„Бе снимай ме, като толкова искаш, ама аз вече не съм за снимка. Преди години да ме беше видяла - пъргав и силен бях. Шампион по бокс бях, в Брюксел съм се бил на ринга“. Да, вероятно преди години наистина е бил мъж в страхотна форма, но сега Стефан Илиев, който ще навърши 60 години през ноември, е един от несретниците в Приюта за бездомни хора в Русе „Добрият самарянин“. Животът му е преминал като във филм с особена драматургия. Дошъл в Русе от Ветово, в Школата за запасни офицери в Плевен го забелязали, че е подходящ за бокс, кариерата му в спорта тръгнала, стигнал до международни турнири и олимпиада. Не му е било леко - много бой отнесъл, а само носът му е чупен четири пъти. След това като виенско колело всичко се обърнало.
Жена му починала, синът му бил намерен мъртъв в Пухлево дере
преди години, брат му заложил и изгубил бащината им къща и Стефан останал сам и на улицата. Диабетът също се присъединил към съдбата му. Отрязали му пръстите на краката, а бедността го изпратила в Гърция на просия.
Гърците са добри хора - дават милостиня, вярват в Бога и не се гнусят от скитници, спомня си боскьорът за живота на юг. Върнал се в Русе, защото чувствал града свой дом, макар и бездомен. Продавал цветя по заведенията, а готвачките му сипвали по някоя купичка храна. Сега живее в пуст имот, а в „Добрият самарянин“ се отбива за някой залък хляб.
Всъщност това е само една от 44-те лични истории, които могат да бъдат чути в Приюта. И това е през лятото. Когато захладнее и завали сняг, към тези разкази се прибавят още поне 20.
Четирима млади мъже са основният състав
на „Добрият самарянин“ - Мартин Николов е управител, Милен Боев им е психолог, Елиан Пантелеев е социален работник, а ерготерапевт им е Камен Кънчев. Според документите приютът е за психически и физически здрави хора, които обаче по една или друга причина са останали без дом. Те обаче са малцинство.
Повечето са алкохолиците, които са изоставени от семействата си, и психично болните, които нямат право да остават в болнично заведение, нямат никакви документи и чакат само на Божията милост, обяснява психологът Милен Боев. Други били с тежки деменции, за които няма място в дом „Приста“. За всички тези човеци никой в семействата им не се интересува, още по-малко да се грижи.
Издирваме близки и роднини чрез полицията - специални благодарности към тях! - издаваме им лични карти, опитваме се с лекарите от Психодиспансера да им оформим диагнозите и да преминат ТЕЛК, да вземат поне лев от социалната система, споделят от екипа. На хората, на които са успели да оформят статута, вече им е отпусната пенсия, от която
нито лев не плащат за престоя си
в „Добрият самарянин“. Парите обаче са им под охрана по простата причина, че здравословното им състояние не позволява сами да си направят планиране на бюджета и разходите.
Приютът „Добрият самарянин“ стана възможен благодарение на благотворителната организация на католическата църква Каритас и общинската администрация. Той беше открит официално на 17 декември миналата година и още преди да бъде прерязана лентата от тогавашния министър на финансите Симеон Дянков, в сградата бяха приютени първите несретници. Капацитетът на сградата е за 75 бездомници, но в студените месеци тук са намерили топлина повече от 80 човека в една нощ. Издръжката на приюта сега е грижа на държавата.
Според закона в такава институция човек може да остане най-много шест месеца. Тъй като обаче реалната ситуация е съвсем различна от хартията в закона, екипът на „Добрият самарянин“ се стреми, от една страна, да не нарушава правилата, а от друга, да не гони хората на улиците. Въпреки че са хуманни, момчетата от екипа
спазват стриктно правилата, които са създали заедно
нито един пиян не влиза, докато не изтрезнее; алкохолът вътре е абсолютно забранен; пушенето също; скандалите са недопустими; дворът се почиства по график.
Макар че всички служители са специалисти в своята област, всекидневно им се налага да помагат на гостите си в къпането, бръсненето, обличането, храненето и всичко, което на пръв поглед изглежда детски лесно. За хората в приюта обаче е трудно, много трудно. Отделно са превръзките на ръце и крака, поставянето на инжекции и грижата за болните. А в шкафа им с лекарства има само разрешените от закона леки медикаменти за спешни случаи. След стабилизирането на телата, идва ред на психиката. Това са хора, живели по 20 години сами на улицата, станали са асоциални, едва сдържат агресията си, изгубили са уменията си да водят разговор даже, обяснява психологът Боев. Всичко това означава денонощен режим на работа. Дори и през лятото.
В „Добрият самарянин“ в момента изграждат физкултурен салон, където да се водят рехабилитации на физически увредените бездомници. Планира се група по арттерапия и очакванията са, че там най-активни ще бъдат жените.
Менюто за хората без дом е осигурено от държавата
а за изпълнението му се грижи русенски ресторант. Сутрин те получават чай и сандвич, на обед винаги има супа, а за вечеря сготвено ястие. Не е много, но ни стига, единодушни са настанените в „Самарянина“. Всички си спомнят как са отпразнували Националния празник на страната на 3 март - за всички е имало рибена чорба, кренвирши и безалкохолна напитка. За Великден пък имали кебапчета и кюфтета. Богатата трапеза тогава била осигурена от спонсори, които също като добрия самарянин, пожелали да останат анонимни. Всеки от русенци, които също биха могли да помогнат на бездомниците с дрехи и обувки, ще могат да направят това или в самата сграда, или в сборния пункт, който ще бъде отворен скоро на ул.“Петко Каравелов“ 15, където е магазинът на Елина Цанева „Канапе“.
Преди в Русе да има такъв приют, десетки хора са преживявали в изоставени имоти, във входове на блокове, в подлези и градски руини. Сега в „Добрият самарянин“ има 44 съдби. Когато стане студено, ще дойдат още. Екипът е готов да ги посрещне, но има нужда от помощ и доброволци. Самаряни за „Добрият самарянин“.