Албум с арии и филм за Валери Попова ще бъдат представени в Софийската опера на 12 ноември
Любопитно
| От: БТА
| 11 ноември 2026, 14:03
Попова е забележителна артистична личност, оставила ярка следа в българското и световното изкуство. „Нейният талант, красотата на гласа, силното присъствие и драматичното майсторство, културата и финесът продължават да бъдат част от духовната памет на музикалната сцена“, добавят от Софийската опера.
През 2025 г. се навършиха 80 години от рождението на Валери Попова.
„Откакто се помня, живея сред музика. Израснах буквално под рояла на майка си – тя беше известна пианистка. Музиката се предава генетично в нашия род. И аз започнах да водя дъщеря си по репетиции, както мен някога ме водеха майка ми, баща ми… В семейството ми е традиция да се свири на инструмент, но аз свърнах встрани още в музикалното училище, като замених цигулката с пеенето“, разказва Валери Попова.
Валери Попова е родена на 7 септември 1945 г. в София, в семейството на диригента Саша Попов и пианистката Вера Бонева.
През 1957 г. Попова се класира първа на конкурса за цигулари на Музикалната академия в Ним, Франция, филиал на Парижката музикална академия. Като цигуларка участва в оркестър „Стакато“ под ръководството на Развигор Попов и участва в първото концертно турне у нас на детето чудо Робертино Лорети. През 1965 г., като ученичка в Софийското музикално училище „Любомир Пипков“, изнася първия си самостоятелен концерт. Завършва училището с отличие, а през 1971 г. и Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ по специалност „Оперно пеене“ при Христо Бръмбаров. Като студентка във втори курс печели първа награда на общобългарското състезание за певци и инструменталисти.
През 1970 г. кариерата ѝ започва като солистка в Пловдивската опера, където изпълнява централни партии – Манон в операта „Манон“ от Жул Масне, Розалинда в „Прилепът“ от Йохан Щраус, Виолета в „Травиата“ от Джузепе Верди, Албена в едноименната опера от Парашкев Хаджиев. В периода 1971–1973 г. Попова специализира при Джина Чиня в театър „Масимо“ в Палермо, Италия.
През 1976 г. печели трета награда на международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ в София и е приета в състава на Националната опера, където бързо се утвърждава като една от водещите солистки.
Нейният репертоар включва Виолета в „Травиата“, Мими в „Бохеми“, Фиордилиджи в „Така правят всички жени“, Донна Анна в „Дон Жуан“, Джилда в „Риголето“, Елизабет в „Дон Карлос“, Леонора в „Силата на съдбата“, Маргарита във „Фауст“, както и роли в „Йенуфа“ от Леош Яначек и „Неда“ от Жул Леви. Особено място в творчеството ѝ заемат оперите на Моцарт.
Валери Попова гастролира успешно на престижни сцени по света – Миланската скала („Мадам Бътерфлай“, „Турандот“, Un re in ascolto от Лучано Берио), Гранд опера в Париж („Тоска“, „Истинската случка“ от Леош Яначек) и Болшой театър в Москва („Травиата“), чийто диригент изпраща своите специални благодарности, че такъв талант пее на сцената на поверения му театър.
През 1985 г. Попова дебютира в Миланската скала с ролята на Лиу от „Турандот“, заедно с Никола Мартинучи и Ева Мартон, по покана на Клаудио Абадо. Същия месец изпълнява ролята на Чо Чо Сан от „Мадам Бътерфлай“ под диригентството на Лорин Маазел, който я кани да участва и в световната премиера на операта „Истинската история“ от Лучано Берио.
Попова пее също в редица театри в Англия, САЩ, Чехия, Унгария, Румъния, Швейцария, Германия. Изпълнява повече от 40 роли от световната класика. Работила е с най-големите български диригенти – Васил Стефанов, Константин Илиев, Добрин Петков, Михаил Ангелов, както и със световни като Клаудио Абадо, Лорин Маазел, Джузепе Патане, Густав Кун.
Валери Попова е удостоена със званието „Заслужил артист“ на 23 май 1985 г. Тя е носителка на почетната посмъртна награда „Кристална лира“ за цялостно творчество, присъдена от Съюза на българските музикални и танцови дейци в София (1 ноември 2000 г.).
Валери Попова умира на 3 октомври 2000 г.
/ММ
