Изкуственият интелект ще бъде най-значимият фактор за конкурентоспособността и растежа, заяви Кристалина Георгиева в Шънджън
Икономика
| От: Борис Зюмбюлев / БТА
| 19 ноември 2026, 18:01
Изкуственият интелект компенсира негативните последици от шока в предлагането на енергия, предизвикан от нестабилността в Близкия изток, коментира Георгиева. Според нея за разлика от енергийния шок, предизвикан от войната между САЩ и Иран, технологията ще продължи да се развива и ще се превърне в най-значимия фактор за конкурентоспособността, производителността и растежа в средносрочен план.
Тази година бързото ускоряване на растежа, обусловено от изкуствения интелект, в около дузина икономики допринесе за световен растеж от 3,1 на сто, или 3,4 на сто за страните от АТИС, изтъкна Георгиева.
„Търговията също се представя добре, като нараства с 4,6 на сто в световен мащаб, заради бума на инвестициите в ИИ”, посочи тя. Растежът е значителен и за държавите, постигнали значителен напредък в задълбочаването на регионалната си търговска интеграция извън сектора на ИИ. Търговията с хардуер за изкуствен интелект и свързани с него технологични продукти вече представлява над една десета от световната търговия със стоки – дял, който бързо нараства, посочи директорът на МВФ.
Някои страни в АТИС изпитват затруднения заради високите енергийни разходи и явлението Ел Ниньо, а други печелят от позицията си на износители на енергия или защото участват в световната верига за създаване на стойност в областта на ИИ, коментира Георгиева.
По думите й, освен перспективите за растеж съществуват и важни въпроси за икономическата политика в три области – инфлация и лихвени проценти, дълг и бюджетни дефицити, както и структурни политики за стимулиране на растежа.
Както шокът в предлагането на енергия, така и шокът в търсенето, породен от изкуствения интелект, тласкат световната инфлация нагоре – до 4,7 на сто тази година. Това налага затягане на паричната политика в много икономики. Наред с по-високите очаквания за растеж, свързани с изкуствения интелект, и значителния обем емитирани държавни и корпоративни облигации, инфлацията тласка лихвените проценти нагоре. Доходността по облигациите в много развити икономики вече е на най-високите си равнища от десетилетия, предупреди ръководителката на МВФ.
По-високите лихви водят до по-големи лихвени плащания, насочвайки вниманието към състоянието на държавните финанси. Очаква се скоро световният държавен дълг да надхвърли 100 процента от БВП – най-високото равнище от Втората световна война насам. „Когато обстоятелствата налагат коригиращи мерки, те не бива да се отлагат”, заяви още Георгиева.
„Технологичната трансформация, на която сме свидетели, е безпрецедентна спрямо скоростта, с която променя нашите икономики, и създава реална неотложност за напредък в провеждането на необходимите политики”, коментира тя.
Според Георгиева държавите се нуждаят от цифрова инфраструктура, пазари на труда и работници, подготвени за епохата на изкуствения интелект, както и от мерки за ограничаване на рисковете – особено по отношение на финансовата стабилност и киберсигурността.
