Израелски и американски учени разработиха нов метод за кръвно изследване, способен да помогне за по-точно проследяване на рака на белия дроб и за определяне на най-подходящото лечение за пациентите, съобщи израелската новинарска агенция ТПС.
За разлика от повечето съществуващи течни биопсии, които откриват мутации в деенкато на тумора, новият метод позволява да се установи кои гени са активни в раковите клетки. Това би могло да помогне на лекарите да проследяват промените в заболяването и да оценяват ефективността на лечението.
Ракът на белия дроб е най-често диагностицираното онкологично заболяване в света и водещата причина за смъртни случаи от рак. През 2022 г. в световен мащаб са регистрирани приблизително 2,5 милиона нови случая, или 12,4% от всички новодиагностицирани онкологични заболявания. Около 1,8 милиона души са починали вследствие на заболяването.
Ракът се характеризира с бърз растеж и разпространение, като при много пациенти се диагностицира в напреднал стадий. Въпреки че първоначално туморите често се повлияват от лечението и намаляват размерите си, заболяването нерядко се появява отново. Проследяването на тези промени е затруднено, тъй като вземането на нови тъканни проби от тумора невинаги е възможно.
Международният изследователски екип е ръководен от проф. Нир Фридман и д-р Гавриел Фиалкоф от Медицинския факултет на Еврейския университет "Хадаса" в Израел, съвместно с д-р Нобуюки Такахаши и д-р Аниш Томас от Националния институт по онкология на САЩ, който е част от американските Национални институти по здравеопазване (НИЗ).
Учените са изследвали микроскопични фрагменти, които се освобождават в кръвта при загиването на клетките. Сред тях има участъци от ДНК, свързани с белтъци, наречени хистони. Химичните изменения по тези белтъци позволяват да се установи кои гени са били активни в клетките, от които произхождат фрагментите.
Чрез специализиран метод за генетичен анализ, известен като cfChIP-seq, учените са успели да получат информация за биологичната активност на раковите клетки. За разлика от традиционните генетични тестове, които установяват изменения в ДНК, новият подход показва как клетките използват генетичната информация.
В рамките на проучването са анализирани 441 проби от кръвна плазма, взети от пациенти с дребноклетъчен рак на белия дроб, хора с други онкологични заболявания и здрави доброволци. Учените са сравнили получените резултати с активността на гените в туморните тъкани. За изследването е бил необходим само около един милилитър кръвна плазма.
Екипът е установил характерни за този рак молекулярни модели и е разработил система за оценка на тяхната изразеност. Резултатите са показали връзка между получените стойности и размера на туморната маса, установен чрез образни изследвания.
След проведено лечение средните стойности на показателя са намалели, което съответства на редуциране на туморната маса. По-високите стойности са били свързани и с по-кратка преживяемост на пациентите.
Според учените обаче възможностите на новия метод не се ограничават само до проследяване на размера на туморите.
Ракът на белия дроб включва няколко молекулярни подтипа, които се различават по активността на определени гени. Тези различия могат да обяснят защо пациентите реагират по различен начин на лечението и да имат значение за разработването на терапии, насочени към конкретни подтипове на заболяването.
Учените са установили, че молекулярните сигнали в кръвта до голяма степен отразяват активността на основни гени в туморната тъкан. В някои проби са открити сигнали, характерни за повече от един подтип, което предполага, че методът може да установява различия между раковите клетки в отделни части на организма.
Това би било предимство пред традиционните биопсии, които предоставят информация само за конкретното място, от което е взета тъканната проба. Кръвта може да съдържа материал, отделен от тумори на различни места в тялото, и така да даде по-пълна представа за развитието на заболяването.
Ако ефективността му бъде потвърдена в допълнителни проучвания, новият тест би могъл да помогне на лекарите да проследяват отговора към лечението, да установяват промени в биологичните характеристики на туморите и да определят различните подтипове на рака, без да се налага многократно извършване на инвазивни биопсии.
Учените обаче подчертават, че са необходими допълнителни изследвания, преди методът да може да се използва в клиничната практика за избор на лечение или като заместител на традиционната биопсия.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)