народната медицина и смятам, че билките могат да съпътстват медикаментозното лечение на язвата.  Но напълно отричам съвременните измишльотини като например мастика с мед. Жълт кантарион, бял равнец помагат, но вече не зная къде в Русе могат да се намерят наистина качествени билки.