Комисията по образованието и науката в Народното събрание одобри на първо четене проектобюджета за 2027 г.
Любопитно
| От: Иван Долев / БТА
| 18 ноември 2026, 19:21
Министър Георги Вълчев представи основните финансови параметри в проектобюджета за образование и наука за следващата година. За предучилищното и училищното образование през 2027 г. са предвидени 4 277,8 млн. евро, като възнагражденията на педагогическите специалисти се увеличават със 7,5 на сто от 1 януари. За ученически стипендии са разчетени 26,2 млн. евро, като в гимназиалния етап те се повишават средно с 20 на сто, а за безплатни учебници и помагала от първи до дванадесети клас са предвидени 73,1 млн. евро.
За висшето образование са заложени 1 032,3 млн. евро, като има увеличение на възнагражденията на персонала с 5 на сто, а трансферите за държавните висши училища са 702,7 млн. евро. За науката са предвидени 509 млн. евро, което е с 0,4 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), колкото и през 2026 г. Сумата, предвидена за Българската академия на науките (БАН), нараства с 8,7 млн. евро, а за научни изследвания и научна инфраструктура са осигурени допълнително 26,3 млн. евро.
Министър Вълчев посочи, че първоначалните предложения на Министерството на образованието и науката (МОН) са били за по-големи суми, но заради процедурата по свръхдефицит и необходимостта от финансова консолидация не всички поискани средства са осигурени. По думите му през следващите години увеличаването на дела от БВП за образование и наука ще бъде приоритет, като дългосрочната цел е да достигне 5 на сто.
„Предложеният Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2027 г. разминава заложените числа с управленската програма на правителството от август 2026 г., която обещаваше растящи разходи за наука и предвидимо многогодишно финансиране“, каза Агата Манолова от Националния синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ. Тя посочи, че от КНСБ подкрепят предвиденото увеличение от 7,5 на сто с целеви средства за педагогическите специалисти, но поставят акцент върху липсата на целеви средства за академичния и неакадемичния състав във висшите училища, за които е предвидена само обща индексация от 5 на сто. „По изчисления на синдиката са необходими около 20,4 милиона евро за цялата система, за да може работещите във висшите училища също да достигнат ръст от 7,5 процента, което е по силите на държавния бюджет при правилно разпределение на приоритетите. За втора поредна година, след 2026 г., Законът за бюджета прави дерогация на чл. 92, алинеи от 1 до 5 от Закона за висшето образование – и то без обществено обсъждане и оценка на ефекта“, каза още Манолова. Тя обясни, че базовият норматив за 2027 г. расте с 5 на сто, докато официалната инфлация към октомври 2026 г. е 6,1 на сто по данни на Националния статистически институт (НСИ), което води до реално намаление на бюджетите на висшите училища.
„Научната и академична общност не може да бъде доволна от заделените 0.4% от БВП за наука, въпреки че донякъде се разбира рестриктивният характер на бюджета предвид очертаващия се дефицит“, каза заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева. Тя изведе на първо място липсата на средства за капиталови разходи в бюджета на Академията през последните 15–20 години. „За разлика от образованието, в бюджета на БАН отново не са предвидени капиталови разходи, които са критични за поддържането на модерна научна инфраструктура. Академията е настоявала за 722 хиляди евро за сградата на свой институт на ул. „Московска“, която е паметник на културата с тежки конструктивни проблеми. Има сключен договор, изготвен план за преустройство и консервация, издадено разрешение за строеж и избран инвеститор, но сумата не е отпусната", каза тя. Чл.-кор. Пашева обясни, че ако финансирането не бъде осигурено до началото на април, сградата няма да може да бъде възстановена. Тя допълни, че предвидената обща индексация на заплатите от 5 на сто няма да помогне за преодоляване на изкривяването в системата - например разликата между главен асистент и доцент е едва 70 евро. „Въпреки че БАН не обучава студенти, в Академията се обучават между 450 и 460 докторанти годишно. След освобождаването на общежитието (блок 58), БАН в момента няма на разположение жилищна база за своите млади кадри“, отбеляза чл.-кор. Пашева.
Заместник-ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Елена Калфова представи и становището на Съвета на ректорите на висшите училища за проектобюджета за образование за следващата година. „Оцеляването на висшите учебни заведения ще бъде изключително затруднено при този бюджет, въпреки че академичната общност е благодарна за номиналното увеличение и за средствата за стипендии на докторанти и общежития“, каза тя. Доц. Калфова се присъедини към опасенията на БАН и синдикатите за изоставането на средствата за висше образование и наука от БВП. „Предвиденото увеличение за Софийския университет, макар и номинално съществуващо, покрива единствено разходите за увеличение на заплатите и нормативно присъщата дейност за образование. Поддържането на общежитията е изключително затруднено заради нарастващите разходи“, отбеляза тя. Предложението на академичната общност е разходите за наука да достигат поне 10 на сто от разходите за издръжка на обучението, като бъдат определяни и превеждани отделно извън общия трансфер по базовия норматив.
„Предвидените средства за социално-битови разходи в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2027 г. са стъпка в правилната посока, но са недостатъчни за мащаба на проблемите пред студентската общност“, каза председателят на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) Ангел Стойков. Той отбеляза, че отиващата си 2026 г. е била изключително трудна за студентите, особено по отношение на стипендиите. Заради промени в правилата за достъп и недостатъчни средства в много университети успехът за получаване на стипендия е достигнал максималния праг от 6,00, а втория семестър много студенти не са получили полагащите им се суми. От НПСС се надяват на задълбочени разговори за подобряване на социално-битовите условия и за догонване на инфлацията при стипендиите.
Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета Диян Стаматов отбеляза, че „премахването на представителното облекло чрез Закона за държавния бюджет би било изключително негативна стъпка, тъй като то е предвидено в Закона за предучилищното и училищното образование". Той посочи, че издръжката на образователните институции е сведена до минимум - близо 93-94 на сто от бюджета на всяка организация отива за заплати, а останалите средства не достигат за нормалното ѝ функциониране. По думите на Стаматов особено застрашени са детските градини заради поскъпването на храната и той апелира между първо и второ четене издръжката им да бъде коригирана. Той обърна внимание и на ограниченията пред квалификацията на педагогическите специалисти по чл. 114 от Закона.
„Оценяваме усилията на Министерството на образованието и науката да осигури приемлив ръст на бюджета за образование на фона на сложната икономическа ситуация“, каза Пламен Натов от Българската асоциация на частните училища. По думите му увеличението на учителските възнаграждения със 7,5 на сто не е достатъчно, но е знак за оценка на приноса на учителите, а повишаването на ученическите стипендии с 20 на сто, макар и символично, е стъпка към мотивация на учениците. Натов приветства предвидения ресурс за финансиране на частните училища и детски градини в системата на държавното финансиране, който осигурява до 20 на сто безплатен прием на деца и подкрепя достъпа до различни форми на образование.
Опозиционните депутати казаха, че няма да подкрепят проекта. „Предложеният проект за държавен бюджет и тригодишната бюджетна прогноза показват, че образованието трайно престава да бъде стратегически и бюджетен приоритет за страната“, каза народният представител от ГЕРБ-СДС Йорданка Фандъкова. Тя подчерта, че не може да подкрепи бюджет, който връща времето назад и обрича системата единствено на поддържане, но не и на развитие. Според Фандъкова след свиването на дела на образованието до 4,5 на сто от БВП през 2026 г. сега се наблюдава намаляване до 4 на сто, с тревожна перспектива този дял да спадне до 3,5 на сто.
„С този бюджет образованието не е приоритет - то е категоричен антиприоритет, защото функция „образование“ е с най-голямо намаление“, каза народният представител от ГЕРБ-СДС Красимир Вълчев. Той посочи, че делът на разходите за образование спада от 4,8 на сто към 4 на сто от БВП, а при изпълнение очаква да падне под 3,8 на сто. По думите му докладът на Фискалния съвет показва, че основната корективна тежест пада върху образованието и инвестициите в човешки капитал и инфраструктура. Вълчев определи инфлацията като най-антисоциалното в бюджета, тъй като институциите получават същите средства при по-високи цени. Той предупреди, че намаляването на дела за образование ще създаде по-големи проблеми в бъдеще.
„Този бюджет е изчислен погрешно, с разлики в приходите и разходите от няколко милиарда, което не позволява разумно да се обсъждат никакви политики“, каза народният представител от „Продължаваме промяната“ акад. Николай Денков. По думите му по тригодишната бюджетна прогноза делът на всички политики спрямо БВП намалява - от 42,5 на сто през 2026 г. до 36,8 на сто през 2029 г., а заложената събираемост на приходите спада от около 38 на сто до 35,6 на сто, което означава около 4 млрд. евро несъбрани приходи. Акад. Денков подкрепи и искането за компенсация при прехода от битови към небитови цени на тока за детските ясли и градини, тъй като цената там може да нарасне 2,5-3 пъти.
„Предложеният държавен бюджет за 2027 г. показва смущаващи макроикономически тенденции и трайно отстъпление от амбицията образованието да получава 5% от БВП“, каза народният представител от „Демократична България“ Павел Попов. Той отбеляза, че формацията, която представлява, няма да подкрепи проектобюджета. Попов отбеляза, че макар съкращаването на разходи понякога да е път към повишаване на ефективността, в случая се наблюдава тревожно спадане на дела на разходите за образование от БВП – от 4,8% към 4,5%, след това до 4%,, а тригодишната бюджетна прогноза сочи нови понижения до 3,8% – 3,5%. Той попита министър Георги Вълчев какво в диалога с останалите ресорни министри дава надежда, че след това стръмно падане, ще има път обратно към 5-процентен праг, поставен като цел.
„Бюджет, който изостава от инфлацията, съкращава реалната издръжка и налага административни пречки пред квалификацията на учителите не може да бъде подкрепен от нас на първо четене“, каза народният представител от ДПС Фатима Йълдъс. Тя посочи, че публичните разходи за образование спадат като дял от БВП до 4,3 на сто при средно за ЕС 4,7 на сто, а средствата за издръжка на училищата и детските градини остават замразени, докато разходите за храна, отопление и енергия растат. По думите на Йълдъс увеличението на държавната субсидия за висшите училища е силно неравномерно - от минус 5,47 на сто до плюс 19,75 на сто, като Югозападният университет „Неофит Рилски“ получава едва плюс 0,66 на сто, което е най-ниският ръст сред висшите училища и ощетява пряко Благоевград. Тя настоя за актуализация на разходните стандарти и за гарантиране на финансирането за представителното облекло.
По какви критерии и показатели са разпределени средствата в проектобюджета за 2027 г. между отделните университети, попита народният представител проф. Янка Тянкова от „Прогресивна България“. Тя определи разпределението като крайно неравномерно и се солидаризира със становището на Националния синдикат „Висше образование и наука“. Проф. Тянкова представи и въпрос, отправен към нея от ректора на Великотърновския университет - на какво основание висшето училище получава увеличение от едва 1,36 на сто спрямо сходни университети и дали този процент ще покрие 5-процентното увеличение на възнагражденията от 1 януари.
Народният представител от „Демократична България“ Елисавета Белобрадова също отправи питане за критериите при разпределението на средствата между университетите. Тя повдигна и темата за детските градини и яслените групи, като поиска да разбере дали Министерството на образованието и науката поема отговорност за компенсиране на институциите при евентуален недостиг на средства вследствие на високите цени на храната и енергоносителите.
В отговор министър Вълчев обясни, че разпределението на средствата по висши училища се извършва съгласно нормативна уредба с множество компоненти, включваща обективни показатели и оценки, като през последните години е акцентирано върху регионалното значение на университети като Великотърновския и Югозападния. Той отправи покана към академичните ръководства, които имат притеснения, да посетят министерството за проверка и евентуална корекция. По отношение на детските градини и яслите министър Георги Вълчев посочи, че разчетите гарантират нормалното функциониране на системата и повишаване на натуралните показатели.
Той отбеляза, че проблемът със сградата на БАН може да бъде решен с вътрешни резерви. Проф. Вълчев припомни, че Академията е получила и европейски средства за материалната си база. По отношение на висшето образование той посочи, че университетите разполагат с немалки преходни остатъци и неизползвани възможности за собствени приходи, а за материалната база обсъжда с вицепремиера Атанас Пеканов специална програма през следващия програмен период.
Георги Вълчев отбеляза, че увеличението от 7,5 на сто за училищното образование не е достатъчно, но заяви, че ангажиментът на правителството е до края на мандата да бъдат достигнати 135 на сто от средната работна заплата. Той посочи още, че механизмът за обхват на децата в образованието ще заработи реално през следващата година, за да се преодолеят трайните отсъствия и образователните неравенства.
В заключение министър Вълчев каза, че във всички сфери на бюджета има увеличение и призова да не се чертаят „апокалиптични картини“ пред развитието на образователната система.
