Бюджетната комисия към Народното събрание одобри на първо гласуване проекта на Закон за държавния бюджет за 2027 г.
Икономика
| От: Мартин Леков / БТА
| 17 ноември 2026, 18:57
По думите на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев, проектобюджетът за 2027 година дава нова посока на възстановяване на публичните финанси по пътя на устойчивостта.
„С него поставяме началото на изпълнение на нашите приоритети, насочени към подкрепа за икономическия растеж, за доходите на работещите и пенсионерите, семействата и уязвимите групи“, каза той.
Донев посочи, че с бюджетът се осигурява ресурс за инвестиции, с който ще се изгражда и модернизира публична инфраструктура, като за да се гарантира изпълнението на тези цели, са заложени мерки за подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и осигурителни вноски и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
Бюджетът предвижда дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) да се свие до 3,5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2027 година, докато на начислена основа се очаква дефицит от 4,2 на сто. Максималният размер на новия дълг догодина се предлага да бъде 8,6 млрд. евро. В края на 2027 г. общият държавен дълг се очаква да възлиза на 44,3 млрд. евро или 31,4 на сто от БВП.
Проектобюджетът е изготвен при прогнозиран икономически растеж за следващата година от 2,5 на сто и средногодишната инфлация от 4 на сто.
Приходната политика включва промени в данъчното законодателство. Предвижда се данъчните загуби да могат да се пренасят в следващите 10 години до пълното им изчерпване, като за една година приспадането няма да надвишава 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат. Въвежда се ускорена данъчна амортизация (данъчно облекчение по Закона за корпоративното подоходно облагане - бел.ред.) за технологии с изкуствен интелект, високопроизводителни компютри и сървърна инфраструктура за периода 2027-2029 г.
Максималният размер на ваучерите за храна се увеличава до 200 евро, като ваучерите до 102,26 евро остават необлагаеми. Годишната квота за тях нараства до 1,5 млрд. евро. Предвижда се и еднократен данък върху свръхпечалбата за определени икономически сектори за финансовата 2027 г.
Увеличават се данъчните облекчения за деца – до 5000 евро за едно дете, 10 000 евро за две и 15 000 евро за три и повече деца. За дете с увреждане облекчението става 12 000 евро. Въвежда се и ново облекчение за разходи за здравни, образователни и спортни дейности на деца – до 2000 евро за едно дете, 4000 евро за две и 6000 евро за три и повече деца.
Други промени са увеличението на алтернативния данък за игралното оборудване, въвеждането на акциз при първа регистрация или внос на автомобили с двигател с вътрешно горене с мощност поне 250 kW, както и задължително електронно фактуриране за местни доставки. Прагът за задължителна регистрация по ДДС се повишава от 60 000 евро през 2027 г. на 70 000 евро през 2028 г. и 75 000 евро през 2029 г. Предвижда се и поетапно увеличение на базисните данъчни стойности за недвижимите имоти с по 30 на сто, 35 на сто и 35 на сто през трите години. Продължава увеличението на акцизите за тютюневите изделия.
По отношение на разходите е заложена оптимизация на публичните средства. Предвижда се целогодишно прилагане на намалението с 10 на сто на разходите за заплати и възнаграждения, въведено от 1 септември 2026 г., с изключения за делегираните държавни дейности, Министерството на отбраната, сектор „Сигурност“ и лечебните заведения. За МВР и силовите ведомства се предвижда намаление на разходите за персонал с до 10 на сто. Субсидията за политическите партии остава 3 евро за действителен глас.
Същевременно от 1 януари 2027 г. се предвижда увеличение с 5 на сто на разходите за персонал на първостепенните бюджетни разпоредители, без изборните длъжности и заетите в отбраната и сигурността. За увеличение със 7,5 на сто на възнагражденията на педагогическите специалисти са предвидени 170,5 млн. евро.
За осъвременяване на пенсиите по швейцарското правило от 1 юли 2027 г. са заложени 552,6 млн. евро. Предвидени са 72,5 млн. евро за увеличаване на девет от дванадесетте вида семейни помощи и повишаване с 35 евро на доходните критерии за достъп до тях. Други 114,3 млн. евро са предназначени за по-високи социални плащания във връзка с новата линия на бедност от 443 евро.
Обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст се увеличава от 398,81 евро на 450 евро, а минималното дневно обезщетение за безработица – от 9,21 евро на 13 евро. Допълнителни 493 млн. евро са предвидени за здравноосигурителни плащания, а 634,9 млн. евро – за компенсации по програмите за временно облекчение на цените на електроенергията.
Капиталовите разходи за 2027 г. са в размер на 6,0186 млрд. евро, от които 3,6284 млрд. евро са с национално, а 2,3902 млрд. евро – с европейско финансиране. За общинската инвестиционна програма са разчетени 600 млн. евро.
Разходите за отбрана са планирани на 2,23 на сто от БВП през 2027 г., като се предвижда да достигат 2,55 на сто през 2029 г.
Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов от „Прогресивна България“ констатира отсъствието на представител на Българската народна банка на заседанието. Той посочи, че отсъствието е поради служебни ангажименти, изразявайки позиция, че въпреки това е трябвало да бъдат положени усилия за изпращане на представител на банката.
Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, изрази становището на институцията относно предложения проектобюджет. По думите му Фискалният съвет смята, че през 2028 година ще има значително забавяне на стопанската активност, като очакват ръст на БВП от около 1,5 на сто, което се различава с очакванията на финансовото министерство.
Дацов отбеляза, че фискалната консолидация е направена на база повишаване на приходите и намаляване на капиталовите разходи, което не отговаря на твърдението, че се стимулира икономическия растеж в бъдеще, защото почти няма мерки в разходната част на текущите разходи.
„Подкрепяме внесения бюджет, посоката и стъпка за намаляване на дефицита е правилна, но бихме окуражили Министерството на финансите да намерят по-голям резерв особено за 2027 година – нашата препоръка е за 1 на сто от БВП допълнително намаляване на разходите за следващата година, за да могат да бъде гарантирано изпълнението на критериите за свръхдефицита“, каза Дацов.
Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България, изрази несъгласие с проектобюджета, посочвайки, че за общините не е предвиден трансфера, който компенсира ръста на минималната работна заплата в местните дейности, като същевременно се прилага хоризонтална политика за увеличаване на доходите за всички заети в публичния сектор с 5 на сто. Тя добави, че това поставя общините в ситуация или да съкраващат служители, или да вдигат такси.
Станислав Попдончев от Българската стопанска камара (БСК) заяви, че организацията подкрепя проектобюджета с резерви. Той изрази отрицателно становище относно предвиденият еднократен данък свръхпечалба върху конкретни икономически сектори, продължаващото нарастване на държавния дълг и временният ефект на приходните мерки в бюджета в контекста на постоянните разходи. Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) посочи, че организацията принципно подкрепя проектобюджета, като една от причините за това са усилията за консолидация. По думите му обаче, заложеното понижение на разходите е с 3,9 процентни пункта, но 2,9 пр. пункта оттях се дължат на намаленото европейско финансиране за капиталови разходи, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, което означава, че само с 1 пр. пункт намаляват държавно финансираните разходи. Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) каза, че организацията принципно подкрепя проектобюджета, но изрязва позиция, че е трябвало да бъдат положени усилия дефицитът да бъде под 3 на сто през 2027 година. БТПП не подкрепя еднокрания данък върху свръхпечалба.
Силвия Заркова от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) подчерта, че фисклната устойчивост не бива да бъде постигана за сметка на доходите на работещите, качеството на публичните услуги и инвестиционния потенциал на страната. КНСБ счита, че приходната рамка на бюджета е подценена с между 0,6 и 0,9 млрд. евро. Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа“ посочи, че след като се предвижда държавните служители да заплащат осигурителните си вноски, то предлагат да отпадне Законът за държавния служител.
По време на дебата Мартин Димитров от „Демократична България“ заяви, че има обещания за консолидация, които обаче не се изпълняват. В проектобюджета са заложени 1 млрд. евро допълнителни ангажименти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), каза той, призовавайки управляващите да предоставят списък за какво точно са заложени тези средства.
Председателят на комисията Константин Проданов от „Прогресивна България“ отвърна, че трябва да се прави разлика между разходи и ангажимент за разходи. По думите му, ангажимент за разходи е нещо, което е предвидено по Закона за публичните финанси, давайки пример, че за настоящата година има ангажименти за разходи на МРРБ в общ размер за около 3,3 млрд. евро, от които към края на септември има реално извършени разходи около 140 млн. евро.
„Аганжиментът за разходи е необходимо да се предвиди в бюджета за да може когато се планират нови проекти, които предстоят да започнат, които имат дейности свързани с проектиране, подготовка и тн, те трябва да бъдат предвидени като разход в бюджета за годината, в която е предвидено да започнат“, каза Проданов.
Той посочи, че този 1 млрд. евро е свързан основно с първите стъпки проектиране и довършването на връзката между Софийския околовръстен път и магистрала „Струма“. По-късно в дебата и министърът на финансите Гълъб Донев потвърди думите на Проданов, като изброи още няколко инфраструктурни проекта, попадащи в обхвата на ангажиментите за разходи.
Асен Василев от „Продължаваме промяната“ определи проектобюджета като „катастрофа“. По думите му, управляващите са заложили по-ниски средства за инвестиции, очаквайки работодателите да компенсират тази разлика, докато същевременно им налагат глоби и схвръхоблагане. Според Василев бюджетът залага нереалистичен ръст на потреблението, при много нисък ръст на доходите. „Вие сте заложили хипотези, които са неизпълними в реалния живот“, каза Василев.
Бившият финансов министър Теменужка Петкова заяви, че ГЕРБ-СДС няма да подкрепи проектобюджет, който залага на увеличаване на данъците, обедняване на гражданите, генериране на дефицит и поемане на нов държавен дълг.
Атидже Алиева-Вели от ДПС отбеляза, че бюджетът не е за икономически растеж и инвестиции, а единствено финансира държавните разходи. Тя подчерта, че административната реформа не означава автоматично рязане на разходи и замразяване на доходи на държавни служителите. Алиева-Вели добави, че правителството не може да прехвърля държавни политики на общинските бюджети, без да е осигурило необходимото финансиране за тях.
Цончо Ганев от „Възраждане“ заяви, че промяната на механизма за определяне на минималната работна заплата води до ощетяване на 34 на сто от гражданите в България, по данни на Националната агенция за приходите. Ганев заяви, че управляващите оставят 1,3 млн. пенсионери под линията на бедността. Той обвини управляващите, че повишават данъците, като вдигат максималния и минималния осигурителен праг, както и минималните прагове в конкретни икономически сектори, данък върху ваучерите, повишаване на данъчните оценки на недвижимите имоти, акцизите за тютюневи изделия и други. Ганев добави, че „Възраждане“ би подкрепило данък свръхпечалба, но разкритикува управляващите че не са предвидили мерки, че банки и телекоми няма да вдигнат таксите си в резултат на това. Той добави, че „Възраждане“ ще подкрепи отделни добри социални политики в бюджета на второ гласуване, но кардинално не одобрява проектобюджета.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова заяви, че ако твърденията за повишаване на данъчноосигурителата тежест от страна на опозицията са верни, то би следвало да има и повишаването на данъчноосигурителните приходи. Тя подчерта, че се увеличават акцизи върху тютюневите изделия и данъците за хазарта, докато се предоставят облекчения за работещи семейства с деца.
Гълъб Донев посочи, че всички държави, които са били в процедура по прекомерен дефицит, са минали през същращения на социални разходи – нещо което българското правителството не прави, а търси други мерки, така че гражданите да могат да понесат по-леко консолидацията в публичните финанси. 25 млн. евро са заделени за изграждане на детски градини през 2027 г., допълни Донев в отговор на Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната".
