Да си приемен родител е наистина една от най-благородните дейности, които човек може да извърши. Това не е фраза, а мисия, смята социалният работник Росица Димова от отдел „Закрила на детето“ в Кърджали. Тя участва в дискусия в Националния пресклуб на БТА в Кърджали, част от проекта на Българската телеграфна агенция и Агенцията за социално подпомагане - „Приеми ме“. 
Росица Димова изрази благодарност за това, че в региона има стойностни приемни семейства, в които през годините са били настанявани и продължават да бъдат настанявани деца. Тя допълни, че работата на отдел „Закрила на детето“ е изключително отговорна и трудна, тъй като служителите трябва да преценят дали едно дете е в риск и кога е необходимо да бъде изведено от семейството си.
„Идеята и начинът, по който работим и сме длъжни да работим, е първо да намерим приемно семейство за децата, които са в риск и се нуждаят от извеждане. Ако не успеем, тогава преминаваме към други мерки, а именно настаняване в социални услуги“, каза Димова.
Тя подчерта важността на доброто партньорство и ефективното взаимодействие между институциите, и по-конкретно с Областния екип по приемна грижа, за да бъде осигурена най-подходящата среда за децата, изведени от биологичните си семейства.
„Приемните семейства, с които работим от години, са хора, на които може да се разчита. Те наистина влагат цялата си душа, всичките си усилия, търпение, подход, грижа, милувка, ласка и много повече, защото това е най-важното според мен, без да пренебрегвам и останалите, материалните потребности“, коментира Росица Димова.
Тя открои необходимостта от приемни семейства, които да отглеждат деца с увреждания, както на регионално, така и на национално ниво. По думите ѝ такива семейства се броят на пръсти, въпреки че потребността от тях е голяма.
„Досега говорихме, че е предизвикателство и мисия да станеш приемен родител на здраво дете, а какво остава за дете с увреждане?“, попита риторично тя.