I Virtuosi Italiani предлагат музикално пътешествие из творческия разцвет на Венеция през XVIII век
Любопитно
| От: БТА
| 13 ноември 2026, 11:44
По думите им то съчетава виртуозно инструментално майсторство с изключителната образност на програмната музика, разкривайки богатството, изобретателността и емоционалната сила на венецианския барок.
Първата част на концерта изследва идеята за „екстравагантността“ и новаторството в музикалната форма.
Концерт № 2, оп. 4 от Антонио Вивалди, част от прочутия цикъл La Stravaganza („Екстравагантността“), е въплъщение на стремежа на композитора, известен като „Червения свещеник“. Концерт № 2, оп. 9 от Албинони е известен със своето Adagio, в което обоят на Паоло Поластри разгръща мелодичност – отличителна черта на композитора, донесла му слава в цяла Европа.
Концерт в ре минор от Алесандро Марчело е признат шедьовър на формалното равновесие, чиято средна част остава един от върховете в репертоара за духови инструменти.
Част от програмата е и сонатата La Follia („Лудостта“) от Вивалди. Изградена върху една от най-древните и популярни музикални теми в историята, творбата се разгръща в поредица от все по-стремителни и темпераментни вариации. Те поставят на изпитание техническото съвършенство на цигуларите и разкриват почти обсебващата, хипнотична енергия на венецианския барок.
Втората част на концерта е посветена изцяло на един от най-прочутите музикални цикли на всички времена – „Четирите годишни времена“ от Антонио Вивалди.
Публикувани през 1725 г. като част от опус 8 – Il Cimento dell’Armonia e dell’Invenzione („Състезанието между хармонията и изобретателността“), тези четири концерта представляват един от най-високите върхове в развитието на соловия концерт с изразен живописен и повествователен характер.
Със своята интерпретация I Virtuosi Italiani се стремят да възродят първоначалната повествователна сила на тези безсмъртни произведения, превръщайки музиката в истинска звукова живопис, съпоставима с великолепните платна на Каналето и Тиеполо, коментират от Stage 1. По думите им в изпълнението на I Virtuosi Italiani тези произведения оживяват с цялото си богатство от багри, контрасти и емоции, пренасяйки слушателя в свят, в който музиката разказва, рисува и вълнува.
АЛБЕРТО МАРТИНИ
Цигулар, концертмайстор и артистичен директор на I Virtuosi Italiani, Алберто Мартини завършва консерваторията във Верона, след което усъвършенства майсторството си под ръководството на маестро Корадо Романо в консерваторията в Женева. През годините си сътрудничи като концертмайстор с едни от най-престижните оркестри в Италия, сред които оркестърът на Миланската скала (Teatro alla Scala), Оркестърът на Римската опера, I Pomeriggi Musicali в Милано, оркестърът на общинския театър в Болоня и оркестърът на оперния театър в Каляри.
Работи с някои от най-изтъкнатите диригенти на нашето време, сред които Рикардо Мути, Рикардо Шайи, Валерий Гергиев, Дмитрий Юровски, Мюнг-Вун Чунг, Джузепе Синополи и Юрий Темирканов. От 2006 г. Алберто Мартини е артистичен директор и първа цигулка на I Virtuosi Italiani. С ансамбъла изнася концерти в едни от най-престижните концертни зали и участва във водещи международни музикални фестивали по целия свят, като си партнира със световноизвестни солисти.
Дискографията му като диригент и концертмайстор включва над 50 компактдиска, издадени от Deutsche Grammophon, Warner Classics – Erato, Chandos, EMI, CPO, Naxos, Brilliant Classics, Dynamic, Verany и Tactus. През декември 2021 г., като концертмайстор на I Virtuosi Italiani, получава престижното отличие Diapason d’Or de l’Année 2021 за албума Amici & Rivali, посветен на Росини и издаден от Warner Classics – Erato.
След като преподава цигулка в консерваториите в Болцано, Тренто и Верона, понастоящем е професор по цигулка в Държавната музикална консерватория „Лука Маренцио“ в Бреша. Често е канен да води майсторски класове в различни музикални институции в Италия и чужбина. През последните години развива и значимо сътрудничество с Тексаския християнски университет (TCU) във Форт Уърт, САЩ – градът, в който се провежда престижният международен конкурс за пианисти „Ван Клайбърн“.
Алберто Мартини свири на ценна цигулка, изработена през 1840 г. в Кремона от прочутия италиански лютиер Енрико Черути.
ПАОЛО ПОЛАСТРИ
Роден е през 1960 г. в Болоня. От 1990 г. заема престижната позиция на първи солист-обоист в оркестъра на националната академия „Санта Чечилия“ в Рим. Завършва музикалното си образование през 1977 г. под ръководството на С. Галези, след което продължава специализацията си в прочутата академия „Киджана“ в Сиена, където получава почетна диплома през 1997 г. Усъвършенства майсторството си и в Кралската консерватория, в Брюксел, като през 1982 г. е удостоен с първа награда по съвременен и бароков обой.
Лауреат е на множество национални и международни конкурси, Поластри е заемал позицията на първи обоист в редица престижни оркестри, сред които Италианският младежки оркестър (OGI), оркестърът на общинския театър в Генуа, симфоничният оркестър на RAI в Рим и оркестърът на Тоскана (ORT). Като солист си сътрудничи с изтъкнати ансамбли като I Solisti Veneti, Accademia Bizantina, I Virtuosi Italiani, Symphonia Perusina и Бароковия оркестър на Академия „Санта Чечилия“.
Работи под диригентството на световноизвестни музиканти като Волфганг Завалиш, Антонио Папано, Карло Мария Джулини, Мюнг-Вун Чунг, Даниеле Гати, Пиеро Белуджи и Антони Рос-Марба. Участва в множество престижни международни музикални фестивали и концертни събития в Залцбург, Монтрьо, Загреб, Белград, Мартини, Веве, Париж, Тулуза, Щутгарт, Единбург, Сидни, Мелбърн, Канбера, Тел Авив, Отава, Монреал.
Успоредно с изпълненията си на съвременен обой, Паоло Поластри развива забележителна кариера и като изпълнител на бароков обой. В тази област работи под ръководството на диригенти като Франс Брюген, Алън Къртис, Томас Хазелбьок, Риналдо Алесандрини, Рикардо Гати и Фабио Бионди.
Дискографията му включва записи за Erato, EMI France, Denon, Tactus, Fonè, Materiali Sonori, Musica Immagine, Europa Musica, Arts и Naïve.
Паоло Поластри е единственият италиански обоист, записал Sequenza VII от Лучано Берио под личното ръководство на композитора, както и произведението Solo от Бруно Мадерна.
/ДД
