На Архангеловден Сливенският митрополит Арсений призова към съхраняване на православната вяра и родолюбието
Любопитно
| От: Велина Василева / БТА
| 8 ноември 2026, 13:17
В словото си митрополит Арсений насочи вниманието към духовното значение на празника на светите архангели Михаил и Гавриил и на всички небесни безплътни сили, като подчерта непрестанната грижа на ангелите за човека и тяхната роля по пътя му към спасението.
Той припомни, че Свещеното писание представя ангелите като Божии служители, изпратени да изпълняват Неговата воля и да подпомагат хората. По думите му ангелът-хранител е невидим небесен наставник и закрилник на човека, който го съпътства през целия му живот и го укрепва в борбата между доброто и злото, без да отнема свободата на човешката воля и личната отговорност.
Митрополит Арсений обясни, че по образеца на небесната йерархия е устроена и земната църковна йерархия, в която всеки има своето място, служение и отговорност. Той подчерта, че различните чинове и степени не са основани на власт и превъзходство, а на свещен ред, единство и взаимно допълване в общото дело за спасението на човеците.
В проповедта си владиката се спря подробно на небесната йерархия, описана от свети Дионисий Ареопагит, която включва девет ангелски чина, разделени в три степени – серафими, херувими и престоли; господства, сили и власти; начала, архангели и ангели. Всеки от тях има свое предназначение, но всички са обединени от една воля – да служат на Бога, да възпяват Неговата слава и да изпълняват Неговия промисъл.
Особено място в словото бе отделено на светите архангели и техните служения. Свети архангел Михаил е небесният архистратиг, който предвожда небесните сили в борбата срещу злото. Той е пример за духовна твърдост, вярност към Бога и непримиримост към неправдата.
Свети архангел Гавриил е Божият вестител, който възвестява важни събития от Божествения промисъл, включително благовестието за предстоящото Боговъплъщение на света Богородица. Митрополитът посочи и архангел Рафаил, свързан с Божията грижа за човешките страдания и изцелението, както и архангелите Уриил, Салатиил, Йехудиил и Варахиил, чиито служения са свързани съответно с просвещението, молитвата, прославата на Бога и благословението.
Според митрополит Арсений различните служения на небесните сили не пораждат съперничество, завист или стремеж към превъзходство. Техният пример показва как единството и съгласието могат да бъдат постигнати чрез следване на Божията воля.
„Ние сме призвани да воюваме не един срещу друг, а да се борим срещу злото, което се опитва да завладее собственото ни сърце“, подчерта митрополит Арсений.
Той акцентира върху необходимостта хората да се научат да различават доброто от злото и да избират доброто в ежедневието си. По думите му често различията се превръщат в повод за вражда, несъгласието – в причина за омраза, а личното неудовлетворение – в оправдание за нараняване на другите.
Владиката обърна внимание и на влиянието на съвременния информационен поток чрез телевизията, радиото, интернет и социалните мрежи. Той призова вярващите да проявяват духовна сила и разум, за да различават истината от лъжата, доброто от злото и светлината от тъмнината.
Като пример за отклонение от християнските добродетели митрополитът посочи проявите на омраза, обиди и унижение в социалните мрежи, често прикривани зад анонимността или неправилно разбраното право на свобода на изразяване. Той подчерта, че подобно поведение представлява болезнено противоречие между вярата, която човек изповядва, и действията, които демонстрира.
В края на тази част от проповедта си Сливенският митрополит Арсений съобщи, че ще подари на присъстващите Библия, преиздадена по повод 100-годишнината от синодалния превод от църковнославянски на български език. Той изрази желанието си книгата да бъде не просто спомен от празника, а постоянен духовен ориентир в живота на всеки човек.
„Божието Слово трябва да бъде наш постоянен спътник и ориентир“, каза владиката.
В проповедта си митрополит Арсений свърза празника и с темата за родолюбието, духовната памет и съхраняването на православното наследство. Той посочи храм „Св. Архангел Михаил“ като пример за вярата, труда и саможертвата на предците, които преди 127 години са го изградили, мислейки не само за своето време, но и за бъдещите поколения.
По думите му построяването на храм е не само религиозно, но и родолюбиво дело, защото оставя на поколенията място, където да намерят Бога и да съхранят духовната си връзка с предците.
Митрополит Арсений подчерта, че истинското родолюбие не се изчерпва с декларации, а се доказва чрез готовността на човек да жертва средства, труд и време за България и за бъдещите поколения.
„Докато има православие, ще има България“, каза той, като акцентира върху историческата роля на православната вяра за съхраняването на българската идентичност, книжнина и духовна култура.
В тази връзка владиката припомни делото на светите равноапостолни Кирил и Методий, свети Климент Охридски, светите Седмочисленици, както и християнския избор на свети цар Борис-Михаил и държавническото дело на цар Симеон Велики. Той постави въпроса дали България би имала своята писменост, книжнина, духовна култура и историческо самосъзнание без тези личности и без християнския си избор.
В словото си митрополит Арсений изрази тревога от духовното обезкореняване и загубата на национална памет, когато православната вяра и вековното духовно наследство се представят като остарели или ненужни. Той определи храма като училище по родолюбие и подчерта, че той не е просто сграда или място за събиране на хора, а свидетелство за вярата на предците, тяхната саможертва и духовната приемственост на българския народ.
Според владиката храмът възпитава във вярност, отговорност, почит към родителите и любов към ближния. Народ, който пази тези добродетели, пази и своята родина, защото отечеството е не само земята, върху която живеем, но и паметта, вярата и нравствените ценности, които предаваме на децата си.
В заключение Сливенският митрополит Арсений призова вярващите да не се ограничават с преклонение пред достойните си предци, а да се замислят дали са достойни техни потомци и дали ще успеят да съхранят и предадат завещаното духовно наследство.
Той насочи вниманието към ежедневните прояви на християнската добродетел – грижата за семейството, честното изпълнение на труда и обществения дълг, помощта към ближния и приноса към родното място и отечеството.
