Ново изследване предоставя най-детайлния досега поглед върху уникалната анатомия на застрашената хавайска птица акиаполаау, известна като хавайски кълвач, съобщава Ройтерс.  
Пернатото, което се среща единствено на Хавайските острови, почуква по дърветата и прави дупки с долната част на необичайната си човка, като си помага и с краката си. След това използва дългата и гъвкава горна част на тялото си, за да бръкне в отвора и извади ларви на насекоми, с които се храни.
На Хавайските острови няма местни видове кълвачи, но акиаполаау е развила собствен начин за достигане до плячката в дървесината, заемайки сходна хранителна ниша, въпреки че няма близка връзка с кълвачите. 
Учените отдавна наблюдават как хавайският кълвач се храни, но знаят малко за анатомията, която прави това поведение възможно. В рамките на новото изследване е направено сравнение на три скелета на акиаполаау от Музея по зоология на гръбначните животни към Калифорнийския университет в Бъркли със скелети на континентални чинки от други музейни колекции.
„Анатомията на едно животно е като книга, а поведението му в естествена среда е като филм“, казва Александър Кларк, докторант в Чикагския университет и научен сътрудник към музея „Фийлд“ (Field Museum) в Чикаго, който е водещ автор на проучването, публикувано в списание Ornithology.
В този „филм“ първата стъпка е откриването на мястото, където може да се крие плячката. Птицата първо оглежда клона и понякога го почуква леко с горната част на човката си, за да провери за кухини, обяснява Кларк.
След като си избере място, тя сменя „инструмента“ - отваря широко човката си и започва енергично да дълбае дървесината само с долната част, докато горната част остава възможно най-далече от повърхността. 
След като пробие отвор, акиаполаау вкарва тънката горна част на човката и я движи настрани, търсейки плячката си. „С широко отворена човка малката птица изглежда така, сякаш се кара на дървото, което дълбае“, отбелязва Кларк.
Изследователите установяват, че горната част на човката е необичайна и под повърхността. Вътрешната ѝ костна структура е с около 38 процента по-къса от външната обвивка, като частта без кост може да се огъва, докато птицата движи главата си настрани. „Когато наблюдавах това поведение, бях сигурен, че човката ѝ ще се счупи, но това не се случва“, добавя Кларк.
Може би най-голямата изненада за учените e пропорционално късата бедрена кост - първата кост на крака, която се свързва с таза. Кларк обяснява, че това помага за снижаване на центъра на тежестта на птицата, която „постоянно се държи за нещо“ и „заема неудобни пози върху клоните“. 
Когато дълбае дървесината, акиаполаау повдига тялото си и рязко го насочва надолу. Кълвачите действат по различен начин – обикновено те използват мускулите на врата си, за да се дръпнат назад, а след това рязко се хвърлят напред. „При акиаполаау в процеса участва цялото тяло“, посочва Кларк. „Все едно замахвате с брадва - трябва да вложите цялото си тяло в движението“, допълва той. 
Многократното удряне по дървесина крие риск от нараняване. Учените все още не разбират напълно как черепът на акиаполаау издържа на това натоварване. Кълвачите имат подсилени костни структури между очите, които им помагат да се справят. Според Кларк акиаполаау има подобна структура.
Овладяването на техниката изисква време. Младите птици от вида акиаполаау остават с възрастните за необичайно дълъг период, докато се учат да си набавят храна, обяснява Кларк. „Нужна е практика, за да се борави с такъв клюн“, добавя ученият.