„Игра на котки“ в театър „София“: Докато има живот, има и право на любов
Любопитно
| От: Даниел Димитров / БТА
| 19 ноември 2026, 13:11
В центъра на историята е госпожа Орбан (Светлана Янчева) – жена, която отказва да изчезне, да се примири с предписаното ѝ място и да приеме, че любовта, желанието и радостта от живота имат възрастова граница. Тя може да бъде егоистична, манипулативна, дори несправедлива, но зад противоречивото ѝ поведение стои нещо много по-дълбоко – страхът, че животът продължава, но вече няма място за нея.
„Това е пиеса за една жена, която се опитва по всякакъв начин да живее. Да продължава да живее“, казва пред БТА актьорът Свежен Младенов. За него това е и най-важното послание на текста – стремежът към живота, който не бива да губим, дори когато обстоятелствата и хората около нас се опитват да ни върнат в познатите релси. „Малко битът ни подвежда и в един момент наистина май спираме да живеем, в буквалния смисъл на думата“, отбелязва той.
В сюжета се срещат два различни избора, две различни философии за съществуването. Актрисата Станка Калчева, която играе една от двете сестри, описва пред БТА своята героиня като по-закостеняла, попаднала в капана на клишетата и предразсъдъците. Това е образът на човека, който вярва, че след определена възраст трябва да се откажеш от желанието да бъдеш щастлив, да се влюбваш, да се радваш на малките неща и да рискуваш.
СВОБОДАТА Е ТОВА, КОЕТО НОСИШ В СЕБЕ СИ
Другият избор е въплътен в героинята на Светлана Янчева – жена, която не желае да се откаже от живота, независимо от неговите удари и разочарования. Именно противопоставянето между двете сестри превръща личната им история в по-широк разговор за свободата и за невидимите ограничения, които обществото поставя пред човека.
„Свободата е това, което ти носиш в себе си. От теб зависи да отвоюваш пространство за тази свобода. Независимо от това какви са условията и какви ограничения ти поставя обществото“, смята Станка Калчева. Според нея, ако човек има истинска потребност да бъде свободен, той ще се бори за тази свобода. Актрисата обръща внимание и на цената на житейските избори. Няма гаранция, че по-предпазливият или по-емоционалният път ще ни спести съжаленията. Ако сме избрали сигурността, може да съжаляваме за пропуснатите възможности и неизживените емоции. Ако сме живели хаотично и сме поемали рискове, вероятно ще плащаме цената с разочарования и болка. В този смисъл, „Игра на котки“ не предлага лесни отговори, а оставя зрителят сам да прецени какво означава да изживееш живота си пълноценно.
КОМИЧНО, ДРАМАТИЧНО И ТРАГИЧНО
Емоционалната амплитуда на историята е и едно от актьорските предизвикателства според Калчева. Спектакълът преминава през комичното, драматичното, а понякога и трагичното, като изисква бързи преходи между крайни състояния. „Тези бързи преходи, бързи разкази са изпитания за всеки актьор, защото трябва да има много рефлективност, бързина на ума, на емоциите“, казва тя.
Свежен Младенов изгражда два персонажа. Единият е зет на дъщерята на главната героиня, а другият – Виктор, певец, вероятно оперен, загубил гласа си и изхвърлен от сцената. Но дори когато вече не може да пее както преди, той не се отказва от опита да продължи. Виктор е изключително чувствителен човек със своите недостатъци, който присъства силно в живота на госпожа Орбан. Между двамата има особена, дълбока връзка, белязана от любовта на жената към него.
В тази история спомените не са просто убежище от настоящето. Те са част от самата реалност, оформят я и определят начина, по който човек възприема света. „Може би водещи са спомените, защото те формират реалността всъщност. Както обикновено е в живота“, смята Свежен Младенов.
Така миналото и настоящето се преплитат, а границата между действителност, фантазия и илюзия става все по-неуловима. Но може би именно в това преплитане се крие възможността човек да продължи да търси смисъл, дори когато времето сякаш работи срещу него.
ПОВЕЧЕ ОТ ИСТОРИЯ ЗА ОСТАРЯВАНЕТО
Режисьорката Десислава Шпатова определя текста като безпощадно честен: „Йоркен наблюдава човека с огромно разбиране, но без да го щади. Неговите герои са едновременно смешни, нелепи, жестоки и отчаяно нуждаещи се от любов“. За нея театърът започва там, „където човек вече не успява да се представя за нещо друго“. Именно тази откровеност прави „Игра на котки“ повече от история за остаряването, коментират от трупата.
Пиесата може да бъде прочетена и като разказ за женската свобода, за правото на жената да бъде желана, да обича, да греши и да отказва да се съобразява с очакванията на околните. „Всеки може да я прочете, както иска. Но да, би могло и така да се прочете“, казва Свежен Младенов.
„Игра на котки“ напомня, че старостта не е непременно отказ от живот, а че свободата не идва с разрешение отвън. Тя е вътрешна необходимост, понякога болезнена битка, понякога непосилно усилие, но и единственият начин да останеш верен на себе си. Защото човек може да загуби гласа си, мястото си, дори представата за собственото си бъдеще, но докато продължава да иска, да обича и да мечтае, все още е част от живота“, допълват от екипа на представлението.
Постановката събира на сцената Светлана Янчева, Станка Калчева, Христина Караиванова, Христина Джурова и Свежен Младенов. Преводът от унгарски е на Катя Каменова, сценографията и костюмите са на Тита Димова-Вантек, а музиката – на Юлиян Стоичков.
Автор – Даниел ДимитровОператор – Борислав БориславовМонтаж – Валя Ковачева
