Началото на местния периодичен печат в Горна Джумая (днешен Благоевград) е поставено през 1919 година с издаването на вестник „Македонска сълза“, създаден от сдружение на бежанците в града. За развитието на печатните издания в региона важна роля имат преселниците от Егейска Македония, предимно от Солунско, Серско и Кукушко, които след Балканските войни намират нов дом в Горна Джумая. Това разказа историкът д-р Елена Александрова, уредник в Регионалния исторически музей (РИМ) – Благоевград, при представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК, посветен на 180-годишнината от издаването на „Български орел“.
Бежанците са хора с развита градска и търговска култура, сред които има търговци, занаятчии и участници в революционното движение. Въпреки че пристигат в Горна Джумая разорени след войните, те допринасят за формирането на градския облик на селището и за развитието на обществения и културния живот в него, посочи д-р Елена Александрова.
Името на вестник „Македонска сълза“ изразява болката на бежанците по изгубената Македония и надеждата им за нейното завръщане в пределите на българското етническо землище, разказа уредникът в РИМ – Благоевград. Първият брой на изданието има политико-социална насоченост. В него авторите описват тежката участ на бежанците и отправят призив към българското правителство и Комисията по настаняване на бежанците да им бъде дадена възможност да се установят и да живеят в Горна Джумая.
През 20-те години на ХХ век в града започва да излиза и списание „Пирин“, което има по-широка регионална насоченост. В него се публикуват материали за географията, бита и историята на населението в района, както и народни песни, предания и спомени, отбеляза историкът. Сред разглежданите теми са историята на Горна Джумая и сведенията за Скаптопаренския надпис, свързан с древното селище, върху което е изграден днешният град.
За разлика от местните периодични издания, които се появяват след Освобождението, дописки от Горноджумайско и съседните райони – Банско и Неврокоп се публикуват в български възрожденски вестници още от средата на XIX век. Сред основните центрове на периодичния печат по това време са Букурещ, Браила и Цариград, като авторите от региона изпращат материали предимно до изданията в Цариград, допълни историкът.
Още през 1857 година в „Цариградски вестник“ е публикувана дописка, която съобщава за създаването на училищен фонд за подпомагане на училището в Горна Джумая, разказа д-р Елена Александрова. След 1872 година дописки от региона намират място и във вестниците „Новини“, „Век“ и „Право“, които също излизат в Цариград.
Уредникът в РИМ – Благоевград отбеляза, че книгоиздаването в района е „позакъсняло“, но книгоразпространението се развива в този период. В българските училища се използват учебници и помагала, отпечатани в печатницата на Христо Данов, както и издания от книжарницата на Драган Манчов в Солун. За разпространението им допринася и учителят Арсений Костенцев, който преподава в Горна Джумая между 1872 и 1878 година. Неговият брат Михаил Костенцев се занимава с книгоиздаване и донася доста книги в региона от двете книжарски и печатарски средища, разказа още д-р Елена Александрова.