На 31 март 1814 г. армиите от антифренската Шеста коалиция навлизат в Париж. Когато на следващия ден руският император Александър се натъква на уважавания от него бивш френски посланик в Москва Арман де Коленкур и последният пита какви владения ще бъдат оставени на Наполеон, императорът отговаря с две думи: „Остров Елба”.Решителният тон означава, че съдбата на Бонапарт е предрешена далеч преди това. И това не е най-лошата участ, която може да му се отреди. Остров Елба също не е най-лошото място, където да го изпратят на заточение: островът е дълъг 25 км и с площ 224 кв. км., намира се в Тирентско море на 10 км от западния бряг на Италия и само на 50 км от родната му Корсика.

До април 1814 г. Елба принадлежи на херцогство Тоскана, едно от васалните италиански владения на Наполеон. Сега, при детронирането, островът е даден в пълно владение на Наполеон.

На остров Елба Наполеон пристига на 4 май 1814 г. и живее там почти година. Той взема със себе си на заточението любимите си книги, карети, коне и няколко верни слуги.

Освен тях обаче при него се намират общо 724 французи. Основната част от тях са охраната – над 100 кавалеристи и 600 души гренадири от батальона пеши егери от старата гвардия, последвали Наполеон доброволно с разрешение на съюзниците. Извън тях са над 300 войници от състава на разположения тук някога 35-и полк.

Наполеон демонстрира, че се е примирил с бъдещето си и се устройва тук за дълго време: запознава се с владенията си, приема местни жители, дава разпореждания... От време на време го посещават роднини – майка му Летиция, сестра му княгиня Полина Боргезе. Навестява го и графиня Валевска, с която Наполеон установява близки отношения в Полша през 1807 г. Не идва само съпругата му Мария-Луиза с малкия им син: едно, не я пуска баща й, австрийският император, но и тя самата не се стреми да посети съпруга си.

Не идва при него и първата му жена, която някога така страстно е обичал, но после е отхвърлил. Жосефина почива на 29 май 1814 г. в своя дворец в Малмезон близо до Париж, само няколко седмици след пристигането на императора на остров Елба. Узнавайки за смъртта на Жозефина, Наполеон няколко дни изглежда мрачен и замислен.

Така тихо и еднообразно преминават първите месеци на остров Елба. С нищо и пред никого Бонапарт не издава своите вътрешни преживявания. Дълги часове прекарва в самота и размисъл.

През есента на 1814 г. и особено през ноември-декември Наполеон започва внимателно да се вслушва във всичко, което съобщават за Франция и за Виенския конгрес, който тогава е започнал своите заседания.

Осведомители не липсват. И из близката Италия, и непосредствено от Франция при него постъпват сведения, ясно показващи, че реставрираните Бурбони и тяхното обкръжение се държат още по грубо и нелепо с народа, отколкото може да се очаква. Те дори реставрират елементи на отречения феодализъм.

Нелепостите на Бурбоните и на техните поддръжници във Франция все повече безпокоят господарите и дипломатите във Виена. Александър І казва в разговор с Коленкур: „Бурбоните не се промениха и са непроменими.” Френският политик Талейран, съдействал за реставрацията на Бурбоните, оставя безсмъртна сентенция: „Те нищо не са забравили и нищо ново не са научили.”

През декември 1814 г., разхождайки се около своя дворец в Порто Ферайо (главен град на остров Елба), Наполеон изведнъж се спира до гренадира от старата гвардия, намиращ се на пост. „Какво, стари мърморко, скучно ли ти е?” „Не, господарю, аз не се развличам особено.” Наполеон слага в дланта му златна монета и се отдалечава, казвайки тихо: „Това няма да продължава винаги.”

Но острова на континента продължават да пристигат и най-успокоителни известия: Императорът почти не излиза от покоите си, той е много спокоен и очевидно се е примирил съм участта си, разговаря много милостиво с английския представител Кемпбъл и му казва, че сега нищо не го интересува, освен малкия остров.

Нищо не предвещава, че у Наполеон зрее неописуем гняв към Бурбоните, който ще се излее в буря. Този път Бонапарт не мечтае да стане господар на Европа, а да върне на французите свободите, които им е дал, а Бурбоните са им отнели.