Българската журналистика изпълнява държавотворно-творчески функции в периода преди Освобождението, когато българската държава все още не е възстановена. Това каза проф. Здравка Константинова, преподавателка по история на българската журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, при представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на 180-годишнината от издаването на „Български орел“.
Началото на българската периодика е поставено от Константин Фотинов с пробната книжка на списание „Любословие“ от 1842 г., а първият български вестник „Български орел“ е издаден през 1846 г. от Иван Богоров, припомни проф. Константинова. По думите ѝ до 9 септември 1944 г. българската периодика натрупва над 10 000 заглавия.
В наименованията на изданията най-често се срещат думите „България“ и „нов“, както и техни производни. За първи път те се съчетават в последния вестник на Христо Ботев – „Нова България“. Според проф. Константинова тези заглавия отразяват основни тенденции в развитието на българското общество – възстановяването на българската държава, стремежа към укрепването ѝ и амбицията за модернизация.
През различните периоди печатните издания обхващат всички сфери на обществения живот – политиката, стопанството, културата, литературата и науката. Редакциите се превръщат в средища на гражданска активност, а влиянието на някои вестници е толкова голямо, че борбата за овладяването им е особено остра, най-вече в партийния печат.
След Освобождението партийните издания преобладават през XIX и първите години на XX век, но впоследствие отстъпват място на масовата и специализираната преса. Сред над 10 000 периодични издания повече от 6000 са специализирани като най-много са литературните, следвани от изданията в областта на икономиката и финансите. Развиват се също военни, женски, спортни и други издания.
До края на Първата световна война в българския печат доминира националният въпрос, а в междувоенния период се засилва интересът към темата за родното и се разпространяват идеи от крайнолевия до крайнодесния политически спектър. Наред с това продължава и борбата за свобода на словото. Една от причините за краткотрайността на периодите на по-голяма свобода е надмощието на обществено-политическата ситуация над правната система, посочи проф. Константинова.
Тя обърна внимание и на ценностите, които открива в тогавашната периодика – изтъкването на ценности, а не на печалбарство. Същевременно призова миналото да не бъде идеализирано и постави въпроса доколко българската преса е проявявала стратегическо мислене и далновидност в периоди на кризи и крайна конфронтация.
Проф. Константинова отбеляза, че историята на българската периодика показва и развитието на българските медии извън страната – в Европа, Северна и Южна Америка. „БТА сбъдна прогнозата ми за българска журналистика в Антарктида“, каза тя, отбелязвайки, че тази идея е упомената в книгата й „Българската журналистика (1842–1944)“, издадена през 2015 г.
Проф. Константинова припомни, че дори в периода на еднопартийното управление са съществували специализирани издания за литература, изкуство, култура, жени, деца, младежи, наука и техника. След 10 ноември 1989 г. свободата първо се проявява в медиите, но впоследствие част от тях не успяват да се модернизират и се маргинализират, като губят доверието на аудиторията. Сред проблемите тя открои собствеността и финансирането на медиите, зависимостите и ниските равнища на медийна свобода на словото в България според международни оценки.
Според нея модернизацията на медиите трябва да бъде свързана с укрепването на държавността, консолидация около ценностите и развитието на обществото на знанието. Тя постави и въпроса как взаимодействието с изкуствения интелект ще се отрази на хуманния заряд на журналистиката и дали няма да доведе до превръщането ѝ в постжурналистика.
Ноемврийският брой на списание ЛИК е посветен на 180-годишнината от излизането на първия български вестник „Български орел“ и развитието на печата в България. През 2026 г. се отбелязват и още две знакови годишнини, свързани с печатните издания у нас – 375 години от „Абагар“ на епископ Филип Станиславов – първата българска печатна книга с новобългарски езикови елементи, и 220 години от издаването на „Кириакодромион, сиреч Неделник“ от Софроний Врачански – първата печатна книга на новобългарски език. Те също са сред акцентите в изданието за литературата, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА).
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Ноемврийския брой на тема „Печатът - 180 г. от „Български орел“ можете да откриете на следния адрес: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine.