От Sofia Art Fair към Prague Contemporary: Творческият директор Стефан Стоянов – за изкуството и ролята на галериста
Любопитно
| От: Калина Стоянова / БТА
| 19 ноември 2026, 13:02
През октомври тази година беше творчески директор на третото издание на Sofia Art Fair, а през пролетта на 2027 г. предстои да бъде и на първото Prague Contemporary. Пред БТА той разказва за работата по двете изложения, за мястото на източноевропейските галерии на международната сцена и за отговорността на галериста към художника. Разговорът преминава и през спомени от професионалния му път и вълнението, което съпътства всяка нова изложба.
ЦВЕТЯ ЗА ВАС
Първото, което посетителите на тазгодишния Sofia Art Fair виждаха при влизането си в изложението, беше градина от цветя. Курираният от Стоянов проект Flowers for You („Цветя за вас“), осъществен съвместно с „Ателие 28“, съчетаваше произведения на осем художници с аранжировки от живи цветя.
„За София си дадох душата“, казва Стоянов пред БТА. По думите му идеята е била още на входа посетителите да получат своеобразен подарък – нещо красиво, макар и на пръв поглед банално. „Това веднага вдига духа“, допълва той. Според него подобни детайли имат психологическо въздействие и определят настроението, с което публиката пристъпва към срещата си с изкуството.
Стоянов разглежда подредбата на щандовете не само като организационен въпрос, но и като част от художествения замисъл на Sofia Art Fair. Двамата със Суни Данаджъ са обмисляли разположението на галериите, цветовите съотношения и движението на посетителите. „Представете си едно платно – вие трябва да изградите композицията“, казва той. Като пример посочва самостоятелното представяне на Ив Тошайн в единия край на пространството и щандовете на Марин Петков-Màro от MP-Studio и DG Art Gallery, представяща произведения на Кристо и Жан-Клод, в другия. Според него те изпълняват ролята на две колони, между които се изгражда цялостната композиция.
Подборът на участниците в тазгодишния Sofia Art Fair включва кандидатстване и оценяване от жури, но голяма част от чуждестранните галерии са поканени лично от Стоянов. По думите му това са галеристи, с които е работил по музейни проекти, изложби и международни панаири. Рекордните продажби на тазгодишното издание според него свидетелстват за нарастващия интерес към съвременното изкуство в България.
ПРАГА И ЧУВСТВОТО, КОЕТО НЯМА ИМЕ
Подобно вълнение Стоянов иска да предизвика и у посетителите на Prague Contemporary. Първото издание на изложението ще се проведе от 29 април до 2 май 2027 г. в Промишления дворец в Прага с участието на 40 галерии, подбрани по покана, сред които българските L.I.N.K. Gallery и „Доза“. По думите му историческата сграда от края на XIX век, с близо 20-метрови тавани, остъклен покрив и архитектура в стил ар нуво, има „съвсем друго излъчване“ и позволява замисълът да бъде осъществен на друго равнище.
След близо пет години като стратегически съветник на Виенския арт панаир, той предлага на галеристката Александра Карпухина да създадат в Прага нова платформа за съвременно изкуство. Замисълът е тя да събира галерии от Източна и Западна Европа, като поставя във фокуса си източноевропейската художествена сцена.
„Източна Европа продължава да впечатлява с единични изблици“, казва Стоянов. Посочва автори като румънския художник Адриан Гени. Според него международното признание на отделни творци не означава равностойно присъствие на галериите от региона. „Малко от тези галерии имат средствата, имат контактите, за да пробият на западната световна сцена. Единици са, нека да не се заблуждаваме“, допълва той.
Prague Contemporary е замислен като място за среща между тези художествени сцени. Сред западните участници, по думите му, ще бъде парижката Galerie Nathalie Obadia, с чиято основателка се познава от 2004 г. Той предпочита сравнително малкия формат, който според него в период на икономическа несигурност позволява по-внимателен подбор и работа с колекционерите.
Когато говори за темата на първото издание, This Feeling Has No Name („Това чувство няма име“), мисълта му се връща към Пражката пролет, към световете на Франц Кафка и Бохумил Храбал, към изкуството от началото на ХХ век. В тези образи той търси усещането, което иска да пресъздаде – вълнението пред нещо красиво и неповторимо, примесено с предчувствието за опасност.
„НИЕ СЪЩЕСТВУВАМЕ БЛАГОДАРЕНИЕ НА АРТИСТИТЕ“
Според Стоянов стремежът да се следват пазарните тенденции може да улесни живота на художника в краткосрочен план, но крие опасността да го отклони от собствената му посока. „По-добре човек да следва мечтата си и да я пази максимално чиста от домогванията на пазара“, казва той.
Сравнява творческия път с продължителен слалом, а не с бързо спускане, като подчертава значението на последователността. „Рано или късно има хора като мен и моите колеги, които ги откриват“, допълва за авторите, които остават верни на собствените си търсения.
„Аз съм бил цербер. Винаги съм бил цербер и когато съм правил компромиси, съм съжалявал, че не съм бил достатъчно цербер“, разказва той. За близо 13 години като галерист си спомня едва две или три изложби, в чието изграждане не е участвал непосредствено. Според него е естествено художникът да лъкатуши в развитието си, а галеристът трябва да му помага да осъществява собствените си идеи. „Работата на галериста е да помогне на артиста да развие това, за което е дошъл на този свят“, казва той.
Критичен е и към стремежа на някои галеристи и куратори да поставят себе си в центъра на вниманието. „Ние съществуваме благодарение на артистите“, подчертава Стоянов. Според него професионалната разпознаваемост е необходима, но не бива да измества художника от преден план.
ОБРАЗИ НА ЕДНА БИОГРАФИЯ
Работният ден на Стоянов понякога започва още в 5:00 ч. сутринта. Със Суни Данаджъ той се чува поне четири дни в седмицата, обикновено в шест сутринта, а понякога и по-рано. С Александра Карпухина разговаря към шест и половина или седем заради часовата разлика. Наред с художествените и организационните въпроси обсъждат и трудностите на публичността. „Да бъдеш публична фигура не е никак лесно“, казва той.
Разказва и за работата си в галерия „Сердика“ на Женския пазар в София, където преди няколко години приема покана да съдейства за развитието на пространството. Организира няколко изложби, част от които финансира лично, а решението му да работи именно там първоначално е посрещнато със скептицизъм от някои негови колеги. Днес около пазара работят редица галерии за съвременно изкуство – развитие, което той сравнява с възникването на галерийните квартали в Ню Йорк, често установявани в първоначално пренебрегвани градски райони. Споменът за Женския пазар намира изражение в участието на Стоянов в SAF Talks на тазгодишния Sofia Art Fair. По думите му там е решил да си „поиграе с плодове и зеленчуци“ – препратка към времето, прекарано в галерия „Сердика“.
Друга връзка с миналото се появява при подготовката на Prague Contemporary. Първата изложба, която Стоянов курира преди около 35 години, е в малкото НДК, където по покана на дамски бизнес клуб представя произведения на Цанко Панов и Долорес Дилова сред автомобили. Сега темата за автомобилите възниква отново. „Така че колите пак се връщат“, отбелязва той.
В личната си колекция вижда и историята на срещите и отношенията си с творците през годините. „Колекцията е един портрет на моята личност, на човека, който съм“, казва той.
„ПЕПЕРУДИТЕ БУШУВАТ ПРЕДИ ВСЯКА ИЗЛОЖБА“
Наред с подготовката за Прага, Стоянов обмисля и камерна изложба в софийския V-Bar с работно заглавие I Looked for Love in All the Wrong Places. Проектът предвижда участието единствено на жени художници, сред които авторки от България, Зимбабве и евентуално Тунис.
„Пеперудите бушуват преди всяка изложба“, казва той. По думите му вълнението е същото както пред камерна експозиция, така и пред международен арт панаир. Натрупаните очаквания и усилия достигат своята кулминация при осъществяването на проекта, а понякога още тогава, друг път непосредствено след това, силното преживяване отстъпва място на празнотата. Той разказва, че в такива моменти се чувства като прегазен от влак, камион или самосвал и предпочита да се оттегли от света поне за денонощие.
В края на разговора си спомня среща с американския художник Брус Науман в Ню Йорк. Кратките, но точни отговори на Науман на въпросите на публиката оставили силно впечатление у него. Споменът го отвежда към посланието, което иска да отправи към българските художници, галеристи, куратори и колекционери. „Всичко е възможно, стига да си го пожелаем истински и да работим заедно“, казва Науман. На жълтата шапка, с която е дошъл на разговора, пишело: I don’t take no for an answer („Не приемам „не“ за отговор“).
