София не е България. И Русе, уви, съвсем не прилича на София по отношение на развитието си и стандарта на живот. Отдавна нашият регион в сравнение със столицата е малтретиран и низвергнат. По новата оперативна програма „Региони в растеж“ София ще получи 600 млн. лв., а следващите след нея по големина осем български града - Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Велико Търново, Плевен и Благоевград, общо ще получат три четвърти от тази сума - 450 млн. лв. Известно е, че София чака пари и от Програмата за развитие на селския туризъм и поради тази причина ще се припознае като село. За столицата има проекти за усвояване на европейски и български държавни пари в общ размер на 2,5 млрд. лв, при положение че 26-те най-големи след София градове, включително Русе, общо ще получат едва половината от тази сума - 1,3 млрд. лева, а 32 малки български града ще получат по-малко от една четвърт - 600 млн. лв. Средствата от ЕС, договорени и усвоени от Южна България, към която е и София, са 6,7 млрд. лв., а за цяла Северна България парите са три пъти по-малко - 2,5 млрд. лв. Според НСИ чуждестранните преки инвестиции към 31.12.2012 г. в София са 11 586 557 000 евро, а в Русе те са само 335 086 000, т.е. 35 пъти по-малко. Значи
на всеки русенец се падат 3-4 пъти по-малко чуждестранни инвестиции
което очевидно е несправедливо. По оценка на Центъра за демографска политика цели 89% от държавния бюджет в областта на регионалното развитие са за Южна България, включваща София, а за Северна България, с Русе, остават едва 11%. Русе е предмет на специално негативно отношение на властта през последните седем десетилетия, тъй като този определено най-красив български град винаги е дразнел управляващите с аристократизма, с буржоазността и с европейския си облик. Много русенци още помнят, че преди време по тази причина комунистическото правителство промени статута му от окръжен град в селище от някогашната голяма Разградска област.
Много голяма част от бюджетните средства и от европейските пари са насочени към София. Според данните на Националната статистика доходите, както и темпът на тяхното нарастване, са драстично по-високи в София в сравнения с останалите региони на България, включително и Русе. Общият среден доход на лице от домакинство в София, според НСИ, е 1159 лв., което е с 302 лв. повече от сумата (857 лв.), получавана в Русе. Разликата представлява 35% от средния доход на русенци. Ако имаме предвид средногодишния процент на увеличение на доходите, който за София е 12,54%, а за Русе е 8,56%, и ако тенденцията се запази, то след двадесет години русенци ще получават много по-малко от половината от доходите на столичани.
Хиперцентрализмът и регионалното малтретиране са свързани с безумната корупция
с нечовешкия алчен монополизъм, с растящата икономическа престъпност, с паразитирането на най-богатите /олигарсите/ и на най-бедните /циганите/, както и с продължаващото дълги години очевидно мафиотизиране на държавата, срещу което са нестихващите, но игнорирани от сегашната власт, улични протести. Всичко това, от своя страна, е причина за масовото емигриране на младите българи, включително и русенци, зад граница /2,4 на хиляда годишно, общо около 2 милиона за всичките години на прехода/, за демографската катастрофа на България, която според проучване на Световната банка през 2050 г. ще бъде с 4 млн. жители, срещу 9 млн. през 1989 г., при неизвестно каква етническа структура, вероятно 3:1 в полза на циганския етнос. Като аргумент за това съотношение ще посочим факта, че от родените 1907 деца през 2012 г. в Русе 1004 не са от български етнически произход. Освен това 1070 от тези бебета са извънбрачни.
Според НСИ населението на Северна България намалява седем пъти по-бързо в сравнение с Южна България, където е и София. Русе попада в
печалната група на градовете с бавно нарастващи доходи и с увеличаваща се безработица
а София е с бързо увеличаване на доходите и с намаляваща безработица. Населението на Русе намаля за последните 5 години с 21 452 души, което прави средно по 4090 души на година. Това означава 12 души на ден или с един човек на всеки 2 часа. Ако този темп на намаляване на населението на Русе са запази, то само след няколко десетилетия градът ще бъде по-малобройно селище от Две могили.
Всички в България знаят и говорят за едни 3,5 млрд. лв., които всяка година се крадат от обществото ни чрез различни форми на контрабанда, знаем за източването на ДДС, пак в милиарди лева, и т.н., но никой не предприема абсолютно нищо по този повод. Всички знаят за умопомрачителните размери на наркотрафика, знаем кой взема парите, знаем кои са наркобароните, само полицията, съдебната система и властта в София не знаят нищо. Откраднатите пари определено не отиват в провинцията. По този начин нашият град се приближава към бедните градове Видин, Плевен, Монтана, Дупница и др., чието битие се изразява само и единствено в
задължения към бюджета и издържане на прекомерно фаворизираната столица
Нищо чудно, че тъкмо София е най-привлекателна за работа и за живеене в България и всички бягат там. Заплатата на една продавачка в София е 1000 лв., в Русе се заработват 300-400 лв.
В София са всички държавни институции, министерства, агенции, комисии, центрове и т.н . Даже Изпълнителната агенция „Морска администрация“ и Агенцията по рибарство са там, в софийското равно поле, на стотици километри от морето с рибите. Имаше приказка, че ще местят в Русе Агенция „Митници“, но нищо не стана. Според мен софиянци едва ли ще изпуснат този голям кокал. По официални данни цели 58% от семействата в София имат поне един член на бюджетна заплата. В обществения сектор работят 379 000 чиновници, голяма част от които са в София. Само в държавното управление /в министерствата/ получават заплати 116 400 софиянци. Всяка година, според НСИ, хората на бюджетна ясла нарастват с хиляди /14 400 души за последната година/, вместо да се съкращават. Освен това заплатите на тези хора, въпреки икономическата криза в България, драстично се увеличават, изпомпвайки парите на българите. Само за една година нарастването на средното възнаграждение с бюджетни средства е почти два пъти по-голямо в сравнение с нарастването на заплатите в частния сектор.
В София осигурените на минималния праг са само 5%, а в Русе са 55%.
Това показва въпиющата разлика в стандарта на живот между столичани и русенци. При положение, че осигуряващите се за здраве в България са само 40%, то ясно е, че повечето от осигурените са софиянци, за  които плаща държавният бюджет за сметка на всички данъкоплатци. В бъдеще огромната и безнадеждна пропаст между бедните българи от провинцията и богатите софиянци ще е в пъти по-голяма.
Още нещо, в момента, според НСИ, смъртността при жителите на столицата е 11,8 промила при 14,3 промила за България. В Северозападна България, например във Видинско, смъртността е 39,3 промила. Там всяка година умира един от всеки 25 души. Това означава, че на всеки един починал софиянец от хиляда души се падат по четирима покойници от провинцията на север от София. В русенските села смъртността е 24,6 промила, т.е. за една година умира всеки четиридесети човек. Пак според НСИ, заболелите и починали от болести на органи на кръвообращението български граждани, живеещи в Северен централен район, в който е Русе, са с 32% (!) повече от живеещите в Югозападния район, включващ и София, т.е. на всеки трима от хиляда починали по тази причина от региона на софиянци се падат четирима починали от региона, в който е Русе. Така стоят нещата и по отношение на раковите заболявания, диабета, астмата и т.н.
Всичко това е ярка проява на
пристрастеност само към интересите на дадени региони - столицата и нейните фаворити
за сметка на интересите, благоденствието, здравето и живота на хората в другите български региони. Тази убийствена практика е известна като регионализъм. В някои случаи той е по-лош от фашизма и комунизма, защото напълно безнаказано и неусетно обрича на мизерно съществуване, на болести и ранна смърт /поради липса или лошо здравеопазване, липса на аптеки, недостиг на средства за лекарства, мизерия, безработица, глад, депресия и др./ огромно множество български граждани. Всички виждаме как националното богатство на България се употребява само и единствено в полза на богатите софиянци. За тях се строят с народни пари магистрали, за да могат лесно и удобно да стигат до черноморските плажове и Гърция с луксозните си бентлита, за тяхно удобство се строи метро, строят се зали, центрове, молове, като в същото време инфраструктурата в много провинциални селища, включително и Русе, е плачевна и опасна. Колко десетилетия се изгражда русенската спортна зала в центъра на града? Властта рязко отказа да помогне с финансирането на строежа, но щедро раздаде, например, 10 милиона за проект за отпадане на Ботев от учебната програма, усвоени от софийските капацитети.
Ако имаме предвид чл.2, т.“в“ на ратифицираната от България Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид на ООН, гласящ, че действията по „умишлено налагане на условия на живот, целящи физическото унищожаване изцяло или отчасти на групата“, то
продължаващата с десетилетия дискриминация по признак местоживеене
с течение на времето се превръща в осъществяване на престъплението „геноцид“ по признак местоживеене. Осъществен е съставът на престъпление по чл. 416, ал. 1, т.“б“ на Наказателния кодекс, което ясно се вижда от официалните статистически данни за смъртността на населението и за самоубийствата на българските граждани /по самоубийства сме на първо място в света/.
Тези нарушения и престъпления трябва да бъдат час по-скоро спрени и наказани с цялата строгост на българските и европейските закони. Това е единствената алтернатива за съществуването на и без това най-бързо намаляващата в света, най-болна и умираща българска нация.
Проф.Петър Иванов
Център за демографска политика
* Заглавието е на редакцията