За 76% от ключовите длъжности в предприятията се изисква висше образование (35% магистърска степен и 41% бакалавърска), а за останалите 24% работодателите очакват специалисти със средно образование, придобито в професионална гимназия.

Това стана ясно след пресконференция за компетенциите на работната сила и пазара на труда в Пловдив, съобщиха от БСК. В същото време се наблюдава отлив на кандидати за обучение в професионални гимназии, което създава все по-голяма пропаст между търсенето и предлагането на работна ръка с определена квалификация и умения. Това показват разработените до момента в рамките на изпълнявания от БСК проект по ОП "Развитие на човешките ресурси" 17 секторни модела, които включват 206 професионални стандарта на ключови за развитието на фирмите длъжности. Те ще бъдат част от бъдещата Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила. Предстои до края на 2014 г. да бъдат разработени общо 600 модела на длъжности и компетентностни рамки (професионални стандарти) за 50 професии и специалности.

Резултатите от извършеното до момента по проекта на БСК бяха представени пред участниците в разширеното заседание на Националния съвет за оценка на компетенциите в Пловдив. Съветът обсъди и прие разработените секторни модели в секторите: Металургия, Електротехника, Машиностроене, Месопреработване, Мебелна промишленост, Електроника, Охрана и сигурност, Химия, Туризъм, Електромобили, Безалкохолни напитки и минерални води, Търговия на едро, Търговия на дребно, Консервна промишленост, Млекопреработване, Мехатроника, Фасилити мениджмънт.

За разработването на 17-те секторни модела са описани 2266 знания, 1442 умения, 2460 компетенции и 12 300 поведенчески индикатора.

Налага се изводът, че не може да се гледа на квалификацията като на константа, а понятието "учене през целия живот" не е клише – то е инструмент за оцеляване и конкурентоспособност, както за отделния човек, така и за компаниите. Друг извод е, че системата за продължаващо обучение става дори по-важна от тази за образование. На този фон, твърде притеснителен е фактът, че в България системата за продължаващо обучение е твърде остаряла – и нормативно, и институционално, макар да е сред ключовите въпроси за конкурентоспособността на работната сила. Ето защо, наложително е инвестициите да се насочват не само към образователната система, но и към различните форми на продължаващо обучение, което в момента е оставено на индивидуалната инициатива на отделния зает или работодател.

Създаването и въвеждането на професионални стандарти осигурява надеждна информационна основа за развитие на политиката на пазара на труда, професионалното образование и обучение а така също, и формират обективна основа на професионалното ориентиране. Това е става възможно чрез изграждане на система за проучване, идентифициране, наблюдение, планиране и прогнозиране на потребностите от професионално образование и обучение. С цел регламентиране на професионалните стандарти (компетентностните модели) в системата на заетостта екипът, работещ по проекта на БСК, предлага да бъде приет Закон за професионалните стандарти в заетостта (ЗПСЗ).

Предвижда се със закона да се създаде Национален съвет за умения и компетенции (НСУК), който да се изгражда на принципа на публично-частното партньорство, с участието на работодателските организации