Хасково даде на българския печат книгоиздателя Александър Паскалев, наречен „основател на модерното книгоиздаване“ у нас. Това каза в Националния пресклуб на БТА в Хасково главният уредник в Регионалния исторически музей в Хасково Милен Вълчев при представянето на новия брой на списание ЛИК „Печатът - 180 г. от „Български орел“.
Паскалев е роден през 1879 г. в Хасково. Той има доста трудно детство. Рано остава сирак, завършва училището за запасни офицери, а след това е учител, но поради прекалено голям идеализъм и честност е уволнен. Участва в Балканската и Първата световна войни, дори за участието му поетът Иван Вазов му посвещава стихотворение, посочи Вълчев.
Той  припомни, че през 1908 година Паскалев основава издателството "Александър Паскалев и Сие" - командитно дружество, което си поставя за цел да въведе в България съвременните европейски измерения на книгоиздаването. За първи път у нас той налага т.нар. "джобен формат" в издаване на книжки, които са удобни, могат да се носят и във вътрешния джоб, и в ръка.
По примера на руската поредица "Всемирна литература" той прави български аналог, наречен "Всемирна библиотека", която започва да излиза през 1909 година. В Регионалния исторически музей в Хасково сме запазили по-голямата част от тези книжки джобен формат от поредицата, уточни Вълчев. Той показа книжката, излязла под номер 3  - пиесата "Укротяване на опърничавата" от Уилям Шекспир, преведена от английски от Пенчо Славейков и Пейо Яворов.
Краят на Паскалев е трагичен поради това, че той издава много неналожили се автори, някои от тях трудно се продават. Издава и много учебници, но натрупва големи задължения. А и правописната реформа през 1921 година също оказва известно влияние. Към края на живота си се връща в родния град забравен от тези, на които е помагал, забравен е и от близки и в началото на ноември 1946 година почива от пневмония в местната болница.