Германските електроенергийни компании са се възползвали от пазарно си положение по време на кризата с цените на газа, посочва „Ифо”
Икономика
| От: Борис Зюмбюлев / БТА
| 16 ноември 2026, 11:04
Според анализа скокът на цените на електроенергията по време на енергийната криза през 2021–2022 г., когато цените на газа достигнаха рекордни стойности, не може да бъде обяснен единствено с по-високите разходи за производство. В периода от септември 2021 г. до края на 2022 г. най-големите електроенергийни компании са реализирали общо между 10,7 млрд. и 20,5 млрд. евро допълнителни приходи благодарение на пазарната си мощ.
„Рекордно високите цени на електроенергията не бяха само резултат от шока при цените на газа, а и от пазарна структура, която позволява злоупотреба с пазарна мощ“, казва изследователят от „Ифо” Тил Фладунг.
За целите на проучването изследователите са симулирали цените при пазарни условия в конкурентна среда и са ги сравнили с действителните стойности. До септември 2021 г. двата показателя са били до голяма степен еднакви. По време на кризата обаче, започнала през септември 2021 г., пазарните цени са били средно с около 45 евро за мегаватчас над симулираните. Дори при най-консервативните допускания, включително значително по-високи цени на производителите, разликата е била около 20 евро за мегаватчас.
Петте най-големи компании – Ер Ве Е (RWE), Ел Е А Ге (LEAG), Ен Бе Ве (EnBW), „Унипер” (Uniper) и „Фатенфал” (Vattenfall) – притежават значителна пазарна мощ в Германия. Заедно те контролират около 56 на сто от капацитета на конвенционалните електроцентрали. В резултат са налице редица часове, през които снабдяването с електроенергия в страната не може да бъде гарантирано без производството на отделни компании.
Фладунг и Анна Зайле от Университета в Байройт препоръчват разширяване на капацитета за съхранение на енергия в страната и на възможностите за гъвкаво управление на производството, по-широко разпределение на собствеността върху електроцентралите с регулируемо производство, както и по-добър контрол върху ценообразуването.
Засега обаче това не изглежда да се случва. Един от примерите е Законът за сигурността на електроснабдяването и производствения капацитет (StromVKG). Той предвижда финансиране чрез специална такса за подпомагане на изграждането на нови газови електроцентрали с аргумента, че съществува риск от недостиг на електроенергия. В закона не е включено предложеното от Федералната служба за картелите ограничение на броя оферти, които може да подаде един участник в търга. В резултат на това при първия кръг на тръжната процедура 94 на сто от субсидирания капацитет са били предоставени на двете най-големи компании на германския електроенергиен пазар – Ер Ве Е и Ел Е А Ге. В дългосрочен план това ще доведе до още по-голяма концентрация на пазара.
„Трудно е тези изкривявания да бъдат поправени впоследствие – по-ефективно е използването на пазарна мощ да бъде предотвратено чрез промяна на пазарната структура“, смята Зайле.
