Видин е сред средищата на новобългарската книжнина, а развитието на периодичния печат в града започва още преди Освобождението. Историята на първите местни вестници и списания беше представена от Людмила Георгиева, библиотекар в отдел „Краезнание“ на Регионалната библиотека „Михалаки Георгиев“ – Видин, по време на представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК на БТА „Печатът – 180 г. от „Български орел“ в Националния пресклуб на БТА в града.
Още през 1802 г. Видин се утвърждава като едно от средищата на новобългарската книжнина, която дава тласък на просвещението през Възраждането и на книжовното дело след Освобождението, посочи Георгиева. По думите ѝ старите вестници са ценен източник на информация за облика на града и неговото развитие през годините.
Първият видински вестник е „Ступан“, който излиза в периода 1874–1876 г. и е първото издание със селскостопанска тематика в града. Той е определен като земеделско-икономически вестник, а негов издател и редактор е Димитър Вълчев Хранов. Сред сътрудниците му е Михалаки Георгиев. Изданието се печата първоначално във Видин, а впоследствие в Русе и Букурещ, в печатницата на Любен Каравелов. Разпространява се чрез абонамент.
„Ступан“ има научно-популярен характер и публикува материали за земеделието, скотовъдството, копринарството и пчеларството. На страниците му намират място още отзиви за книги, стопански новини, както и публикации по образователни и обществени въпроси. Екземпляри от вестника се съхраняват във фонда на Регионалната библиотека „Михалаки Георгиев“.
След Освобождението потребността от модерна печатница във Видин е удовлетворена с доставянето на нова машина от Виена през 1883 г. На нея е отпечатан първият политически вестник в града – „Свобода“, който излиза през 1883–1884 г. Негови редактори са Димитър Мишев, Найчо Цанов и др.
През 1884 г. започва да излиза и списание „Венец“, което просъществува до 1891 г. Под редакцията на Димитър Коцев то има научно-популярен и литературен характер, като основно разглежда въпроси на образованието и възпитанието. В него се публикуват статии по естествознание, разкази, народни песни, гатанки, приказки и критически материали.
Сред значимите издания от този период е и „Вестник на Учителското дружество“, който започва да излиза през 1889 г. в печатницата на Тодор Хаджитошев. Издаван е до 1890 г. от Видинското учителско дружество и е първият професионален учителски вестник в страната, посочи Георгиева.
През юли 1892 г. излиза първият брой на вестник „Видин“, който има политико-литературен характер и се издава до 1893 г. Негов редактор е Тодор Хаджитошев, а публикациите му засягат местни и държавни въпроси.
След 1892 г. Димитър Балев доставя от Виена нова печатница, на която започват да се отпечатват и други периодични издания. Сред тях е вестник „Народен лист“, издаван във Видин от 1894 до 1901 г. по инициатива на Найчо Цанов и негови съмишленици. Изданието е свързано с Радикал-демократическата партия. Регионалната библиотека съхранява негови броеве от периода 1898–1901 г.
Във Видин от 1895 до 1902 г. излиза и списание „Медицинска беседа“ под редакцията на д-р Теодосий Витанов. То има за цел да повишава здравната култура на населението и да популяризира знания за предпазването от заболявания. След прекратяването му д-р Витанов продължава издателската си дейност с вестник „Здравна просвета“.
Особено място в историята на местния печат заема „Видински общински вестник“, чийто първи брой излиза през януари 1909 г. Изданието е първият вестник в града, издаван от общината. Появата му е свързана с встъпването в длъжност на кмета Димитър Балев през юли 1908 г. и работата на Общинския съвет. Вестникът се разпространява безплатно сред гражданите, а редактирането и оформлението му са поверени на д-р Васил Ненов.
След смъртта на Димитър Балев през януари 1915 г. издаването на вестника е преустановено. То е възобновено през януари 1935 г. по инициатива на кмета д-р Бърни Бончев, който управлява града в периода 1934–1938 г. Изданието продължава до 1937 г., а през 1938 г. са отпечатани още два броя, които са последни. И от този вестник екземпляри се пазят във фонда на Регионалната библиотека „Михалаки Георгиев“, отбеляза Георгиева.