В Париж - и никъде другаде, най-емблематичните кафенета връчват литературни награди, пише АФП. Това е начин да бъде поддържан споменът за писатели като Ърнест Хемингуей, Симон дьо Бовоар и Франсоаз Саган.
Les Deux Magots, La Closerie des Lilas, Le Wepler, Flore, Lipp, Castel - веднъж годишно тези кафенета посрещат парижката литературна общност, за да отбележат връчването на наградите, които носят техните имена.
Повечето от тях се връчват през есента - в периода, когато се раздават и най-известните литературни награди като „Гонкур" и „Медичи".
Така бе и в сряда вечерта в кафене „Флор" (Flore) на булевард „Сен-Жермен", когато бе отличена младата писателка Люси Рико за „Но какво прави тази кръв върху пуловера на Дженифър?" - един от най-забележителните романи на есенния литературен сезон. „Това е възможно само в Париж и наистина е една от нашите особени черти - да се събираме в кафене, за да празнуваме книгата", казва писателят Фредерик Бегбеде, който преди 32 години става съосновател на наградата „Флор" (Prix de Flore).
Романистът направи намек за актуалните литературни събития, белязани от случая с Телисон Орелиен, отправяйки молба към изкуствения интелект „Клод" да състави речта му при връчването на наградата, която да е издържана в „хумористичен и рокендрол тон".
Експериментът обаче се проваля още в зародиш, което кара писателя да стигне до извода, че „е по-добре да се разчита на хората, когато става дума за книги".
Два дни по-рано близкото кафене Les Deux Magots събира любителите на поезията, за да отпразнуват наградата „Аполинер" за 2026 г., наричана още „Гонкур за поети". На сбирката актьорът Ламбер Уилсън чете стихове.
„Всичко, свързано с изкуството, вдъхва живот на кафенето и доказва, че то притежава душа", отбелязва Катрин Матива, собственичката на Les Deux Magots - заведение, което е притежание на едно и също семейство от четири поколения.
Кафенетата на Левия бряг са едни от малкото оцелели свидетели на златните години на кварталите „Сен-Жермен-де-Пре" и „Монпарнас", където някогашните ателиета на художници и книжарниците днес са отстъпили място на модни бутици и луксозни магазини. 
„По онова време писателите, които често са били без пукната пара, са идвали в тези кафенета, за да пишат, тъй като там са намирали топлина и евтини напитки", обяснява Карол Кретиено, собственичка на Flore и La Closerie des Lilas.
Техните задимени салони са приютявали големи имена на френската литература като Шарл Бодлер, Жан-Пол Сартр, Луи Арагон, Реймон Кьоно и Жак Превер, както и чуждестранни автори като Оскар Уайлд и Хенри Милър.
„Този интелектуален имидж все още се е запазил осезаемо сред много чуждестранни туристи, които съставляват половината от клиентелата на Les Deux Magots, казва Катрин Матива.
София Хауъл, която е дошла от Чикаго, обяснява, че е искала да изпие едно питие там, защото „е вълнуващо да си представиш, че Ърнест Хемингуей е седял на тази пейка".       Други посетители търсят в тези кафенета „френския начин на живот" - места, „където можеш да пушиш, да пиеш и да се препираш", според Фредерик Бегбеде.
Повечето литературни награди са придружени от парична премия от няколко хиляди евро. Към нея, както е в случая с наградата „Флор", се прибавя и привилегията да се наслаждаваш на чаша от прочутото бургундско „Пуи-Фюме" всеки ден в продължение на една година. Лауреатите на наградите, които носят имената на кафенетата Les Deux Magots и La Closerie des Lilas, получават едногодишни безплатни вечери за двама.