Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква да обсъди следващата седмица увеличаване на минималните задължителни резерви на банките в еврозоната от 1 на 2 на сто. Мярката би намалила лихвените разходи на Евросистемата и би погълнала част от свръхликвидността във финансовата система, предаде Ройтерс, позовавайки се на четирима информирани източници. 
Предложението ще бъде разгледано на заседанието на Управителния съвет на ЕЦБ на 25 ноември. То предвижда увеличаване на дела от депозитите и другите краткосрочни задължения, който търговските банки трябва да държат по сметка в централната банка, без да получават лихва, от 1 на 2 процента. Според източниците решението може да бъде отложено за заседанието по паричната политика на 17 декември. Говорител на ЕЦБ отказа коментар.
Основният ефект от промяната би бил ограничаване на загубите на националните централни банки в еврозоната, включително на Германската централна банка. През годините те натрупаха големи портфейли от облигации с ниска или отрицателна доходност по програмите за стимулиране на икономиката, а сега плащат по-високи лихви върху средствата, които търговските банки държат при тях.
Макар централните банки да не са създадени, за да реализират печалба, загубите им са политически чувствителен въпрос. Те могат да засилят дебата за доверието в институциите и за евентуалната необходимост от рекапитализация с публични средства, отбеляза Ройтерс.
Мярката би спестила поне 4,4 млрд. евро годишно
Увеличаването на минималните резерви от 1 на 2 на сто би спестило на ЕЦБ и 21-те национални централни банки в еврозоната около 4,4 млрд. евро годишно при сегашните лихвени равнища, показват изчисления на агенцията. Причината е, че задължителните резерви не се олихвяват, докато средствата над този минимум носят доходност по депозитната ставка на ЕЦБ.
ЕЦБ повишаваше лихвените проценти, за да ограничи инфлацията, което увеличи разходите по заемите в икономиката, но същевременно повиши и сумите, които институцията изплаща на банките за резервите им над задължителния минимум.
Очаква се депозитната лихва на ЕЦБ да се повиши от сегашните 2,5 процента до между 3 и 3,25 процента през следващата година, което би увеличило допълнително спестените средства.
Мярката би погълнала и част от свръхликвидността, натрупана в резултат на дългогодишните стимулиращи програми на ЕЦБ. Това би осигурило и аргумент от гледна точка на паричната политика в подкрепа на промяната наред с финансовите ползи.
Повечето управители на централни банки подкрепят промяната
Идеята беше повдигната още миналото лято, но тогава срещна съпротива от някои влиятелни представители на ЕЦБ, включително членката на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел.
Според източниците обаче сега мнозинството от управителите на националните централни банки подкрепя промяната. Тя има подкрепата и на вицепрезидента на ЕЦБ Борис Вуйчич и главния икономист Филип Лейн, което придава нов тласък на дискусията.
Някои представители на ЕЦБ са предложили увеличението да влезе в сила през юли, когато Шнабел и президентът на ЕЦБ Кристин Лагард вече няма да са на постовете си. Тази идея обаче не среща широка подкрепа.
Намаляване на загубите
Търговските банки в момента не получават лихва върху минималните си задължителни резерви, докато за останалите средства, държани в централната банка, получават лихва по депозитната ставка на ЕЦБ.
В резултат на това Евросистемата изплаща годишно 52,2 млрд. евро лихви върху малко над 2 трилиона евро свръхликвидност.
По-голямата част от тази ликвидност беше създадена чрез програмите на ЕЦБ за изкупуване на облигации в периода 2015–2022 г. Те вляха средства в банковата система в опит да предотвратят дефлацията и да стимулират икономическия растеж.
Тъй като голяма част от дълговите ценни книжа, закупени от националните централни банки в държави с висок кредитен рейтинг, бяха с много ниска или отрицателна доходност, повишаването на основните лихви остави някои от тях изправени пред значителни загуби заради нарасналите разходи за финансиране.
ЕЦБ намали минималното изискване за резервите от 2 на 1 процент през 2012 г., когато банките бяха подложени на натиск по време на дълговата криза в еврозоната.
Минималните резерви, които преди се смятаха за важен буфер за ликвидност, впоследствие отстъпиха място на въведени след кризата регулаторни изисквания, включително коефициента на ликвидно покритие.