„О, Габи! Кога пристигна?! Ще се видим ли в събота в клуба?“
Репликата е на Илиян Трифонов - русенския пианист, който от 25 години живее в Норвегия. А Габи е Габриел Коте - русенският тромпетист, който от осем години свири и преподава във Финландия и за който „Утро“ разказа миналата събота.
Русе все повече се превръща в лятно място за срещи, особено на музиканти, които по една или друга причина работят зад граница, при това от доста време. За Илиян Трифонов в една визитка на негово участие в известен русенски пиано бар преди няколко години се съобщаваше лаконично, но изразително: „...гост-музикант ще бъде русенецът Илиян Трифонов - един от най-добрите български пианисти, възпитаник на русенската музикална школа, за съжаление познат повече като изпълнител в чужбина и почти неизвестен в родния си град“.
Така или иначе, една кохорта артистичен народ се радва вихрено на всяко завръщане на тези артисти и понякога не се разбира точно кой се радва повече - пристигналият или посрещачите. И при все че доста народ от този, артистичния, си идва през лятото от северните държави, точно тяхното пристигане се превръща в една
обърната с главата надолу метафора
- те са като „Малко слънце в студена вода“ в препечения от характерните летни жеги Русе, закопнял за нещо различно и истинско, а най-вече за приятелски фиести, понякога целодневни и целонощни. За месеци се е натрупало толкова много за разказване, за споделяне, обсъждане, покрай което като правило се изпиват доста литри бира...
Илиян Трифонов заминава за Норвегия още когато е 21-годишен. По това време той е завършил втори курс във факултета за джаз и рок в Държавната консерватория. Така се случва в живота ми, че винаги по пътя ми съм съпътстван от знаци, казва Илиян. В русенското Музикално училище постъпва във втория випуск от четвърти клас, при това точно в годината, когато се оттегля един от емблематичните му директори Боби Михайлов и поста му поема Силви Стамболиев. Завършва през 1986 година - това е последната година, в която бъдещите виртуози обитават прекрасната сграда на „Борисова“, строена някога за прочутото Дойче шуле. В Консерваторията пък влязох, когато Естрадният факултет, даващ дотогава полувисше образование, стана неразделна част от висшето образователно учреждение.
След две нулеви години влязохме двама от двадесет и пет кандидати от цялата страна
затова пък учехме всичко от класическата програма плюс джаз и поп, казва русенецът.
За самия него музиката започва много преди това. Баща му, д-р Илия Трифонов, е стопроцентов меломан и в дома му има превъзходна сбирка от класическа и модерна за времето музика. Така че Франк Синатра, Бийтълс, Тони Бенет са не само имена, а кумири за детето, което на 4 години получава първото си акордеонче - майка му го донася от една командировка в тогавашния Съветски съюз. Имам голям късмет - идвам от два конфликтни в политически аспект рода, единият е буржоазно-земеделски, а другият - „правилно партиен“, засмива се русенецът. По баща е правнук на един от най-заможните чифликчии Михаил Касев /Касева чешма се е намирала в неговия чифлик/, внук на полковник Тодор Трифонов, командир на Пети пехотен полк, а дядо му по майчина линия преди около половин век основава и прави първа копка на новата русенска корабостроителница заедно с Тодор Живков и Петър Данаилов... Може би затова в нашия дом никога не се говореше за политика, а пък аз избрах музиката - с нея мога да забавлявам всички хора, без да имат значение техните биографии и политически пристрастия, казва музикантът.
Той и пианото имат обща биография
от времето, когато момчето е едва петгодишно. На 7 той има собствено пиано. И вече е наясно, че това е неговата съдба. За всичко има знаци - те подсказват какво предстои да се случи, за хората е достатъчно да разпознаят тези знаци и да ги следват, смята той. Затова очевидно не съжалява за нито една от стъпките, които е направил - макар че някой по-разумен отстрани би могъл и да каже, че „ако не беше направил това или онова...“. Така или иначе през 1988 година, завършвайки втори курс в Консерваторията, Илиян Трифонов тръгва към Норвегия с популярната и до днес в софийските клубове група „Форте“, като си запазва студентските права. След шест години се завръща, за да продължи образованието си. „Първия път бях в страхотен випуск -
бяхме заедно с Васил Петров, Петко Манчев, Орлин Горанов, Слави Трифонов
Божко от „Ахат“, създател на култовия хит „Черната овца“, с техния барабанист Юри и много други, а когато около теб има заредени и амбициозни хора, ти самият ставаш още по-добър. Като се върнах, попаднах в друг интересен випуск - с басиста на „Те“ и сега на ФСБ Ивайло Звездомиров, Маргарита Заберска, Венелин Венков от Кукубенд. Имах страхотни приятели - абе казвам, че съм късметлия...“, засмива се Илиян.
След като взема две години за една, се дипломира, а междувременно през 1995 година е получил норвежко гражданство. И оттогава разделя живота и работата си на две половини - в Норвегия и в България. В скандинавската държава работи сам в пиано бар.
„Там пиано барът е по-скоро турбо пиано бар - гърмят всякакви стилове, помещенията често са огромни, понякога с по 200 и повече човека. Ако трябва честно да определя, съотношението на времето, което прекарвам в Норвегия, към това, през което съм тук, е 40 към 60, засега мога да си го позволя“, казва русенецът. Фактически там той заработва добри пари, което едва ли е изненада за хората, които са чували
какъв е жизненият стандарт в Страната на фиордите
Преди няколко години една голяма любов за малко да го върне окончателно и безвъзвратно в родния му град, но съдбата била измислила друго и след раздялата Илиян продължава да живее в „съотношението“, за което говори.
„Когато отидох за първи път преди 25 години, Норвегия беше съвсем различна държава. Това, което беше тогава, и това, което е сега, нямат нищо общо. Най-високата сграда в Осло беше горе-долу колкото хотел „Рига“, това беше един пощенски терминал. Помня, че бях шокиран - очаквах да видя един европейски Манхатън, а се озовах в една семпла страна със сравнително унили хора, ниски дървени къщи, поляни, по които пасат стада овце, празни улици, никакъв живот. Направо си мислех, че съм попаднал на луната. Нямаше никакви явни признаци на културен живот, особено в по-малките градчета. Помня първото си свирене - в един момент заведението се напълни с хора, които се държаха по съвсем различен начин от този, който ми беше познат. Жени танцуваха с жени, от време на време бодигардовете извличаха за краката някой пиян...
Пиеше се в индустриални количества - наливаха си чист спирт в бирата
така че гледаш по някое време как як, здрав мъж внезапно се строполява на пода... Чужденците бяхме малко и ни гледаха с уважение. Уговорката за банков кредит можеше да стане по телефона, доверието към хората беше огромно“, разказва музикантът.
Разкриването на огромните залежи от петрол обаче довеждат до търсенето на работна ръка, каквато в Норвегия просто няма. Освен това сериозният проблем с инцеста /кръвосмешението/ също налага да се допусне чужда кръв, която да оздрави нацията. С инвазията на чужденците скандинавската страна процъфтява, но заедно с това атмосферата на доверие се стопява. В момента работа има за всички, нещо повече - те са си създали изкуствена безработица от 2 процента, казва Илиян. Една от най-богатите държави в света може да си позволи да издържа дори собствените си граждани, които по една или друга причина не искат да работят.
Така наречените „социални клиенти“ получават месечно около 700 евро кеш
освен това имат право на безплатен адвокат, безплатен лекар, безплатна квартира, обяснява Илиян. Минималната пенсия там е 2000 евро, средната заплата - 5-7000 евро, а за добра заплата се смята годишно възнаграждение от 100 000 евро. Затова пък цените са убийствено високи, бърза да поясни музикантът. Най-скъпи са стоките, които държавата е преценила, че са лукс - цигарите, алкохолът, шоколадовите изделия и дори автомобилите в някои ситуации. И докато за кутия цигари трябва да се бръкнеш за 13 евро, то към автомобила отношението е детерминирано. Ако живееш далече и нямаш възможност с градски или междуградски транспорт да се придвижиш до работното си място, тогава притежаването на кола дори се поощрява - разходите за гориво ти се приспадат от сумата, облагана с данъци.
И там има мафия и корупция, но те не се отразяват така нагло в живота на обикновените граждани, казва русенецът. Бизнесът издържа политиката, което обаче не означава, че партиите си затварят очите за далаверите на бизнеса, напротив. Не са редки случаите, когато се разгарят скандали, стига да се установи, че примерно някоя норвежка компания в чужбина злоупотребява с детски труд или нещо подобно. Редът и правилата са норма - във всяка сфера на живот. Преките наблюдения на Илиян са го убедили категорично, че и дума не може да става някой да се шмугне в пролука в закона - то и няма такава. „На мой приятел, шеф на полицията, му се обаждат, че са засекли сина му да кара пил. Питат: „Какво да правим?“. „Как какво? Водите го в полицията и действате според закона!“, отговаря бащата. Няма „Ама сега така, ама онака...“, разказва русенецът.
След първия „шок“, който той е изживял преди 25 години, очевидно и на него самия му е по-привично да е част от онзи подреден живот. С всички емоционални липси, които това му причинява. Но, все пак - остават му още 60 процента от времето, които прекарва в България... Макар че, когато вече си е резервирал билет за Осло, без да се усети, казва „Прибирам се в Норвегия“...