Съветът за електронни медии (СЕМ) прие единодушно с пет гласа „за“ доклада за наблюдението на медийното отразяване на предизборната кампания. Документът, представен на днешното заседание, е с обем близо 400 страници и обхваща 46 медийни услуги – линейни и нелинейни, както и платформи за видеосподеляне.
По време на обсъждането членовете на регулатора откроиха проблеми с огласяването на резултати от социологически проучвания преди края на изборния ден, проявите на език на омразата, използването на медийните пакети и достъпността на телевизионното съдържание за хората с увреден слух.
Къдринка Къдринова, член на СЕМ, изрази притеснения от някои коментари, прозвучали в изборната нощ, сред които и направено сравнение между образованата и необразованата част от населението във връзка с подкрепата им за различните кандидати. По думите ѝ подобни изказвания, както и пристрастни мнения на наблюдатели и журналисти, предизвикват безпокойство сред част от аудиторията.
Тя обърна внимание и на участието в телевизионни предавания на коментатори, които преди това са публикували в социалните мрежи крайни и обидни оценки за един от кандидатите, а впоследствие са били канени да анализират изборите и поведението на избирателите. Според Къдринова това е смущаващо и заслужава по-широко обсъждане.
Като друга констатация от доклада тя посочи наличието на политически послания с конфронтационен характер в безплатните форми за предизборна агитация. Къдринова отбеляза, че приема това като описание на наблюдаваното съдържание, но не би приела подобна констатация като пристрастна оценка, тъй като изборите предполагат конкуренция между различни политически позиции и политики.
Пролет Велкова, член на СЕМ, даде висока оценка на работата на експертите, изготвили доклада. Тя подчерта, че значението му не е само в обема от близо 400 страници, а и в интензивната работа по събирането и обработването на информацията по време на предизборния период.
Според Велкова авторите на доклада са успели да запазят дистанция от политическата тема и от кандидатите, като са се стремили към обективност при представянето на данните. Тя посочи, че по същество въпросите, свързани с поведението на медиите по време на кампанията, могат да бъдат обсъдени в рамките на предстоящата дискусия.
Д-р Симона Велева, член на СЕМ, открои няколко теми, които според нея изискват реакция от страна на СЕМ. На първо място тя посочи огласяването на резултати от социологически проучвания преди края на изборния ден. По думите ѝ водещи на национални телевизии са обявили резултати в 19:34 часа на първия тур и в 19:19 часа на балотажа, което поставя въпроса за спазването на чл. 204, ал. 3 от Изборния кодекс.
Велева отбеляза, че глобата очевидно се възприема като разход, а не като възпиращ фактор. Тя посочи също, че резултати от проучвания са били достъпни чрез анонимни профили в социалната мрежа „Туитър“, а впоследствие са били препредавани от онлайн медии.
Друг проблем, на който тя обърна внимание, е речта на омразата в безплатните форми за предизборна агитация. Според Велева остава въпросът дали действащите правила не водят до повтаряне на едни и същи проблеми при всяка кампания и до необходимост СЕМ отново да реагира на сходни случаи. Тя постави и въпроса дали предоставените от закона възможности за агитация не се използват за цели, различни от представянето на кандидатите и политическите им послания.
Велева предложи отделен анализ на телевизия „Справедлива България“, чиято програма и водещи са станали кандидати и която според нея е получила най-голям ресурс от медийните пакети. По думите ѝ трябва да се обсъдят прозрачността на собствеността, разходването на публичните средства и възможността значителна част от средствата да бъдат насочвани към една медия.
Тя отбеляза още, че жестовият превод в предизборната кампания почти е липсвал или е бил осигурен в много ограничена степен. При избирателна активност от 29,8 % на първия тур това не е формалност, а въпрос на достъпност на информацията, посочи Велева.
Галина Георгиева, член на СЕМ, също оцени високо работата на специализираната администрация на СЕМ. Тя подчерта, че докладът е изготвен от експертите на регулатора и че зад неговите близо 400 страници стои трудът на хора, работили в кратки срокове. „Тези 400 страници са писани от нашите експерти. Докладът е правен от живи хора“, отбеляза Георгиева.
Тя посочи, че нарушенията, наблюдавани в настоящата кампания, са от типа на констатираните и при предходни избори. Сред тях е огласяването на резултати от проучвания преди приключването на изборния ден. Георгиева посочи, че и тези въпроси трябва да бъдат обсъдени в професионален формат, като обърна внимание и на необходимостта да се отчита финансирането на самия СЕМ.
Председателят на СЕМ д-р Габриела Наплатанова благодари на специализираната администрация за положения труд и съобщи, че докладът ще бъде изпратен на Централната избирателна комисия (ЦИК). Тя припомни, че съгласно Закона за радиото и телевизията и постигнатото споразумение документът трябва да бъде представен в едномесечен срок след края на изборите.
Наплатанова съобщи, че в четвъртък е планирано публично събитие, на което докладът ще бъде представен и обсъден с представители на обществените медии, ЦИК и Института за изследване на публичната среда. В рамките на срещата ще бъде представено и социологическо проучване, поръчано от СЕМ и изготвено от агенция „Мяра“, за навиците за медийно потребление, доверието в медиите и източниците, от които различни групи от населението получават информация.
Председателят на регулатора отбеляза, че по време на кампанията СЕМ е публикувал междинни резултати от мониторинга и е организирал публични събития, за да информира своевременно обществото за наблюдаваните явления. Тя посочи и активността на гражданите, които са подавали сигнали както за предизборна агитация, така и за съдържание в социалните мрежи.
Дискусия за отразяването на уязвими групи и проучване за медийната грамотност
На заседанието членовете на регулатора одобриха и организирането на среща на тема „Групи под риск от дискриминация – отразяване в медиите“. Предложението е на членовете на съвета Къдринка Къдринова и Пролет Велкова. Срещата е насрочена за 3 декември от 11:00 часа в сградата на регулатора.
Предвижда се в нея да участват представители на медии, организации на уязвими групи и експерти. Сред темите за обсъждане са правата на жените и на ЛГБТИ общността, антисемитизмът, расизмът, ксенофобията, речта на омразата, отразяването на хора със зависимости и начините, по които медиите противодействат на дискриминационното говорене. Целта е да бъдат обсъдени добри практики и да се очертаят проблеми при медийното представяне на тези общности.
Къдринка Къдринова отбеляза, че е важно разговорът да бъде професионален и да даде възможност за компетентна оценка на начина, по който медиите отразяват проблемите на уязвимите групи. Тя обърна специално внимание на езика на омразата, насочен към жени на видими обществени и политически позиции, и на нападките срещу тях заради пола им. Според нея в дискусията трябва да бъдат включени и посланията в някои риалити формати, за които СЕМ получава сигнали от зрители.
По предложение на д-р Симона Велева към списъка с поканени организации ще бъдат добавени Съюзът на българските журналисти, Асоциацията на европейските журналисти – България, и Комисията за журналистическа етика. Тя посочи, че част от случаите на враждебна реч не попадат в обхвата на нарушенията на Закона за радиото и телевизията, но въпреки това представляват проблем за журналистическата етика и медийната среда.
Д-р Габриела Наплатанова съобщи, че СЕМ е получил над 70 сигнала за риалити предаване, излъчено на 14 ноември, както и сигнали за подобно съдържание от 10 ноември. Регулаторът ще разгледа сигналите и ще изготви специален доклад за предаването, каза тя. По думите ѝ излъчването след 22:00 часа не освобождава медията от отговорност за нецензурни думи, конкретни обиди и прояви на агресия в ефир.
Социологическо проучване, посветено на медийната грамотност и рисковете в дигиталната среда за подрастващите
Съветът одобри и предложение за събиране на оферти за социологическо проучване, посветено на медийната грамотност и рисковете в дигиталната среда за подрастващите. То трябва да обхване различни възрастови групи и региони в страната, навиците за потребление на медийно съдържание, причините за избягване на новините и най-често срещаните заплахи за децата и младежите в онлайн пространството.
Членовете на СЕМ предложиха да бъдат разгледани различни подходи за провеждане на изследването – представително проучване, фокус групи или съчетаване на двата метода. Изборът ще бъде направен след получаване на офертите и съобразно финансовите възможности на регулатора.
Общо 54 сигнала за възможни нарушения на Изборния кодекс по време на предизборната кампания за президент и вицепрезидент е изпратил Съветът за електронни медии (СЕМ) до Централната избирателна комисия (ЦИК). Те са оформени в 34 писма и се отнасят до съдържание в конкретни линейни и нелинейни медийни услуги, отчетоха от регулатора на 5 ноември.