Холивуд ще бъде празнично неспокоен днес. Един от символите и стълбовете на американското кино празнува юбилей и със сигурност ще получи много обаждания, SMS-и и подаръци от хора, които масовата публика може да види само на кино. Щастливият рожденик е Робърт де Ниро, който закръгля 70 години, макар че наистина, а не само куртоазно казано, не му личат.
Робърт Марио де Ниро е роден на 17 август 1943 година в нюйоркския квартал Манхатън. Но не в лъскавата му част, а в онази, непоказваната във филмите и телевизията и позната само на обитателите й. Това е районът Hell‘s Kitchen (Дяволската кухня), наречен така заради повсеместната организирана престъпност и известен като дом на част от най-големите босове на италианската мафия в Щатите.
Родителите на Робърт са италианци, но не са замесени в мръсния бизнес
на част от сънародниците си. Баща му е художник, скулптор и поет, а майка му е художничка. Двамата се разделят когато синът им е само на две години и момчето израства на улицата, като опознава всичките й прелести, потайности и опасности. Прякорът му тогава е Боби Млякото заради искрящо бялата му кожа, макар че не всички дела на малкия Боби са били кристални и бели. Впрочем това по-късно му помага да изиграе убедително много от блестящите си роли в киното, в които пресъздава млади и не толкова млади бандити и мафиотски босове.
Майка му много иска да го види в лоното на изкуството и го записва в художествена гимназия, но на 13 години Боби напуска скучната и досадна класна стая и се влива в опасната, но и вълнуваща академия на живота. Момчето става член на банда с красноречивото име „Малката Италия“ и по всичко изглежда, че ще се хлъзне в криминалното блато. Но... кръвта вода наистина не става и момчето все пак се връща към уроците. И то не къде да е, а в консерваторията на известната актриса и учителка по актьорско майсторство прочутата Стела Адлер и в актьорското студио на не по-малко прочутия Ли Страсбург, макар че не е съгласен с методите му и не се задържа дълго там.
Първата си сценична треска Де Ниро преживява едва на 16 години
когато получава роля в пиесата на Антон Павлович Чехов „Мечка“. Първото му заставане пред камера е девет години по-късно, когато 25-годишният обещаващ талант се снима в във филма на Брайън де Палма „Приветствия“.
Следват много филмови участия, но във второстепенни и третостепенни роли. Всичко се променя през 1973 година, когато 30-годишният актьор впечатлява критиката с играта си във филма на Джон Ханкок „Бий бавно барабана“ - един затрогващ разказ за приятелството между проницателен и мъдър пичър-звезда, един глуповат кечър и за един бейзболен сезон, в който двамата трябва да се изправят пред неизлечимата болест на кечъра.
Проблясъкът не остава незабелязан от киногилдията и Робърт де Ниро получава покана от Мартин Скорсезе за лентата „Коварни улици“. Така се ражда едно дългогодишно и много богато сътрудничество. Но преди златните плодове от тази творческа дружба актьорът
покорява първия си връх под режисурата на Франсис Форд Копола
който през 1974 година снима втора част на класиката „Кръстникът“. В нея Робърт играе младия Вито Корлеоне и получава първия си Оскар - за най-добра поддържаща мъжка роля. Освен това работи с друг колос - Ал Пачино, с когото тепърва ще правят фантастични кинодуети.
Впрочем любопитното е, че Робърт Де Ниро и Марлон Брандо са единствените актьори, получили Оскар за изпълнение на ролята на един и същ човек - младия Вито Корлеоне на Де Ниро и стария Дон Вито на Брандо.
През 1976 италианският американец се снима в „Шофьор на такси“ на Скорсезе - филмът, който за една нощ превръща Де Ниро от звезда в легенда.
Това е брилянтен и същевременно ужасяващ портрет на душевния ад, в който живее главният герой. Робърт Де Ниро прави невероятно силна роля като Травис Бикъл - отчужден, необщителен ветеран от войната във Виетнам, който сега работи нощна смяна като шофьор на такси в Манхатън. Неговите опити да излезе на среща с красивата Бетси /Сибил Шепърд/ се провалят, защото с непреднамерено откровеното си поведение я отблъсква. Потиснат, Травис случайно попада на Айрис /Джоди Фостър/, млада проститутка, чийто сводник е дългокосият Спорт /Харви Кайтел/. Травис бива моментално обзет от манията да спаси Айрис от пропадналия живот, който тя води. Тази натрапчивия идея дотолкова го завладява, че той се превръща в убиец, вземащ се за месия, който ще направи света по-добър.
Филмът прави фурор. Получава Главната награда на фестивала в Кан. Има и четири номинации за Оскар - за най-добър филм, най-добра главна мъжка роля, най-добра музика и най-добра поддържаща женска роля. От него е
култовата реплика „You Talking To Me“
/“На мен ли говориш“/, която и днес не е загубила силата и популярността си.
Следващият жалон е „Ню Йорк, Ню Йорк“, за който Де Ниро се научава да свири на саксофон. За партньорка тук Скорсезе му избира Лайза Минели, а записаната по-късно от Франк Синатра едноименна песен от филма става един от символите на Голямата ябълка и една от най-любимите песни в пиано баровете по света. И макар че филмът не се радва на голям касов успех, е сред номинираните за Златен глобус.
Новият успех идва с „Ловецът на елени“, режисиран от Майкъл Чимино. Лентата разказва историята на група приятели, американци от руски произход, работници в металургичен завод в малко американско градче, които трябва да отбият военната си служба по време на Виетнамската война. Ловецът на елени размишлява върху моралните и психически последствия от военните извращения и политически манипулирания патриотизъм за сметка на приятелство, чест и семейство в едно тясно обвързано общество. Филмът е големият победител на 51-вата церемония по връчване на наградите Оскар, където е номиниран за отличието в 9 категории, печелейки 5 статуетки, в това число за най-добър филм и най-добър режисьор за Майкъл Чимино, който е удостоен и с награда Златен глобус. Смятан е за един от най-великите филми в историята на американското кино. Американският филмов институт включва „Ловецът на елени“ в листата „100 години Американски филмов институт - 100 филма“, а списание „Емпайър“ го поставя в класацията си „500 най-велики филма за всички времена“.
Но ако „Ловецът...“ на Чимино е успех, „Разяреният бик“ на Скорсезе /1980 г./ е триумф
Специално за него Де Ниро наддава близо 25 килограма и се научава да се боксира, за да бъде достоверен и убедителен в ролята на легендарния боксьор Джейк Ла Мота. За нея Робърт получава Оскар за най-добра мъжка роля, Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм и номинация от БАФТА за най-добър актьор в главна роля.
Следва „мафиотска“ серия, в която не бива да се пропускат „Имало едно време в Америка“, „недосегаемите“ /в ролята на Ал Капоне/ и „Добри момчета“.
Така се стига до 1991 година и „Нос Страх“, в който Де Ниро играе рецидивиста Макс Кейди, който тормози семейството на адвоката Сам Боудън /Ник Нолти/ заради несправедливо излежаните в затвора 14 години. Доколко Робърт е отдаден на изкуството може да се съди само по един факт - специално за тази роля си изпилява зъбите. Не са много хората, които биха го направили... Тази роля му носи поредните номинации - за Оскар за най-добра мъжка роля и за Златен глобус за най-добър актьор в драматичен филм.
Следват
незабравимият му тандем с Ал Пачино
в „Жега“ /1995/ и зрелищното партньорство с Жан Рено в „Ронин“ /1998/, за да се стигне до две заглавия, пожънали такъв успех, че са им правени продължения. Говорим за „Анализирай това“ /1999/-“Анализирай онова“ /2002/ и „Запознай се с нашите“ /2000/-“Запознай ме с вашите“ /2004/...
И така до последния /но само засега!/ „Тежка сватба“, излязъл на екраните през април и в който Де Ниро си партнира с колеги от калибъра на Даян Кийтън, Сюзън Сарандън и Робин Уйлямс.
Дори сухата статистика за Робърт де Ниро звучи впечатляващо - 84 филма, два Оскара, два Златни глобуса и куп номинации за тези и други престижни награди. Но каквото и да кажем за неговото майсторство, няма да бъде достатъчно. Затова днес просто си пуснете един негов филм и го поздравете. Честит рожден ден, Робърт!