Робърт Олтман - режисьорът, който не се подчиняваше на правилата на американското кино, си отиде преди 20 години
Любопитно
| От: БТА
| 20 ноември 2026, 16:00
Робърт Олтман си отиде на 20 ноември 2006 г. на 81-годишна възраст. Той продължи да снима филми почти до самия си край, сякаш следвайки максимата на Франсоа Трюфо, че "киното трябва да се прави от момчета". Последният му филм "Последното кънтри шоу" (2006), събрал както обикновено впечатляващ актьорски състав - Мерил Стрийп, Уди Харелсън, Линзди Лоън, Томи Лий Джоунс, Кевин Клайн, Лили Томлин, Джон Райли и други, е също толкова свеж и непредсказуем, колкото и ранните му творби, отбелязват критици, цитирани в американски медии.
Самата биография на Олтман, изобилстваща от на пръв поглед напълно несъвместими факти, показва, че той е човек, винаги готов на неочаквани постъпки и обрати.
Роден на 20 февруари 1925 г. в Канзас Сити, щата Мисури, в семейството на успешен застраховател, Робърт Олтман учи в католическо училище, а после и във военна академия. Той заминава на фронта по време на Втората световна война, след което завършва инженерни науки в университета на щата Мисури и започва да прави всевъзможни опити да се впише в бизнеса. В същото време Олтман започва да пише сценарии, един от които - за "Телохранителят", през 1948 г. успява да продаде на режисьора Ричард Флайшър за екранизация, пише сайтът Киноарт.
Тъй като не намира начин да влезе в Холивуд през главния вход, той търси пътища натам - усвоява различни занаяти в кинопроизводството, режисира множество късометражни филми и рекламни клипове. Всичко това не остава незабелязано.
Според биографична справка на американската Гилдия на режисьорите работата на Робърт Олтман в киното и телевизията през 50-те години на миналия век е важна част от професионалното му развитие и му дава възможност да експериментира с режисьорски похвати, които по-късно превръща в свой характерен почерк.
Големият си пробив в киното Робърт Олтман прави през 1970 г. с черната комедия "Военнополева болница", чието действие се развива по време на Корейската война. Филмът, разчитащ на критика и абсурд, за да осъди войната и военната система, се превръща в международен успех и печели "Златна палма" на кинофестивала в Кан. В своя публикация по повод кончината на Олтман през 2006 г. в. "Гардиън" отбелязва, че "Военнополева болница" утвърждава характерния за Робърт Олтман свободен повествователен стил и умението му да улавя напрежението и противоречията на американското общество.
Тайната на успеха на режисьора по онова време, както и тайната на неговата творческа вечност, се крие в това, че той демонстративно работи в рамките на класическите холивудски жанрове - комедия, криминален филм, мюзикъл, уестърн, мелодрама, но въпреки това подлага на неочаквано преосмисляне всички основни мотиви, условни стереотипи и архетипи на американската киномитология, посочва още сайтът Киноарт.
"Научих правилата на играта от "Правилата на играта", отбеляза Робърт Олтман, визирайки с тази игра на думи заглавието на филма на режисьора Жан Реноар. "Безсмислено е да ме питате за собствения ми личен стил. Всичко, което знам, съм заимствал от други режисьори - Реноар, Ингмар Бергман, Федерико Фелини, Джон Хюстън", продължава той.
През 70-те години на миналия век Робърт Олтман създава някои от най-значимите си творби. Сред тях са уестърнът "Маккейб и мисис Милър" (1971), криминалната история "Дългото сбогуване" (1973) по едноименния роман на Реймънд Чандлър и "Нашвил" (1975) - филм, който представя американската музикална индустрия и политическата действителност, отново преплитайки съдбите на множество герои.
Именно в "Нашвил" особено ясно се откроява един от най-важните похвати в киното на Олтман - ансамбловият разказ. Вместо да поставя един централен персонаж във фокуса на историята, режисьорът проследява живота на множество герои, чиито съдби се преплитат. Така се създава усещането за цялостен социален портрет, в който отделните истории са еднакво важни.
Характерни за стила на Робърт Олтман са също припокриващите се диалози, продължителните движения на камерата и свободата, която дава на актьорите при изграждането на образите. Според американската Академия за телевизионно изкуство и наука тези похвати са сред най-разпознаваемите особености на режисьорския му почерк.
Следващите десетилетия са белязани както от творчески успехи, така и периоди на по-слаба популярност. Робърт Олтман обаче продължава да експериментира с различни жанрове и теми. През 1992 г. той снима "Играчът" - сатиричен поглед към Холивуд и механизмите на филмовата индустрия. По това време режисьорът вече живее в Европа и намирайки се далече от Меката на киното, Олтман разчиства сметките си с нея с този превъзходен сатиричен филм. "Играчът" е отличен с наградата на журито на кинофестивала в Кан.
Година по-късно излиза "Преки пътища", вдъхновен от разкази на американския писател Реймънд Карвър. През 2001 г. Олтман режисира "Госфорд парк" - криминална драма, която разглежда социалните различия в британското общество.
За работата си Робърт Олтман получава пет номинации за награда "Оскар" за най-добър режисьор - за "Военнополева болница", "Нашвил", "Играчът", "Преки пътища" и "Госфорд парк".
През 55-годишната си кариера Олтман режисира 86 филма, продуцира 39 и автор на сценария за 37 от тях. Често е наричан Крал на киното или Полковник на американското кино заради военните теми в продукциите му. Робърт Олтман е определян още и като най-нехоливудския режисьор на САЩ, творец, който през целия си живот е отправял предизвикателства към тази машина за правене на пари, към нейните стандарти и щампи, към шаблонните и откъснати от живота сюжети. Няколко месеца преди смъртта си Робърт Олтман получава почетен "Оскар" за цялостно творчество. Режисьорът използва церемонията, за да разкрие, че 11 години по-рано му е трансплантирано сърце от 30-годишна жена. Това, по собствените му думи, е сигурна индикация, че ще работи още дълги години в киното. "Май ми връчихте почетен "Оскар" твърде рано. Остават ми още 40 години", пошегува се той.
Тогавашният президент на американската Академия за кинематографично изкуство и наука Сид Гейнис каза, че почетният "Оскар" се присъжда на Робърт Олтман за новаторския му подход, търсенето на нови художествени форми и заличаване на границите между жанровете.
Влиянието на Робърт Олтман не се ограничава до неговите собствени филми. Експериментите му със звука, монтажа, движението на камерата и актьорската свобода оказват въздействие върху поколения режисьори. Преди години в своя публикация в. "Лос Анджелис таймс" отбелязва, че свободният стил и нетрадиционният му начин на изграждане на повествованието са оказали влияние върху съвременни кинотворци като Пол Томас Андерсън.
Двадесет години след смъртта му филмите на Робърт Олтман продължават да бъдат пример за авторско кино, което не се подчинява лесно на жанрови ограничения и студийни очаквания. Неговият подход към разказването на истории напомня, че животът рядко следва една-единствена сюжетна линия и че понякога най-важното в киното се случва между отделните реплики, в тишината или в едновременно звучащите гласове на множество герои.
"Ако направя филм, за който всички мислят по един и същи начин и който всички харесват, това би било ужасно", казва навремето Робърт Олтман, цитиран от сп. "Чикаго муви". На въпрос как е стигнал до необичайния си режисьорски стил, той отговаря: "Исках да видя нещо, което не съм виждал преди. Това беше основното ми правило".
