Асоциацията на професионалистите по здравни грижи предупреждава за задълбочаване на кадровия дефицит заради недостатъчни мерки в проектобюджета на НЗОК
България
| От: Йоана Новакова / БТА
| 19 ноември 2026, 09:47
Причината за това е, че разпределението на средствата запазва толеранса към развитието на болничната помощ за сметка на извънболничната и успоредно с това проектът за бюджет не адресира по никакъв начин дългогодишните искания за промени на професионалистите по здравни грижи. Това задълбочава острия кадрови дефицит сред медицинските специалисти, смятат от Асоциацията.
На 17 ноември проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2027 година бе одобрен на първо четене от Комисията по бюджет и финанси към парламента. Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 5,41 млрд. евро, което представлява увеличение с 478,1 млн. евро или 9,7% спрямо 2026 г.
От БАПЗГ посочват, че въпреки че с проекта за бюджет се изменят пет закона, не са предвидени промени, с които да се даде право на амбулаторните практики по здравни грижи да сключват договори директно с НЗОК. Освен това не са предвидени промени, с които на асоциацията да се даде правото да бъде пълноправен договорен партньор на НЗОК в частта за здравни грижи.
Ясно става, че се продължава тенденцията за опосредствано финансиране на професионалистите по здравни грижи чрез лечебните заведения на изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), въпреки че в годините това се доказа като неработеща практика, посочват от организацията.
В становището се изтъква, че за поредна година липсват заложени механизми за достигане на гарантирани минимални възнаграждения на професионалистите по здравни грижи в лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ в размер на 1800 евро, което е 150% от средната работна заплата за страната.
Според асоциацията в проектобюджета отново липсват достатъчно политики за стимулиране на професионалистите по здравни грижи. За първи път заложеното осигуряване на стипендии за професионалистите по здравни грижи, които специализират, в рамките на 350 евро БАПЗГ отчита като положителна стъпка, но смята, че тя не е достатъчна за задържане на кадрите в системата.
В становище се посочва, че заложеното увеличение от 5% на заплатите на служителите във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към Министерството на здравеопазването, сред които са регионалните здравни инспекции, Спешна помощ, кръвните центрове не дава възможност за достигането на исканите минимални възнаграждения от 1800 евро. От Асоциацията смятат, че така изготвените проекти за бюджет лишават професионалистите по здравни грижи от възможност за повишаване на доходите от опции за професионално развитие. В този смисъл исканията на БАПЗГ са за това бюджетът на НЗОК да бъде допълнен и финансово обезпечен с мерки, гарантиращи адекватно заплащане на специалистите по здравни грижи в размер на минимум 1550 евро на месец.
Те настояват още да съществуват механизми, чрез които да бъде осигурено целево заплащане на специалистите по здравни грижи в областните и общинските болници чрез предоставяне на отчети за получените и разпределените средства за възнаграждения на персонала. Доплащанията за нощен и извънреден труд , професионален опит и допълнителна квалификация следва да се начисляват отделно, допълват от организацията.
От БАПЗГ изискват финансов разчет за необходимия ресурс и механизъм за неговото разпределение и контрол, като мерките за лечебните заведения, работещи с НЗОК, следва да обхващат равнопоставено специалистите, без да се разграничава формата на собственост на работодателя.
Сред приоритетите са и реално остойностяване на здравните грижи и при определянето на цените на дейностите, заплащани от НЗОК, да бъдат отчитани приносът и трудът на специалистите по здравни грижи, сложността и времето за изпълнение. Изисква се и предоставяне на оценка дали предвидените цени позволяват необходимата кадрова обезпеченост и спазването на критериите за качество.
Финансирането на амбулаторните и домашни здравни грижи е абсолютно необходимо и от БАПЗГ настояват за развитие и финансиране на самостоятелни амбулаторни практики по здравни грижи, за нормативна промяна и реална възможност за сключване на преки договори с НЗОК при ясни и конкретни определени условия. Трябва да бъдат разработени конкретни дейности и цени за домашни посещения, проследяване след изписване от болнични заведения, обучения на пациенти и техните близки за продължаваща грижа в домашна среда в рамките на професионалните компетенции.
Част от исканията са и за законодателни промени, гарантиращи участие то на БАПЗГ като пълноправен договорен партньор на НЗОК.
От Асоциацията сочат, че ако тези предложения не бъдат разгледани в хода на законодателното обсъждане и отразени в бюджета и съпътстващата нормативна уредба, то тогава кадровият проблем в системата ще се задълбочава. Това споед тях ще попречи на реализирането на заявените очаквани резултати в проектобюджета като осигуряване на задължително осигурените лица на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ, равнопоставен достъп на лечебните заведения до системата на задължителното здравно осигуряване при спазване изискванията на закона и осигуряване на балансирано разпределение на средствата за изпълнителите на извънболнична и болнична медицинска помощ за профилактика, ранно откриване на заболявания, лечения с лекарствени продукти за домашно лечение на социалнозначими заболявания, запазване на достигнатите нива на възможности за изпълнителите на медицинска помощ за диагностика и лечения при улеснен достъп на здравноосигурените.
